Първият студент доброволец, станал заместващ учител, четвъртокурсничката в ЮЗУ А. Дерижан: Готова съм да преподавам и онлайн, и присъствено, няма значение дали ще бъда в квартално, централно училище или на село

Aнастасия Дерижан е четвъртокурсничка по начална училищна педагогика с чужд език в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Тя е първият студент доброволец, който откликна на призива и влезе по спешност в училище, за да замества отсъстващ учител. В момента 23-г. благоевградчанка преподава в III ОУ „Димитър Талев” и води целодневното обучение на сборната група ученици от 3 „а” и 3 „б” клас.

Със съдействието на директора на III ОУ Михаил Спасов, макар и без предварителна уговорка, репортер на „Струма” бе допуснат до часове от занималнята и се запозна отблизо с методите на работа, педагогическия подход на младата, още недипломирала се учителка, а това, което направи впечатление, бе изключителният ред и дисциплина, царящи в стаята с над 20 ученици.

 Какви са предизвикателствата пред един млад човек, решил да следва мечтите си, какво я мотивира в тази пандемична обстановка да упражнява учителската професия, и не на последно място – какво би променила в образователната система, ако имаше тази възможност, разговаряме с Анастасия Дерижан. 

– Анастасия, ще питам направо: Вие сте студентка 4-и курс по начална училищна педагогика с английски език, как попаднахте в класната стая като действащ учител?

– С нас се свърза деканът на Факултета по педагогика доц. д-р Янка Стоименова, за да ни каже, че  III ОУ се нуждае от кадри – учители в начален етап, а също и за целодневната организация. Реших да дойда на място, при което директорът бе изключително любезен. Обясни ми как стоят нещата, ситуацията и докога му трябва човек.

– Всъщност сте първият студент доброволец, който се отзовава и влиза да замества отсъстващ учител. Защо?

– Абсолютно! Между другото очаквах, че ще има доста по-голям наплив, и затова бързах да дойда дотук. Мислех, че някой може да ме изпревари, но това не се оказа така. Доколкото знам, от нашата специалност, както и от ПНУП /Предучилищна и начална училищна педагогика/ съм единствената, която се е поинтересувала. Всъщност аз се регистрирах и в банката кадри на РУО, но никой не ми се обади, затова реших, че е най-добре да дойда на място – в училище

Предполагам, че искахте да ме попитате защо, с оглед на обстановката…

– Да, какво Ви накара да приемете предизвикателството и да преподавате, въпреки настоящата ситуация?

– Според мен, щом човек учи именно това, не трябва нищо да го спира. Въпреки че не съм завършила, аз съм готова по всяко време да дойда в каквато и да е обстановка, защото не смятам, че заради липсата на кадри децата не трябва да получават качествено образование или съответно да нямат на разположение учител за занималня.

– А не се ли страхувате от средата, или да се изразя по-деликантно – от динамичната обстановка?

– Не мога да кажа, че се страхувам. По-скоро се вълнувам. Откровено Ви споделям, че вечерта преди да дойда тук, в училище, не съм спала.

– Кога постъпихте тук, в III ОУ?

– В петък/ б.р. 20.11./ и засега съм до края на седмицата. След това, както стана ясно, училищата преминават към обучение в електронна среда от разстояние. Но аз съм съгласна и готова да преподавам и онлайн, и присъствено, във всякаква обстановка. 

– Вашето вълнение и желание да бъдете учител са настина големи.

– Абсолютно, много голямо. Дори аз трябваше да бъда на 1-ве клас. В петък дойдох. Първият час приключи и карантинираха класа, защото техните учители са дали положителни резултати. Много се разочаровах, че няма да имам тази възможност, но същия ден на обяд директорът ми се обади и ме попита дали мога да поема следобед учениците, при които съм в момента.

– Как Ви приеха децата?

– Изключително добре и радушно, а и те са много възпитани. Смятам, че децата са предразположени към млади преподаватели, по-близки са до тях, харесват ни. Не мога да си кривя душата и да не кажа, че е трудно, докато се опознаем – както те мен, така и аз тях. Но като цяло мисля, че заедно се справяме доста добре.

– Направи ми впечатление, макар да сте тук от няколко дни, се обръщате поименно към всяко дете, отделяте време, помагате им и ги подкрепяте идивидуално.

– Знам имената на всички, въпреки че не са малко. Физиономист съм. Малко или много, имам опит, не като учител, но от 3 години работя в детски кът и съм свикнала с обстановката. Наистина не очаквах да ме приемат толкова добре. Мислех, че заради, образно казано, крехката ми възраст няма да ме вземат насериозно, но пак ще кажа: децата са изключително възпитани.

– Анастасия, Вие самата се определихте като строг учител. Факт е и че влязох в часа  неочаквано и без предварително да знаете, но дисципилината и редът са наистина впечатляващи. Нещо, което самата аз рядко съм виждала, особено в сборна група за целодневна организация на учебния ден.

– За мен дисциплината е на първо място. Ако учениците един път усетят, че си по-мекушав, ти се „качват на главата”, не те приемат насериозно, не внимават и се разсейват постоянно. Така или иначе, в начална училищна възраст децата се разсейват бързо, затова смятам, че учителят трябва да вдъхва респект, да бъде авторитет. Наистина, вълнувах се, преди да дойда тук. Има ученици, които са по-буйни, други са по-срамежливи, затова учителят трябва да бъде адаптивен, да намери път към всеки. И в момента, в който ги видя, че се задават, крещят „госпожо”, искат да ме прегръщат, въпреки че сега гледам да ги ограничавам заради коронавируса, ето това ми пълни душата и ми дава сили да бъда тук и да дам всичко от себе си. 

– Защо решихте да учите начална педагогика и да станете учител?

– В началото много се колебаех какво да уча. Завърших средното си образование в паралелката по химия и биология на Математическата гимназия. Повечето ми съученици продължиха с медицина, фармация… но аз реших, че това не е за мен, и съм благодарна на себе си, че не поех в тази посока. Реших да уча педагогика, защото, колкото и банално да звучи, обичам децата и мисля, че има какво да им дам. Убедена съм, че това е професия за хора, които са качествени, осъзнати, знаят какво искат, как да го постигнат, а не просто да запишеш нещо, защото това се търси, защото на учителите им вдигат заплатите и прочие…

– Сега, виждайки системата на образованието „отвътре”, можете ли да посочите три неща, които бихте променили, ако зависеше от Вас?

– На първо място, в паралелките според мен трябва да бъдат по-малко ученици, защото на учителите им е изключително трудно да работят и да се справят с 25-26 деца,особено в класове, в които има деца със специални образователни потребности.

Второ: смятам за изключително голяма грешка това, че се закриха помощните училища и ги превърнаха в центрове за специална образователна подкрепа. Надявам се да не бъдат закрити и те, защото тогава обстановката ще стане изключително сложна.

Третото, което бих променила, е продължителността на учебните часове – да бъдат с поне 5 минути по- кратки. Толкова малки ученици, според мен, не могат по никакъв начин да бъдат заинтригувани за толкова дълго време. Те постоянно се разсейват, а колкото и да бъде строг учителят, макар че и това трябва да е в рамките на нормалното, трудно се постига желания ефект. 

– Знаем, че учениците, в това число и Вашите, вървят по новите учебни програми, за които от МОН твърдят, че са по-олекотени. Учители обаче са на обратното мнение. Какво смятате Вие? 

– Мисля, че учителите с по-голям опит и стаж, нищо че са променени програмите, държат на това, което те смятат, че е важно да бъде научено. На това, което са учили учениците в началото на своята кариера. Факт е, че децата по никакъв начин не могат да усвоят заложеното на 100 процента, защото е твърде сложно. Наистина само човек, който не е отварял учебниците, не знае за какво става въпрос. Има неща, които са прекалено далечни за толкова малки ученици. Моето мнение е, че трябва да се учи основното, но да се знае качествено, отколкото постоянно да се дава допълнителна информация, която учениците нито запомнят, нито ги заинтригува, нито по някакъв начин могат да приложат, след като завършат.

– Като млад учител не мога да не попитам: „за“ или „против“ дистанционното обучение сте?

– Поради създалата се обстановка, мисля, че е наложително дистанционното обучение. Но честно и откровено – не съм привърженик, защото живият контакт е много по-различен. Друго е да видиш израженията им, да минеше покрай тях, да разбереш какво правят – пишат ли, разсейват ли се. Както вече споменах, е трудно да се задържи вниманието в клас, а камо ли пред компютъра. Намират си куп причини, за да не влязат в онлайн часовете. Това е!

Ще споделите ли за Вашата подготовка в ЮЗУ „Н. Рилски“, доколкото знам, там учат студентите да работят и с новите технологии, именно за да сте адаптивни и да влезете веднага по класните стаи.

– Наистина не очаквах толкова добри преподаватели в Югозападния университет. Очарована съм! Толкова ерудирани хора не съм виждала абсолютно никога през живота си. Подготовката е на много високо ниво, но според мен трябва да изнасяме повече уроци, да сме по-близо до учениците, да свикнем с обстановката, за да имаме смелостта точно в такива ситуации да влезем в училище.

– Всъщност през летния семестър четвъртокурсниците трябва да са на преддипломна практика по училища, детски градини.

– Да, но засега няма яснота как точно ще се случи това. Аз получих уверение, че работата ми тук като заместващ учител ще ми бъде призната за преддипломна практика, което за мен е голям плюс.

– По коя дисциплина или при кой преподавател Ви е било най-трудно?

– Колеги от по-горни курсове все ни казваха при еди-кой си преподавател е много трудно, ще ви скъса. Истината е, че който учи, си взема изпитите, който не учи, „ги влачи“, но това си е за негова сметка. Като човек, стигнал до 4-и курс, мога да кажа, че съм нямала проблем с нито един преподавател, нито съм влачила изпити, нито съм се чудила как да ги взема. Единственият начин е да седнеш и да четеш! 

– Интересно ми е как прекарвате свободното си време, може би във Фейсбук или пък четете книги, подготвяте се за завършването на висшето си образование…

– Може да Ви прозвучи странно и да не ми повярвате, но през тези 4 години, докато мои състуденти бяха по кафенета и дискотеки, аз бях в библиотеката. Даже и библиотекарките, като ме видеха, се усмихваха, защото бях там постоянно. Моят ден протичаше по следния начин: в почивките между лекциите, за да не си губя времето, ходех в библиотеката, след това на работа в детския кът, където започнах още в първи курс. Ежедневието ми през тези 4 години беше общо взето това.

– Между лекциите, библиотеката и децата…

– За да има самочувствие, това са трудностите, през които преминава човек. Защото всички, които ми се смееха и се чудеха защо полагам тези усилия, сега нямат смелостта да дойдат тук и да поемат ангажимент и отговорност за толкова много деца.

– Както знаем, в момента студентите също учат от дистанция. Доколко пълноценно, според Вас, е този вид обучение, свързан и с онлайн разработване на педагогически казуси?

– Пълноценно, доколкото може да бъда едно онлайн обучение. Наистина преподавателите дават всичко от себе си, но както казах, липсва живият контакт, да отидеш да попиташ, да разполагаш с повече ресурси, защото не всичко на хартиен носител можеше да намериш и онлайн. Отделна е темата дали човек ще си направи труда да отиде до някоя библиотека, както споменах, това е въпрос на гледна точка, на мотивация.

– Споменахте, че в средното си образование сте завършила съвсем различно нещо, колебала сте се към какво да се насочите. Сега, ако трябва да избирате, бихте ли пак тръгнала по пътя на учителската професия

– Да, това беше най-правилният избор в живота ми.

– Предстои Ви дипломиране в бакалавърска степен, мислите ли да надграждате знанията си и с магистратура? 

– Не само с магистратура, а и с докторантура. Мисля в перспектива, даже понякога и прекалено занапред, но важното е човек да е амбициозен.

– Как се виждате в професионален план след например 5 години?

– Надявам се да имам тази възможност да бъда начален учител. Дали ще преподавам, както сега, в целодневната организация, няма значение, нямам претенции. Просто искам шанс да вляза в системата, защото смятам, че мога да дам знания на децата. Както виждате, ме приемат много добре, не е някакъв хаос, както може би повечето очакват предвид възрастта ми.Убедена съм, че младите кадри има какво да дадат на учениците и по-старите трябва да дадат път на младите.

– Казахте, че сте в III ОУ по заместване за една седмица, ако се наложи, бихте ли отишла и в друго училище?

– Разбира се. Аз Ви казах: нямам абсолютно никакви предразсъдъци и претенции. Дали ще бъда в централно, квартално училище или на село, за мен е без значение. Човек ако смята, че има какво да даде, няма никакво значение дали ще бъде при тези или при други ученици.

– Тоест, най-важно е да изпълните гражданския си дълг и мисия.

– Абсолютно! Така е!


Студентката доброволец като заместващ учител в групата за целодневно обучение в III ОУ

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

2 Коментара

  1. Костенарова

    Браво! Поздравления. Това момиче вече е истински УЧИТЕЛ! Не само на децата, но и пример за възрастните. Дано има и други като нея.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *