Благоевградчанката Поли Стреянева: Полицай П. Китанов нахълта в апартамента ни с искане съпругът ми да се подпише, че няма да има претенции към Ат. Георгиев-Прасето, който го преби и с бухалка изпотроши заведението на свекърва ми, подадохме жалба и животът ни стана ад

„Изключително притеснена съм след съдебното заседание миналата вечер, на което се е гледала мярката за задържане на полицай Китанов. Причината е, че в съдебната зала официално се оповестиха имената на свидетелите, дали показания срещу задържания полицай”, това заяви в „Струма“ собственичката на консултантска фирма в Благоевград и на Център за професионално обучение Поли Стреянева, която в началото на ноември подала жалба срещу полицая от Второ РУП Петър Китанов.

Той бе задържан в петък при съвместна акция на прокуратурата и полиция по обвинения за документно престъпление и лично укривателство, а завчера съдия Екатерина Николова го остави в ареста при засекретено съдебно заседание. Изключително притеснена, вчера Поли Стреянева поиска да разкаже за причината за жалбата й, която само допълнила разследването на отдел „Вътрешна сигурност“ срещу младшия полицейски инспектор.

Ето какво каза тя пред „Струма“: „Ще се върна около месец назад към причината за жалбата ми. Семейството на съпруга ми – свекърва ми и етърва ми, стопанисват ресторант „Бохемите“ в кв. „Старо Струмско”. В нощта на 6 срещу 7 ноември там е имало празник, на който са присъствали Атанас Георгиев, с прякор Прасето, и негови приятели. Същата вечер съпругът ми е бил в заведението и с негови познати са седели на друга маса. В ранните часове на 7 ноември Атанас Георгиев е станал и с някаква реплика е поканил съпруга ми да танцуват. В момента, в който съпругът ми се е изправил, е получил неочакван удар и бил повален на земята. Не е имало никаква причина, никаква провокация, нито реплика дори, която да провокира действията на Георгиев. Той извадил отнякъде палка и започнал да троши всичко – маси и инвентар, последвали са заплахи за живота на съпруга ми и някой от персонала натиснал паник-бутона. Съпругът ми извикал полиция и като чул това, Атанас Георгиев по най-бързия начин напуснал заведението. Мъжът ми бил замаян, имаше охлузване отзад на главата от нанесените удари, а полицаите не успели да задържат извършителя. Когато съпругът ми се прибра и ми разказа какво се е случило (беше към 3-4 часа през нощта), страшно се притесних за живота му, защото знам с каква лоша слава се ползва лицето Атанас Георгиев, от когото беше получил закани за саморазправа и убийство, при това пред свидетели.

На другата сутрин децата ни вече бяха излезли на училище и на лекции, на входната врата на жилището ни в кв. „Струмско“ се позвъни. Не станах веднага да отворя, последва второ позвъняване и започна силно блъскане по вратата, което много ме уплаши. Отворих и срещу мен беше полицаят Петър Китанов, униформен, с още един униформен. Попита ме дали съпругът ми е вкъщи, директно влезе, без да го поканя, и каза, че трябва да говори с него. Отидох да събудя съпруга си, но той категорично отказа да говори с него. Обясних на Китанов, но той повторно ме изпрати до спалнята и след поредния отказ, видимо подразнен, ми предложи да напиша на един лист, че съпругът ми няма да има претенции и няма да пуска жалба срещу Атанас Георгиев за случилото се през нощта. Трябваше съпругът ми да подпише това изявление и да спрем дотук. Аз категорично отказах да го направя.

Преди време бях управител на заведението, в което се бе разиграл екшънът, и лично съм виждала полицая Петър Китанов многократно, почти всяка сутрин да пие кафе с Атанас Георгиев, а след това идваше и с колегите си. С Георгиев са в повече от близки отношения и сега, вече като длъжностно лице, той изисква съпругът ми да не пуска жалба, при условие че има много свидетели, има нанесени материални щети, посегателство над човек и заплахи за живота му. Даде ми телефонния си номер с искане съпругът ми веднага да му се обади като стане, в противен случай щял да изпрати патрулка да го отведе с белезници. Тогава вече побеснях и буквално го изгоних от дома си. Решихме със съпруга ми да подадем жалба срещу Атанас Георгиев за произвола, който си беше позволил, и за заплахите. Аз подадох жалба и срещу Петър Китанов, защото смятам, че не е допустимо един служител на полицията да си позволява да влиза в дома на граждани без тяхното съгласие и да иска от тях да прикриват престъпление на други хора, като се отказват да подават жалби. Напротив, той трябва да е човекът, който да вдъхва сигурност и да защитава правата на хората, а не да ги манипулира да оттеглят жалбите и претенциите си към хора, които са извършили престъпление срещу тях. Ако Георгиев беше дошъл на следващия ден с едно „извинявай“, всичко последвало нямаше да се случи, защото живеем в един квартал, децата ни са в един клас, но това не стана.

Най-бруталното нещо, което се случи обаче в резултат на жалбата е, че преди дни заварихме съвсем новата ни кола, произведена 2017 г., изпотрошена жестоко с тротоарна плоча – предно стъкло, капак на багажник, опитвано е да се счупи и задното стъкло. Това се случи сега в неделя, семейният ни автомобил беше паркиран на паркинга пред блока ни и го заварихме тотално потрошен. Още същата вечер подадохме жалба, разбира се, колата има пълно автокаско, а съседите шушукат и предполагат, че извършителите са хлапета, които продават наоколо дрога. Със сигурност обаче не могат да кажат кой е и защо. Колата ни е собственост на фирмата на семейството на съпруга ми, ние я шофираме от април и досега не е пречела на никого. В момента, в който подадохме жалбата срещу Атанас Георгиев и Петър Китанов, тя беше потрошена, затова няма как да не направя връзка между двете събития.

Оказва се, че живеем в държава, в която не сме извършили никакво престъпление, потърпевши сме, а сега трябва да се чувстваме виновни, застрашени и изплашени. Аз се страхувам за живота на децата си, за живота на близките си и за личното си имущество, защото някой посегна на член от семейството ми и аз си позволих да се оплача. Имах смелостта да дам показания срещу произволното поведение на един полицейски служител и затова сега ми се случват хиляди неприятности. Затова реших да застана с името и лицето си, като се надявам така да предотвратя по-нататъшни опити за саморазправа и ако нещо ми се случи, всички да знаят какви са причините и кои са извършителите“, заяви пред „Струма“ Поли Стреянева.

Записа ДИМИТРИНА АСЕНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

4 Коментара

  1. Запозната

    Жалка е работата и това се знае, само дето Поли-то и компания „издишат“ в твърденията си … нека се разхождат по почивчици, но да не забравят, че за даване на неверни показания следват законови санкции… иначе се знаем кой колко е благоевградчанин или по-скоро пришълец от друг свят, наречен Монтана, кой какви ги върши и с какво се занимава … почтени хора са, но друг път …

    Отговори
  2. Joro

    Абе всички знаем,че и тези не
    са китки за мирисане.Виждали сме и неговото протеже Д.Кръстев да вдига ръчички в компанията на балет ччсервитиьорки.И това че неговата жена
    го изкарва жертва пред медийте не го прави такъв когато е на собствена територия не си поплюва.Това не е първия му конфликт с клиенти на заведението.Да незабравяме и забраните които наложи на Николаи и компания.

    Отговори
  3. Iveto

    Само незнам каде е мъжката поставка в този случай. Какъв е този мъж който се крие под полата на жена си. Мила Поли само не разбирам защо си правиш труда за мъж който всеки уикенд е с различни жени. Не ти ли стана ясно какъв мъж имаш до себе си когато го хвана с новата управителка на заведение “ Бохеми“ . Няма сервитьорка която да не е спала с него. Жалка работа а?

    Отговори
    1. Елена

      Мила Иве, първо се научи да пишеш грамотно и да поставяш препинателните знаци, където трябва в изречението – обща култура се нарича. Жалка работа е факта, че в 21 век има жени, които да смятат, че жената трябва да се крие зад гърба на мъжа си, а не да му е равнопоставена! А доколко си запозната със семейните отношения на поли, виждам, че ти е доста стара информацията – всеки уикенд тя и мъжа й са някъде в чужбина и се забавляват за сметка на такива като теб, които ги яде отвътре злобата, че не могат да си позволят съответния стандарт, жалка работа а?!!!!?

      Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *