Гласът му се лее без усилие, сякаш извира от недрата на Западните Родопи, и докато го слушаш, може да си представиш вековните гори с дъхави билки, Орфеевите мелодии и хубавите моми, които омагьосват с красота и с желание за любов. Песни, които разказват преживяни истории и докосват сърцето на слушателите. Има хора, родени с талант. Милко Бошнаков е един от тях.
Роден е на 8 юли 1991 година в родилното отделение на болницата в град Гоце Делчев, но е израснал в село Сатовча, разположено на границата между планините Пирин и Родопа, откъдето са родителите и предците му. Той се гордее с родното си място, известно с уникалното високо пеене от Долен и Сатовча.
„Гордея се, че съм израснал в край, където фолклорната музика е на много високо ниво – споделя Милко. – Като малък свирих на тамбура и още свиря и преподавам в момента тамбура в Разлог, където имам и деца и възрастни ученици. Но ме питаш откъде започна всичко? Може би съм бил втори или трети клас, когато учителят по музика Наум Странджев, който беше народен певец и мъж на сестра на баща ми, ме чу да пея на едно събиране и ми каза да отида при него да пробваме дали мога да продължа да се развивам в тази област. Тогава и сестра ми Анелия, която е две години по-голяма от мен, пееше и с нея изпълнихме една родопска песен на „Орфеево изворче” в Пловдив и взехме златен медал. Така че това е първото ми излизане на сцена. В пети клас пък започнах да свиря на тамбура, но първият ми учител по музика Наум Странджев запали искрицата, която отключи страстта ми към фолклорната музика.
– Ти ми каза, че си първият професионален народен певец в рода ти, все пак каква е ролята на песента в живота ви?
– Няма събиране без песни и танци в нашия род. Майка ми Емилия е начална учителка, а баща ми Валентин по професия е ветеринарен лекар, но дълги години работи в банка в Сатовча. Моите родители не бяха против, но не им харесваше желанието ми да се занимавам с музика и това да е моят професионален път, защото всички знаят, че това е труден път. Много трудно можеш да си изкарваш хляба само с музика, но пък се получава. Баща ми искаше да уча ветеринарна медицина. Е, друга е била съдбата ми. Баба ми по майчина линия е пяла хубаво, но аз никога не я чух да пее и не ми каза защо е замлъкнала песента в нея. По теренни проучвания съм се срещал с много възрастни жени, които са ми казвали песни, но тя отказа.
Средно образование Милко завършва в Сатовча. След това записва бакалаварска степен в Югозападния университет по специалността „Изпълнителско изкуство”, за което разказва:
„Мой вокален педагог беше народната певица Мариана Манолева. С нея сме много добри приятели и колеги, и в момента работим заедно като ръководители на детска фолклорна група „Мехомийчета” в Разлог. Завърших и магистърска степен по педагогика на обучение по музика и от 2016 г. бях редовен докторант по специалността „Теория и практика на изпълнителското изкуство” в направление „Музикално и танцово изкуство” към Югозападния университет. Научен ръководител ми беше проф. Румен Потеров. Обект на моето изследване бяха песните от Долен и Сатовча. Самият факт, че това е моят роден край, още повече подсили желанието да изследвам това уникално пеене. В началото подходих плахо, защото то е изследвано от най-видните имена във фолклора – като акад. Николай Кауфлан, Елена Стоин и много други, но, от друга страна, засили интереса ми към по-задълбочено проучване на този фолклор. През 2020 г. защитих докторантурата си”.
– Ти с какво надгради изследванията на фолклористите до този момент?
– Моят труд беше „Фолклорната традиция в Долен и Сатовча – характеристика и особености на изпълнителския стил”. Детайлно анализирах творческата дейност на групите в Долен и Сатовча в посока отношението към традиционната певческа култура при формирането на репертоара им от годините на създаването до момента. Уникалността на певческата традиция в тези две села провокира интереса ми към по-задълбоченото проучване на традиционната певческа култура, което се подсилва и с факта, че с. Сатовча е моето родно място, а това допълнително ме стимулира и подтиква към издирване на песни, незаписвани и изследвани до момента. По този начин дообогатих познанието и музикално-песенния фонд от тази част на България. По неоспорим начин се доказа многообразието, своеобразието и различните форми на проявление на българския музикален фолклор. Проучих и систематизирах всички архивни материали в БАН, свързани с пеенето в Долен и Сатовча. Представих и 5 нови песни, записани от възрастни жени в района, които не са били обект на изслеване. Анализирах песните на високо пеене, което беше отличено с Хердерова награда през 1987 г. Огромна заслуга за отличените успехи на групата за високо пеене има дългогодишният учител по музика в Сатовча Илия Терзиев. Той е основател на детска фолклорна група и ансамбъла към читалището в Сатовча. Ансамбълът е бил многоброен, но не помня този период на изяви, защото съм роден по-късно. Като ученик и аз съм свирил в читалищните състави. Групата за високо пеене е създадена през 1950 г. и повече от 50 години песните на Сатовча са звучали по сцените на съборите „Рожен”, „Копривщица”, „Пирин пее”, както и на Международния фолклорен фестивал в Загреб през 1971 г. Дейността на групата предизвиква интереса на Международната фондация „Хердер” от Германия през 1988 г. и е наградена с Хердерова награда за изворен фолклор. Пеенето на високо е уникално и е световно признато от ЮНЕСКО.
– Кои са важните хора в твоето професионално развитие?
– Когато дойдох в Благоевград като студент в Югозападния университет, животът ме срещна с проф. Георги Гаров, проф. Николай Цветков, Мариана Манолева, Петьо Кръстев – все хора, които са оставили ярка следа в моето съзнание и са ми дали полезни насоки във фолклорната музика. Петьо Кръстев е направил аранжиментите на всичките песни, които съм записвал до момента. Той е и композитор, който влиза в атмосферата на песента и знае как да я пресъздаде чрез езика на съвременната музика. Петьо е от малкото хора в страната, които така добре представят народната музика в най-чистия й вид. С него съм обикалял по всички краища на Югозападна България и попадахме на много стойностни песни, които по една или друга причина не са видели бял свят. Съвременните изпълнители търсят да вземат нещо наготово, нещо, което вече е изпято, а една песен, изпята от възрастна жена, не звучи така, както ще я представи съвременен изпълнител, но трябва човек да се потруди с малко мисъл и въображение, за да стигне до публиката.
– Всички имена, които изброи, със сигурност знам, че се придържат към автентичното начало във фолклора.
– Да, така е, и това, което правят, звучи хем автентично, хем супермодерно.
– Имаш ли вече авторски диск?
– Имам един, издаден през 2017 г., който се казва „Любе, любе, първо любе”. Това е заглавието на първата песен, която записах професионално. Всички песни си обичам, но тази е първият ми професионален запис и това е песента най-близо до моето сърце.
– Още ли търсиш първото любе?
– Още!
– Къде беше премиерата на първия ти албум?
– Голяма част от песните в първия албум бяха представени в Зала 1 на НДК през 2018 г. в концерт-спектакъла „Първо любе”. Идеята, сценарият и музиката са на доц. Петьо Кръстев, хореографиите – на проф. Николай Цветков, проф. Геогри Гаров и Мирослав Стефанов. Заедно с мен пяха Кинче Вълчева, Карамфил Божиков и Румяна Филкова. Участваше Студентският фолклорен ансамбъл при ЮЗУ „Н. Рилски” и танцов клуб „На мегдана” – София с ръководител Даниел Костов, който беше и продуцент на самия спектакъл. Същата година в НДК направихме и второ издание на концерт-спектакъла „Първо любе“. Обложката на албума е дело на художничката Мартина Иванова. Нейните произведения са част от почти всички спектакли, в които участвам. А идеята за обложката на моя първи албум е провокирана от едно от произведенията в концерт-спектакъла „Първо любе“ – родопска балада. В родопската балада се разказва за младо семейство, което 9 години няма рожба, и мъжът решава да накаже жената, защото не му е родила дете. За целия екип на спектакъла беше вълнуващо да сме част от тази магия.
Почти е готов и вторият авторски диск, просто трябва да се организирам и да го издам. Много се радвам, че успях да си намеря екипа, с който да реализирам тези песни. Звукозаписите прави д-р Маргарит Русев, изключителен професионалист като звукорежисьор в Радио Благоевград.
– Какви изяви ти предстоят?
– Целогодишно пея на частни мероприятия – сватби, кръщенета, рождени дни, абитуриентски балове… През последните години все повече нашумяват така наречените хоротеки. Има ги в цяла България. Просто хората се събират да играят хора и е по-весело от атмосферата, която се създава в дискотеката. Цяла вечер играят български народни хора. Има организатори, които наемат заведението, канят певците, изготвят куверта… Всички ръководители на танцови клубове сме приятели, учили сме заедно в Югозападния университет и се познаваме и подкрепяме. За мен е истинско удоволствие, че продължават да ме канят, защото няма по-голямо богатство от това да пееш и да гледаш как 500 или 1000 души, хванати за ръка, играят и се веселят.
– Къде в чужбина си представял фолклорното изкуство на Югозападна България?
– Често пътувам с моята детска група в читалище „15 септември 1903-1909” в Разлог, където преподавам тамбура вече 6 години и ръководя групата „Мехомийски мераклии”. Ръководя и мъжката фолклорна група в Разлог. Към читалището има много танцови клубове и представителен фолклорен танцов ансамбъл с ръководител Данаил Атанасов – мой дългогодишен колега и приятел. Това е екипът на читалището в Разлог – Мариана Манолева, Данаил Атанасов и аз. С неговите и моите възрастни групи много пътуваме в чужбина и участваме на различни форуми. Има фолклорен фестивал, който се провежда всяка година в различни европейски градове. През 2024 г. беше в Мюнхен. Участвахме в три категории и взехме три първи места. Спечелихме ваучер за следващия фестивал, който се проведе в град Пореч, Хърватия, където пак се представихме с автентичен фолклор от Разложката котловина и пак спечелихме първо място. Читалището в Разлог е място, където любовта към фолклора гори, всички идват с огромно желание. Хората са с различни професии, но всеки си оставя ангажиментите и когато тръгват за участие, всички са нахъсани да се представят по най-добрия начин, както направихме и миналата година в Копривщица. Участвахме в четири категории и спечелихме четири първи места. Показахме традиционни костюми от Разлог, ритуала баене, представен от Велина Кулина, която е секретар на читалището, мъжката и тамбурашката група, както и танцов клуб „Мехомия”. Води се активна творческа дейност в читалището в Разлог. Общо взето, животът ми е музика!
– Скоро беше в Япония по повод отбелязването на 70-годишнината на Японската национална федерация по фолклорни танци заедно със Студентския фолклорен ансамбъл при ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Как ви посрещнаха?
– С много аплодисменти японската публика възнагради и двата ни концерта. Радвам се, че имах възможността да пътувам заедно със Студентския фолклорен ансамбъл с главен художествен ръководител проф. Николай Цветков. В град Химеджи беше едно от най-значимите международни участия на Студентския фолклорен ансамбъл. Беше уникално преживяване с два самостоятелни концерта. Над 3000 зрители аплодираха изпълненията ни на живо и навсякъде бяхме посрещнати с искрено внимание, уважение и признателност към нашата култура. Реакцията на публиката доказа, че фолклорът няма граници, когато е представен с голямо сърце и професионализъм. Там посрещнах и 35-ия си рожден ден – с ансамбъла, пред американска верига магазини с едно питие в ръка.
– Какви са ти впечатленията ти от живота в Япония?
– Въпреки че са толкова многобройна страна като население, животът им е изключително подреден. Друг свят, друг начин на мислене, друга култура и начин на живот. Всичко е различно. Много прецизни са в нещата, които правят.
– Съдържанието на песните от този край с какво се отличава?
– С песните си хората разказват преживяна история. Имам една песен в репертоара – „Зелвера, бела кадъна”, която намери място и в дисертацията ми. Възрастни хора ми разказаха нейната история. Героите в песента са от Сатовча и къщите им са една срещу друга. Човек от Сатовча имал осем синове и една дъщеря – Залвера. Тя освен че била петемна (скъпа), била и много красива. По онова време центърът на селото е бил пред джамията, където всяка година се е провеждал празникът Байрам. Когато тъпанджиите и зурнаджиите отишли на обяд, момите излезли, за да изиграят своето „моминско хоро“. И докато играели своето хоро, група ергени решили да грабнат Залвера. Това обикновено е ставало, когато момата е съгласна, но родителите не я давали. В този случай обаче тя не желаела този ерген. Тогава момъкът събрал още пет-шест ергени, влезли в хорото на момите, взели Залвера и я закарали в отсрещната къща. Оттам съобщили на баща й, че са я грабнали. Той отишъл пред къщата, но не го пуснали вътре. Тогава той се изправил и казал: „Ей, ергени, който ми отърве момичето, на него ще го дам“. И Аго Цаньо, майсторът-зидар на прочутите родопски чешми, много здрав и силен момък, ударил едно рамо на портата и влязъл вътре. Както се казва, „дадена дума-хвърлен камък“ – същия месец Залвера и Аго Цаньо се сгодили. Залвера обаче имала връзка с друг ергенин от Доспат и избягала при него. И така тази история заляга като текст към мелодията и става една от най-емблематичните песни на Сатовча – с нея започват и с нея завършват празниците. Интересно ми е да изследвам този фолклор. Когато виждаш и чуваш един 90-годишен старец, който пее с душа и сърце, какъв по-голям стимул за един млад изпълнител.
– Кога започна работа в Радио Благоевград?
– През декември 2016 г. станах редовен докторант в Югозападния университет. По време на следването се занимавах само с това и имах участия като изпълнител. През септември 2019 г. започнах работа като учител по музика в Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев” в Благоевград, където и в момента преподавам музика на 8, 9 и 10 клас. Опитвам се да ги убедя, че музиката не е предмет, който стои в ъгъла, а ни обогатява.
В средата на януари 2020 г. Ели Каменичка ме покани да започна като музикален редактор в Радио Благоевград и постепенно и тази работа си заобичах. После всички изживяхме изключително труден период по време на пандемията. Как се преподава музика онлайн?! За мен музиката не е само теория и суха материя. Това е изкуство, което може да се преподава по много различни начини, така че на децата да им бъде интересно, да идват с желане в часовете, както и се случи. В началото те бяха предубедени към този предмет. Всеки час им носих различни фолклорни инструменти – да се докоснат до тях, говорим за фолклорните области, за магиите, вплетени в шевиците на народните носии, и забелязвам, че тези деца обичат нашата българска музика. Преди години е било втълпявано, че фолклорът е демоде, и едно дете на 14 г. няма как да разбере, че това е основата на нашата идентичност. Много пъти съм им казвал да не изпадат в ситуации, в които чужденците да знаят повече за българския фолклор, отколкото ние самите. Опитвам се като преподавател да ги накарам да обичат тази фолклорна музика и виждам, че се получава. Много пъти организираме надиграване с народни хора в училищния двор. Откакто съм учител там, не минава празник без песни и танци.
В Разлог ходя следобедите два пъти седмично. Децата идват при мен към 16 часа, след занималня. Имам трима от трети клас, едно момиченце от първи клас. Жоро, който сега ще е седми клас, ми е един от първите ученици в Разлог. Той свири много добре на тамбура. Работата с деца много ме зарежда. Вдъхновяват ме тези очички, които само като те погледнат – и виждаш как с нетърпение чакат да ги научиш на нещо.
– Какво предстои като изява?
– Много изяви предстоят, много частни партита и хоротеки. Участвам в много фолклорни семинари като изпълнител. На 12 юли във Велинград се проведе празник, посветен на 100-годишнината от създаването на теснолинейката Септември-Добринище – „Фолклорът, който пътува с влака”. Концертът пак беше по идея на Петьо Кръстев. Предстои такъв концерт и в град Септември, но още няма точна дата. В началото на септември има фолклорен фестивал в село Драгиново, Велинградско, и аз ще участвам на закриването му на 5 септември. Българският фолклор е толкова пъстър и разнообразен, но е вярна поговорката, която гласи, че камъкът си тежи на мястото. Обичам фолклора на Западните Родопи и продължавам да издирвам непопулярни и нечути песни, които да представя на по-голяма аудитория.
– Имаш и едно хоби за релакс – риболова!
– Музика и риболов! Като дете съм ходил на реката с баща ми, който е запален рибар, но сега ме провокираха моите приятели музиканти от Благоевград. Реших да си купя въдица и да пробвам. Още първия път ми хареса. Почнахме да ходим по река Струма и по различни язовири всяка събота и неделя. Хубаво хоби е, минава със смях и забавление и ми действа успокояващо. Започнах с една, но сега имам 6 или 7 въдици. Това е скъпо удоволствие, защото все нещо ти липсва, но си заслужава. Предпочитам да отида на язовира, да си изпия кафето сам с въдицата, отколкото да вляза в заведение с много хора.
За всичко трябва мерак, нали така се пее и в песните. Не можем да избягаме от съдбата си. Любовта към фолклора и музиката ми дава стимул да се справям с всичките си ангажименти, които съм поел. Животът ми е музика. Човек трябва да прави това, което му доставя удоволствие, за да се чувства щастлив!
Който пее, зло не мисли! Много е вярна тази мисъл, защото може да пее не само човек с хубав глас, но и с голямо сърце. Голямо, топло и раздаващо се е сърцето на Милко Бошнаков и му пожелавам да го подари на хубава и гиздава девойка, каквито възпява в песните си. В една от тях пее: „Девойко, мари убава, девойко мари гиздава, та да мога да си та подмамя, та да мога да си те излъжа, от село да те изведа, в гора да си та отведа”…
А мисията му е толкова голяма, колкото и сърцето му. Докато има хора като него, изворният фолкор няма да изчезне. Ще го има такъв, какъвто е предаден от предците му.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
