В ЮЗУ обмислят сами да произвеждат ток, за да компенсират галопиращите цени на енергоносителите

Рекорден за последните години прием – 2535 новопостъпили студенти, е реализирал Югозападният университет „Н. Рилски” – Благоевград за настоящата 2021/2022 г. Добрата новина бе съобщена по време на последния за календарната година Академичен съвет, който се проведе хибридно, като част от членовете на органа за управление на висшето училище заседаваха в 114 зала, а останалите се включиха онлайн.

Като първа точка от дневния ред бе разгледана изминалата кандидатстудентска кампания и резултатите от нея.

„Тази година можем да се похвалим с една много успешна кандидатстудентска кампания. Приносът за това е общ – на всички нас”, констатира зам. ректорът по учебната дейност доц. д-р Ицка Дерижан и анализира, че се очертава една много добра тенденция към засилване активността на основните звена по отношение на реализирането на приоритетните специалности и на нови инциативи за привличане на студенти.

Детайлна информация предостави директорът на дирекция „Образователни дейности” Красимир Папучаров. Той изтъкна, че е имало срок до 30 ноември всички действащи, прекъснали, дипломирали се студенти, докторанти да се вкарат в регистъра на НАЦИД /Национален център за информация и документация/. Много от университетите не са успели да изпълнят това. От ЮЗУ обаче не само са успели да се справят, а и всички подадени данни в отделните регистри са верифицирани без нито една грешка и забележка от страна на НАЦИД.

По отношение на кандидатстудентската кампания Кр. Папучаров представи подробни данни за приетите бакалаври, магистри по държавна поръчка, платена форма, редовно, задочно обучение…

За настоящата академична година в университетата са постъпили 1226 студенти в ОКС „бакалавър”, редовна форма на обучение, и 180 в задочна. Общо приетите бакалаври и магистри след средно образование са 1599, към тях се прибавят и чуждестранните студенти и тези от българските диаспори. Отделно са постъпили и 885 обучаващи се за магистър след бакалавърска степен /от които 754 български и 131 чуждестранни граждани/.

„Абсолютният брой новоприети студенти е 2535. Това е с 218 повече от цялата минала година, като имайте предвид, че ни предстои прием за магистър след бакалавър и за летния семестър”, посочи Кр. Папучаров и новината бе посрещната с аплодисменти в залата.

Директорът „Образователни дейности” съобщи и че само две бакалавърски специалности са с нулев прием, но в 39 магистърски програми не е постъпил нито един студент.

„Споделихме радостта от увеличаване броя на студентите, но трябва да обърнем внмание и на тревожните факти. Ясно е, че трябва да увеличаваме „тежестта” на магистърските програми”, коментира ректорът проф. Б. Юруков и предложи списъкът с магистърските пограми с нулев прием да бъде разпространен до основните звена, така че във всеки един факултет, катедра да помислят какво може да се направи, за да се привлекат кандидати. Другият вариант е да се акредитират нови магистърски програми, които да отговарят на търсенето и пазара на труда.

Отношение по обсъждания въпрос взеха и някои от деканите. Ръководителят на Филологическия факултет проф.д.ф.н. Магдалена Панайотова изрази мнение, че нещата не са толкова страшни. „Конкретно в две от нашите магистърски програми за първи път от 15 години нямат желаещи. Тоест, това е едно моментно и не бих казала трайно състояние за липса на интерес. Освен това ние подготвяме по различните проекти магистърски програми с дигитално съдържание, които предстои да бъдат предложени на Академичния съвет и смятам, че те ще привлекат още повече студенти, защото са в сътрудничество с други университети”, поясни проф.д.ф.н. М. Панайотова.

От Факултета по изкуствата разясниха, че са имали кандидати, но в конкретната магистърска програма е нямало бройки по държавна поръчка, в друга обаче са привлекли студенти, които са платена форма и заплащат по 2700 лв. на година. 

„Като цяло може да се поздравим, че тази година, макар и кризисна, имаме по-високи резултати от миналата, която бе с по-добри резултати от предходната”, обобщи ректорът и поиска информация колко са чуждестранните студенти.

От отговора на доц. Дерижан стана ясно, че във всички курсове и специалности има над 600 чуждестранни студенти, което също е своеобразен рекорд.

Изключително интересна бе и обсъжданата втора точка – за новия кандидатстудентски справочник и проект на изменение на правилника за прием в Югозападния университет.

Както е известно, тази година от системата на средното образоване предстои „да излезе” първият випуск по новия закон /ЗПУО/. Дванадесетокласниците от професионалните гимназии/паралелки задължително ще полагат като втора матура изпит за придобиване степен на професионална квалификация, а за връстниците им от профилираните гимназии и средните училища /с изключение на професионалните паралелки/ вторият държавен зрелостен изпит ще е по предмет от профилиращата подготовка. Във връзка с това бяха отправени въпроси дали измененията ще повлияят и по какъв начин на балообразуването при приема в университета. Чуха се и предложения оценките от изпита по професия да бъде с по-голяма „тежест” при кандидастването.

Проф. Юруков бе категоричен, че е важно да се привлекат мотивирани кандидат-студенти. Той попита как държавните зрелостни изпити по профил и професия ще бъдат отразени в новия справочник за академичната 2022/2023 г. и могат ли да се дадат „преференции” на кандидати с по-специализирана подготовка.  

„Философията на правилника с нищо не е променена, тъй като входът за прием в Югозападния университет е отдавна широко отворен. Съобразили сме се с новите дипломи за завършване на средно образование, в това число и с допълнителните матури по професионална подготовка. Единственото, което вече се очертава като тенденция, е, че не предвиждаме писмени конкурсни изпити. Това преминава в електронен вид, още повече че във време на пандемия голяма част от изпитите се проведоха в платформата  Блекборд – от дистанция”, обясни Кр. Папучаров и акцентира, че от години за приема в ЮЗУ оценката от изпита по професия е равнопоставен на резултата от матурата.

Доц. д-р Емилия Патарчарова от катедра „География, екология и опазване на околната среда“ подробно разясни новите промени по отношение на профилираната подготовка, ДЗИ… Тя посочи, че конкретно при балообразуването на УНСС и Софийския университет има акцент върху профилиращата подготовка и това тя да бъде с по-голям акцент при балообразуването, защото и самият изпит е върху доста по-сериозно учебно съдържание.

„Може би, за да може да се поздравим и догодина по същото време с такива хубави резултати от кандидатстудентската кампания, трябва да имаме предвид тази промяна и да бъдем част от нея и от университети, които ще отворят по-широко вратите си за хора, които са преминали през тази профилирана подготовка, именно защото тя е е по-висок носител”, каза доц. Патарчарова и допълни, че това е начинът да бъдат привлечени не просто студенти, а по-добрите.

В отговор директорът на дирекция „Образование” поясни, че повече от 10 години в ЮЗУ се дава възможност за всяка една специалност да се кандидатства с изпити/оценки по различни предмети. За математика например може да се кандидатства и с български, история, химия… А резултатите от изпита по професия и без да са били ДЗИ, са признавани за конкурсна оценка.

„Новата директива е проблем за други висши училища, където са ограничили входа за определни специалности. При нас този проблем го няма. Ние сме сложили при бала и професионална подготовка”, обясни Кр. Папучаров.

В крайна сметка вземането на окончателно решение бе отложено за следващия Академичен съвет догодина, като ректорът посъветва доц. Патарчарова да отправи конкретни предложения за промени. 

Множество дебати имаше и около проекта за издателски план за 2021 г., а пом. ректорът  Н. Тахов представи доклад за актуалното състояние за разходите на електроресурси, вода и възможностите  за тяхното оптимизиране. На фона на галопиращите цени и резкия скок на горивата, тока бе отчетено драстично увеличение на разходите за издръжка на универитета по отношение на ел. енергия, вода, газ за отопление. За сравнение, през 2020 г. разходите по тези три показателя са били в размер на 576 хил. лв., а до месец ноември 2021 г. са 743 хил. лв. Най-голямо е увеличението на разходите за ел. енергия, като за цялата предходна година те са били 292 хил. лв., а до месец ноември сега са 406 хил. лв. От ЮЗУ са платили и към 60 хил. лв. повече за газ.

„Като се има предвид, че почти от началото на  академичната 2021 г. обучението е неприсъствено и до края на месец ноември не е е имало почти никакво потребление на газ заради необичайно високите температури, може да направим извод, че увеличението на тези разходи е безпрецедентно за последните 10 години”, алармира Н. Тахов.

Изтъквайки тревожните тенденции в национален и световен план, пом. ректорът предложи и конкретни мерки за оптимизиране по тези показатели. Сред тях са да се възложи на ректорското ръководство разглеждане на възможността за изграждане на фотоволтаични инсталации, като се използват огромните покривни пространства на университета  и слънцегреенето в района. Друга стъпка е саниране на сгради. Най-належаща е нуждата това да се случи в 8-и УК /бившия Механотехникум/, където основно се помещава Стопанският факултет, както и сградите на двете студентски общежития.

Положителното е, че с новоизградената в района на І УК поливна система със собствен водоизточник се намалява потреблението на вода. Сондаж е направен и на базата на Бачиново, където също ще бъде изградена подобна система.

Във връзка с Ковид кризата пом. ректорът предложи да се монтират автоматични дозатори за дезинфектанти и сапун във всичките санитарни помещения, които само в І УК са над 50. Също така на мивките и санитарните повърхности да бъдат  поставени датчици за автоматично регулиране на водата.

„Като последна точка предлагам да бъде оптимизиран сградният фонд на университета. Считам, че е крайно належащо да бъде извършен ремонт на неусвоените площи в Учебен корпус 8 и това са последният етаж, сутеренни помещения, учебните халета. По този начин ще се създаде възможност за преместване на студенти и преподаватели от други сгради и ще бъдат оптимизирани увеличаващи се разходи по поддръжка, включително и на двойно поскъпващата такса смет, която заплащаме на общината”, заключи  Н. Тахов и предложи на ректорското ръководство да бъде възложено да предприемат незабавни действия по мерките с оглед оптимизиране на разходите и компенсиране на щетите от ежедневно увеличаващите се цени по всички показатели на издръжка.

Проф. Юруков коменира, че се очаква цените тепърва да растат. Прогнозите са от ЮЗУ тепърва да плащат пет пъти по-скъп ток, а от догодина, ако се възобнови присъственото обучение и университетът започне да функционира нормално, разходите ще надскочат 1 млн. лв.

„Даже сме закъснели с усвояването на покривните пространства и това сами да си произвеждаме ток”, каза ректорът и призна, че „обособяването на 8-и УК и направените подобрения са били продължителни и неудобни, тъй като са търсени допълнително програми, за да не бъдат влагани допълнително собствени средства. Проф. Юруков сподели и че сутринта е разговарял с председателя на Съвета на ректорите, който му е казал, че въпреки драстичните поскъпвания, увеличението на разходите и инфлацията, бюджетът ще бъде същият, тоест на нивото от предишната година. Затова ЮЗУ няма да се откаже от политиката си за търсене на варианти за външно финансиране.

Най-скромните изчисления показват, че санирането на двете сгради на общежитията ще струват към 2 млн. лв. Сега с поскъпването на материали и труд сумата ще е значително по-голяма.

За да се запази доброто финансово състояние на университета, за големите ремонти и реновирания ще се търсят варианти за включване в програми и проекти. Във връзка с това деканът на Стопанския факултет проф. д-р Преслав Димитров и ръководителят на катедра „Специална педагогика” проф. д-р Пелагия Терзийска отправиха конкретни предложения.

На финала ректорът пожела на всички здраве, една по-добра нова година и изрази надежда, че тя ще е присъствена за студентите и преподавателите на Югозападния университет.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА