Георги Наджаков е роден на 26 декември 1896 г. (нов стил – 7 януари 1897 г.) в Дупница. Баща му Стефан е фелдшер и през 1905 г. се премества с жена си Василка и трите им деца в София, за да търси по-добро препитание. В столицата Георги постъпва в Трета мъжка гимназия. Завършва я през 1915 г. с пълно отличие и получава дипломата си на тържество в Народния театър лично от министъра на просвещението Петър Пешев.
Приет е в Софийския университет, но малко след това България влиза в Първата световна война и Наджаков е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево. Там пак е първи по успех сред всички 4000 курсанти. Но отказва да стане кадрови офицер. Затова известно време обучава новобранци в Разград и Шумен, а после участва в сраженията на Добруджанския и Югозападния фронт.
След войната (1918 г.) се връща в университета. Като фронтовак му признават по един семестър за всяка година в армията. Така след само 2 г., като учи по записките на свои колеги, Наджаков се дипломира във Физико-математическия факултет.
Започва работа като стажант учител по математика в Първа мъжка гимназия и едновременно се подготвя и си взима държавния изпит. През юни 1921 г. е назначен за асистент към катедрата по експериментална физика. „Професор Ал. Христов пожела да ме види. Представих му се скромно облечен с моя пребоядисан офицерски шинел. Може би на шега той ми каза: „Хвалят те старите асистенти. Ще те назнача, но като гледам какъв си фукара̀…“, спомня си след години Наджаков.
Ученият има брак с Вера Постомпирова – първата жена асистент по физика в СУ (1928 г.). Имат две деца, едното от които е акад. Емил Наджаков, който работи много успешно в областта на ядрената физика.
Той е основател/директор на Физическия институт при БАН (1946; по-късно Институт по физика на твърдото тяло). Носител е на златен медал „Фредерик Жолио-Кюри“ (1967). Избиран е за чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). От 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при БАН носи неговото име. Неговото име носи и ледник с името Наджаков в Антарктида.
Академик Георги Наджаков умира на 24 февруари 1981 г. на 84-годишна възраст. С указ на Държавния съвет на НР България от 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при БАН е наречен на негово име.
Българският физик Георги Наджаков открива през 1937 г. явлението фотоелектрет, което става важна физична основа за по-късните електрофотографски/ксерографски процеси. Това откритие подготвя пътя към днешните копирни технологии.
Какво представлява откритието му?
Неговото откритие е в основата не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирната техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.
„Фотоелектретното състояние на веществото открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея. А това е най важното! Защото може да имаш скъпи уреди, най-модерна апаратура, но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш”. Това са думи на акад. Георги Наджаков.
Първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“, е на физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – явлението фотоелектретно състояние на веществата. Под едновременното въздействие на електрическото поле и светлина върху фотоелектричното проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.
Приложенията
Навремето откритието не предизвиква особен интерес. В средата на 50-те години на ХХ век фотоелектретното състояние привлича интереса на световната научна общественост и води до създаването на редица чуждестранни школи в тази област. Откритието на Наджаков е в основата не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирната техника, но може да се приложи при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници.
Преподавателска дейност
„Яснота, задълбоченост, темпераментност и богата илюстрация чрез демонстрациите са характерната особеност на тези лекции. Понятието демонстрация доби ново съдържание. На тях бе отделяно изключително внимание, благодарение на което лекциите придобиваха особен колорит, а това спомага за трайното запаметяване на материала. За качеството на тези лекции допринасяше неговата голяма обща култура, която му позволяваше да ги разнообрази и освежи с интересни примери от живота и от неговите срещи със знаменитите учени“, казва за преподавателската дейност на Наджаков акад. Христо Христов.
Научни интереси
Георги Наджаков специализира при професор Пол Ланжвен в Париж (1925-26 г.), където провежда първото си изследване, посветено на фотоелектричните свойства на някои диелектрици – сяра, шеллак, парафин. Работи в различни области на физиката: фотоелектричната проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници, електростатично-електрометрични изселвания, методи за изследване ефекта на Волта – контактна потенциална разлика, Ланжвенови йони, магнитни изследвания, латентен фотографски образ и др.
„Имаше голяма разлика между материалните условия и начина на работа у вас (в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж) и у нас. Когато на вас ви дойде в главата някаква идея, за една седмица ви доставят всичката необходима апаратура, а ние разполагахме само с няколко добри електрометри и трябваше да намирам идеи за работа с тях“, казва Георги Наджаков в разговор с акад. Рене Лука, бивш главен асистент на професор Пол Ланжвен през 70-те години на ХХ век.
„Истината, за която говори Галилей – природните най-дълбоки закономерности и явления (и в обществения живот), е по-велика, по-голяма, и по-важна и нашия личен живот, значи и от моя живот, и към нея трябва да се стремим и в най-трудните моменти… Дали ще се доближа до тая истина, не знам, защото съм в края на моите жизнени сили, но ще продължа да я търся“, добавя акад. Георги Наджаков.
Фотоелектретният ефект възниква при осветяване на фоточувствителен диелектрик в електрично поле. Това е устойчива вътрешна поляризация, която остава и след изключване на полето. Резултатите от откритието му са съобщени пред Френската академия на науките през юни 1937 г.
Българският учен въвежда разграничението между термоелектрети (получени с нагряване + поле, познати от 1919-1920) и фотоелектрети (получени със светлина + поле).
Защо това е важно?
Фотоелектретът показва как светлината може трайно да „запише“ електростатичен заряд/образ в изолатор. Това е много близо до ксерографията (зареждане на фотопроводим слой и селективно разреждане със светлина), която малко по-късно реализира американският физик Честър Карлсън.
Връзката с ксерографията (копирните машини)
Година след откритието на Наджаков Честър Карлсън използва фотопроводим селений – така светлината разрежда заряда там, където пада, след което тонерът се прилепва към останалите заредени области и се получава първият ксерографски отпечатък.
В редица институционални и научнопопулярни източници се посочва, че откритието на фотоелектретите е подготвило и улеснило пътя към практическите копирни технологии. Същевременно класическите западни истории за ксерографията акцентират най-вече върху Пал Селени и фотопроводимия селений като непосредствени вдъхновения на Карлсън.
