* Съветвам зрелостниците в оставащото им време да обърнат повече внимание на всичко, отнасящо се до едно литературно произведение – жанра, функцията на заглавието, особености на сюжета, на композицията, посланията, внушенията, които носи съответната творба или определени моменти в нея * Ако аз трябваше да вземам решение, не бих включила новите автори като тема в интерпретативното съчинение, учениците по-трудно ги възприемат *
Илонка Белева е главен учител по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий” – Благоевград и дългогодишен оценител на държавния зрелостен изпит. На фона на множеството догадки и интерпретации, витаещи в публичното пространство, г-жа Белева подробно анализира новия формат на матурата по БЕЛ. Коментира включването на повече въпроси със свободен отговор и намаляването на тези със затворен, скалата за оценяване, изучаваните нови автори, есето и интерпретативното съчинение… Специалистът отправи и конкретни препоръки към зрелостниците.
– Г-жо Белева, кои са основните моменти и промени в новия формат/вариант на държавния зрелостен изпит по български език и литература?
– Новият формат на държавния зрелостен изпит по български език и литература не е съвсем нов. Има някои промени, но като цяло форматът се запазва. Държавният зрелостен изпит ще се проведе в три части, като първата и втората включват тестови задачи, а третата – задача за създаване на текст по жанр, който учениците избират, или литературно интерпретативно съчинение, или есе.
Различното в сравнение с досегашния формат е, че ще има повече задачи с отворен отговор. В началото на годината Министерството на образованието публикува модел за държавния зрелостен изпит, съдържащ типовете задачи, както и техния брой. За първите две части остават 40 задачи, но се намалява броят на задачи със затворен, избираем отговор. Те ще бъдат 22, а не 30, както беше досега. Съответно задачите със свободен отговор вместо 10 ще са 18. Това, което притеснява учителите по български език и литература, подготвящи зрелостници, както и самите ученици, са именно задачите със свободен отговор – кратък и разширен.
Учителката с ученици от настоящия си випуск 8 „а“ клас
– В този ред на мисли – наличието на повече въпроси със свободен отговор предизвикателство или предимство е за зрелостниците?
– Не бих отговорила еднозначно. Мисля, че за част от зрелостниците ще бъде предизвикателство. Особено откакто тестовата форма се наложи като най-често срещана за проверка знанията на учениците, те свикнаха и обяснимо по-лесно се справят със задачите с избираем отговор. За задачите със свободен отговор се изискват повече знания, както и умението да се формулират отговорите коректно в езиково отношение. Това се отнася за който и да било учебен предмет, но особено за българския език и литература, където е важно не само какво съдържа отговорът, но и как е изразен езиково.
За учениците, които са добре подготвени, познават текстовете, могат да разсъждават, да мислят, тези задачи ще бъдат предимство. Ще имат възможност да покажат това, което знаят и могат, и респективно да получат по-висок брой точки, тъй като такива задачи според степента на трудност и обема на отговора принципно се оценяват с по-голям брой точки.
– Разяснявайки новия формат, от МОН обясниха, че дори зрелостник да отговори правилно на всички задачи със затворен отговор, това няма да му гарантира успешно представяне и диплома.
– Точно така e, защото задачите с избираем /тоест затворен/ отговор са 22 и се оценяват с по една точка, или максималният брой точки от тези задачи е 22. Това, което разбрахме по отношение на скалата за оценяване, всъщност се говореше и предишни години, имаше нагласа, че ще се повиши прагът, за да бъде издържан държавният зрелостен изпит. За „Среден” /3/ ще трябва зрелостникът да е получил 30 точки. Следователно и всички задачи със затворен отговор да са решени, няма как да премине този праг.
– Какво налага вдигането от 23 на 30 точки на този минимален праг?
– 23 точки от 100 възможни за това да бъде издържан държавен зрелостен изпит е наистина нисък праг. Още повече че „тежестта” на ДЗИ по български език и литература през последните години стана много голяма. Още от началото на ДЗИ някои университети започнаха да признават резултатите от този изпит като вход за прием. Имаше университети, които допреди две години си провеждаха кандидатстудентски изпит, и дори да приемаха резултата от ДЗИ, имаше различен коефициент за балообразуването, като кандидатстудентският изпит бе с по-висок коефициент. Заради пандемията през 2020 г. висшите училища бяха принудени да си направят приема на база резултатите от ДЗИ. Ситуацията се повтори и през миналата година, а сега още през януари, за да са наясно зрелостниците, кандидат-студенти, университети обявиха, че оценката от ДЗИ също ще важи за вход.
Резултатът от държавния зрелостен изпит по български език и литература се приема като вход за много и най-различни специалности, което означава, че се придава още по-голяма тежест и значение. В крайна сметка това е финал на средното образование и при максимален брой 100 точки, 23 наистина е малко. Ние например в методическото обединение на нашето училище, тъй като утвърждаваме единни критерии за оценяването, отдавна сме приели между нас, че тройка получава ученик, който има поне 30 процента от максималния възможен резултат.
– Споделяте ли мнението на Евгения Костадинова, директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ в МОН, която коментира, че минималният праг не е вдиган 14 години и промяната се налага заради нарасналите очаквания на обществото за по-висока грамотност сред младите хора?
– Споделям и това мнение, въпреки че въпросът за грамотността е доста сложен. Съвсем логично, естествено, обяснимо очакванията на обществото са резултатите от учебно образователния процес да се повишават. Реалността обаче показва, че затрудненията стават все повече, но това може да е все пак един стимул и за самите ученици, приближавайки към държавния зрелостен изпит, да направят всичко, каквото зависи и от тях, за да постигнат този по-добър резултат. Тук искам да вмъкна един факт, който благоприятства работата за повишаване грамотността на учениците. Новата учебна програма по български език и литература дава възможност и в 10, и в 11, и в12 клас учениците отново да си припомнят, изучават и доучват книжовноезикови норми. По стария закон и старите учебнипрограми книжовноезиковите норми последно обобщено се изучаваха в 8 клас. Сега е заложено да се учат отново и за завършването на първи гимназиален етап, във връзка с националното външно оценяване в 10 клас и след това във втори гимназиален етап за ДЗИ и завършването на средното образование.
Трябва да отбележим, че има и проблем, той е свързан с броя на часовете и учебния материал по литература, който трябва да се усвоява. Часовете отново не достигат и това затруднява учителите, преподаващи съответния учебен материал, отнасящ се до книжовноезиковите норми, да отделят достатъчно време и внимание. Но фактът, че го има в учебната програма, вече е нещо много положително и наистина дава възможност да се повиши грамотността – най-малко на учениците, които са отговорни към езиковата си култура. На този етап от обучението си учениците вече имат натрупани повече знания, както и опит от чужди езици. Правейки съпоставки, те могат по-добре и осъзнато вече да усвоят съответни правила от книжовноезиковите норми, които освен да знае, човек трябва и да умее да прилага.
– Като споменахте за затруднения, какво мислите за „вкарването” в учебните програми на нови автори, сред които Христо Фотев, Петя Дубарова… По-близки ли са те до зрелостниците, по-лесно, или напротив – по-трудно се възприемат?
– Принципно приемам за положително това включване на автори и произведения от по-новата ни литературна история. Все още нямам преки наблюдения, тъй като последният випуск, който изведох, бе по стария закон, а новият ми все още не е сигнал до учебно-изпитните програми за държавния зрелостен изпит. Имам впечатления от разговори с ученици, изучаващите тези произведения, и с колегите, преподаващи в 11 и 12 клас. Определено и учителите, и учениците споделят зазатруднения при изучаването на две произведения. Това са романът „Ноев ковчег” на Йордан Радичков и комедията „Балкански синдром” на Станислав Стратиев. Затрудняват се при възприемането и осмислянето на тези творби, което се дължи на няколко фактора, но сега не е моментът да ги обсъждаме. Мисля, че много по-добре приемат и повече харесват изучаваните в 12 клас стихотворения „Колко си хубава” на Христо Фотев и „Посвещение” на Петя Дубарова. Учениците приемат много добре и „Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебелянов. Може би значение има това, че тези творби са обединени от темата за любовта, която е универсална ценност и вълнува всеки човек.
За мен бе приятна изненада и че немалко ученици възприемат много положително повестта на Виктор Пасков „Балада за Георг Хених”. Аз лично очаквах, че ще бъдат малко по-резервирани, няма да „откликнат”, но се оказа, че харесват и разбират творбата, въпреки че е по-голяма като обем, а както знаем, за една немалка част от днешните млади хора четенето на творби с по-голям обем – като повести и романи – е проблем. Но дори и ученици, които не са чели цялата повест, а само откъси, каквито има в учебниците и в процеса на дискутиране по време на часовете са разбрали, приемат положително творбата и това е хубаво.
– Г-жо Белева, знам, че и да имате „предчувствия” за темата на интерпретативното съчинение/есе, няма да ги споделите. Затова ще Ви попитам по друг начин: Според Вас някой от новите автори/произведение или от „старите” е по-вероятно да се падне на матурата тази година?
– Нямам, а и няма как да има каквато и да е информация. Ще се опитам да разсъждавам, поставяйки се на мястото на тези, които имат наистина много голямата и много тежката отговорност да решат. По принцип знаем, че самите задачи за държавния зрелостен изпит не са предварително определени. Знаем, че се правят много варианти на една и съща задача и конкретният тест /да го наречем така/ за ДЗИ в дадената година и ден се „сглобява” на момента, преди самия изпит. Ако говорим за литературно интерпретативно съчинение върху едно произведение, могат да се формулират 5-6, че и повече различни теми, мисля, че по този начин се процедира. Предполагам, че не се включват всички произведения и всички възможни теми. И ако аз по някакъв начин мога да вземам решения какво да се включва, то тази години не бих заложила на нови автори, които трудно се възприемат и осмислят, като например споменатите. Именно защото е първа година по новия формат, всички са притеснени и в очакване. Това създава определено стресова ситуация сред зрелостници, родители и учители, особено подготвящи дванадесетокласници. Ако зависи от мен, бих избрала теми за интерпретативно съчинение, които да са върху по-познати автори, по-лесно се разбират и възприемат. Това е абсолютно субективно мое виждане. Моята логика е такава. Какво ще се случи, каква е логиката на вземащите решенията, няма как да знаем. Ще разберем на 18 май /б.р. когато е матурата по БЕЛ/.
– Как бихте коментирали опасенията на мнозина зрелостници, че формулировката за есе ще включва житейски проблем, залегнал в едно или в няколко литературни произведения, или такъв, който не е обвързан с художествен текст?
– По отношение на есето веднага ще кажа, че няма нищо ново в сравнение с предходните години. Според модела, обявен от Министерството на образованието и науката в началото на учебната година, учениците, които избират да пишат есе по житейски проблем, могат /точната глаголна форма е допуска се/ да ползват литературен контекст. Допуска се – означава, че няма да бъдат санкционирани, ако го ползват, и няма да бъдат санкционирани, ако не го ползват. Есето е жанр, който се въвежда по новата учебна програма в 8 клас, и до 10 клас се усвояват знания и умения за създаване на есе, като във всяка година се поставят конкретни акценти от гледна точка на проблеми. В 8 клас е заложено есе по морален проблем, интерпретиран в художествена творба. В 9 клас е по житейски проблем, интерпретиран в художествена творба, а в 10 клас е по граждански проблем… Тоест от 8 до 10 клас учениците усвояват, изграждат и надграждат умения за писане на есе. В 11 клас се запознават с литературно интерпретативното съчинение, което е друг жанр, но учителите по български език и литература, поне от впечатленията, които аз имам, продължават да им дават възможност, да им дават и задачи за писане на есе. Така че есето би трябвало да е по-познато и в този смисъл по-усвоено, защото повече време е упражнявано от учениците, отколкото литературно интерпретативното съчинение. Както и друг пък съм казвала – всеки ученик трябва да избере дали да пише литературно интерпретативното съчинение или есе според това какви са знанията му, доколко има умения както да разсъждава самостоятелно по най-различни проблеми, така и да изрази своите мисли в съответната, подходяща форма. Знаем, че есето по принцип има стил, по-различен от този на литературно интерпретативното съчинение. Не мисля, че има нещо, което да притеснява учениците по отношение на есето.
– А има ли риск, ако вижданията, гледната точка на зрелостника не съвпада с тази на оценителите, да получи по-ниска оценка?
– Това ме питат и учениците, и даже не го задават като въпрос, а изразяват едно убеждение, което не знам откъде идва. Казват: „Г-жо, ако напиша нещо, което е различно като мнение от Вашето, ще ми пишете двойка”. Аз им отговарям, че няма такова нещо. Дългогодишният ми опит като оценител и на кандидатстудентски, и на държавни зрелостни изпити показва, че няма случай, в който зрелостник или кандидат-студент да е санкциониран заради мнението, което и изразил и което може да не съвпада с моето и дори с мнението на автора на дадено произведение. Въпросът е, че изразеното виждане трябва убедително да бъде аргументирано, така че в крайна сметка оценителят да разбере основанието на зрелостника да има такова мнение и да го заяви като свое твърдение.
– Преди време на съвещание с учителите по БЕЛ споделихте за случай, когато зрелостници просто пишат нещо, надявайки се, че ако докарат обем например от 2-3 страници, проверяващите няма да четат съдържанието. Съществува ли все още тази тенденция, опити за „минаване между капките”?
– Съществува и мисля, че ще продължи да го има. Предполагам, че oсновният аргумент на учениците, които по този начин се представят на държавния зрелостен изпит, е именно надеждата или очакването, че обемът ще се окаже достатъчно основание да получат необходимите им точки. Бих посъветвала зрелостниците да не разчитат на това. Всяка работа се проверява от двама оценители. И дори единият да се е подвел по някакви причини, при другия едва ли ще се случи. Тогава работата ще отиде при супер оценител, който в никакъв случай няма да се подведе. В крайна сметка зрелостникът ще получи точките, които заслужава. Затова най-сигурно е да разчитат на знанията си. Има още време за доучване, припомняне, подготовка и ако зрелостниците се мобилизират в оставащото им време до ДЗИ, имат възможност да постигнат добри резултати. Казвам добри в положителния смисъл, това включва и добър, и много добър, и отличен, според това кой колко е работил, какво знае и какво може.
– Бихте ли препоръчали на зрелостниците на какво да обърнат внимание и да наблегнат в оставащото време?
– Не знам дали мога да съм много полезна с конкретни съвети, защото зависи кой зрелостник какви пропуски и затруднения има, за което 18-19-годишни хора вече на изхода на гимназията би трябвало да имат представа. Вярвам, че и учителите им показват и ясно им казват къде са им слабите места и на какво да обърнат внимание.
Според мен по-трудните задачи ще бъдат тези със свободен отговор по литература. По български език няма изненади и неочаквани неща. Задачите и с избираем, и с отворен отговор проверяват книжовноезиковите норми. Зрелостник, владеещ книжовноезиковите норми, ще се справи и с двата вида задачи. Дори някои от задачите със свободен отговор може да се окажат по-лесни, отколкото тези със затворен.
По-трудни са задачите с отворен отговор по литература. Дадени са в модел от Министерството на образованието типове на такива задачи и аз лично бих препоръчала да се обърне повече внимание на литературните произведения. На всичко, което се отнася до едно литературно произведение – жанра, функцията на заглавието като много важен компонент, особености на сюжета, на композицията, посланията, внушенията, които носи съответната творба или определени моменти в нея. Ако аз съм зрелостник, биха ми създали затруднения точно такива задачи.
Доколкото се ориентирам от разговори с колеги и ученици, вече са започнали преговор на изучавания материал в 11 клас. Просто сега е времето и да си припомнят, и да се упражнят в решаването на такива задачи с отворен отговор.
Вярно е, че типовете задачи станаха ясни в началото на тази учебна година и сравнително късно се появиха помагала, но вече има доста, както и сборници с тестови задачи.
Също е вярно, че за разлика от стария формат на матурата, сега не знаем задачите със свободен отговор какви точно ще бъдат. За тези с избирам отговор можем да предполагаме, защото по български език те са от типа къде е допусната правописна грешка, къде не е допусната граматична грешка… Задачи със затворен отговор по литература също предполагам /и според модела, който е даден/, че бъдат подобни на досегашните. Повечето неизвестни са около задачите със свободен отговор по литература, но също са зададени някакви примерни варианти. Не знам как точно ще бъдат комбинирани, но такива задачи има и в примерите, и в някои от сборниците. Така че всяко упражняване може да донесе само полза на зрелостниците да се справят по-успешно.
– Очаквате ли новият формат да повлияе на резултатността, или да се изразя по-деликатно – на успеваемостта на зрелостниците?
– Ще отговоря на рамките на предположенията, които се основават на опита и работата ми в училище. Вероятно ще има някакво понижаване на общия успех в сравнение с предишните години. Първо – защото се променя скалата. Знаем, че сме имали немалко случаи, в които зрелостници са завършвали средното си образование с резултат от ДЗИ по БЕЛ -3.03, 3.05, 3.10, 3.15. Ако сега покажат такива знания, то ще имат слаби оценки. Другото, което е – че тези задачи със свободенотговор може дадоведат до това да има по-малко отлични оценки. Това е предположение, а и е всеобщо. Тоест ако се понижи успехът, той ще бъде по-нисък като цяло. Това по-скоро ще рефлектира върху учителите, който ще се чувстват виновни, ще трябва да слушат как успехът е по-нисък, как са се справили по-зле, което реално няма да е вярно, защото те може да са положили дори повече усилия, но поради новата ситуация техните ученици да са с малко по-нисък успех. Не очаквам това да е драстично и се надявам зрелостниците да се представят добре.Не е изключено да ни изненадат и положително – притеснението, че те за първи път ще държат държавен зрелостен изпит по новата учебна програма и по новия формат, може да ги стимулира да учат повече, да се концентрират и да мобилизират силите си, и в крайна сметка успехът да бъде дори по-висок.Пожелавам им успех. Съветвам ги да бъдат спокойни, да разчитат на знанията и уменията, които са изградили в продължение на 12 години. Също така им препоръчвам да използват последния месец за активно учене, за да се справят още по-добре.
– Г-жо Белева, в предварителния разговор казахте, че за Вас няма драма в новия формат на предстоящата матура по български език и литература?
– И пак ще кажа – няма драма. Ще кажа, че е някакъв вид изпитание, поради това, че е нещо ново, че е предизвикателство, но не бих казала драма.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
