Доскорошният старши треньор на „Беласица“ Живко Желев сподели какви са реалните причини, за да се стигне до раздялата между него и комитите. След 17 мача начело на петричани, в които те биха два пъти, в четири двубоя завършиха наравно и загубиха останалите 7, раздялата със старозагореца изглежда резонна. Той разкри повече за начина на работа и ситуацията в отбора, която не е никак розова след само една спечелена точка тази пролет. Специалистът не подмина и условията, при които е работил на „Царя“, както и още любопитни неща от кухнята на закъсалия негов бивш клуб.
„Няма как да не остава горчилка от несвършената работа, защото се съгласих в много тежък момент да отида и да помогна. Работих наистина в името на отбора, за да може да се спаси. Първо искам да кажа, че не търся оправдания. След тежката загуба от ЦСКА II заявих на ръководството, че ако смятат, че вината е изцяло моя, съм готов да поема последствията. Само пет минути по-късно ми беше съобщено, че аз и екипът ми сме освободени. Затова не е съвсем вярно, че аз сам съм заявил, че повече няма да работя тук. Исках да разбера дали доверието, за което толкова се говореше публично – че едва ли не аз съм ключовият човек за отбора – наистина съществува. Да, много от решенията се взимаха от мен, но имаше и такива, с които не бях съгласен, а въпреки това се случиха. Ще дам пример с Христо Петров, който беше освободен след мача с „Локомотив“ (ГО) по усмотрение на не знам кой заради слаба игра. Аз бях напълно против това решение, защото той ми беше титулярният десен защитник. Има още много неща от вътрешния живот на клуба, които вероятно не е уместно да коментирам. Факт е обаче, че отборът се подготви добре по време на контролните срещи. Да, много хора казват, че контролите не са мерило за официалните мачове, и аз съм съгласен с това. Там се играе без напрежение. Но нашите съперници бяха сериозни и ние показахме стабилна игра както в защита, така и в атака. Макар че много хора критикуваха, че Калоян Кръстев не бележи в контролите, аз гарантирах за него. И както се вижда – за два мача той отбеляза три гола и успя да възроди кариерата си. Познавам го от много години. Не случайно ЦСКА плати половин милион за него на „Славия“, започна изповедта си Желев.
„Но това, което се тиражираше, че спасението е задължително, не е вярно. В живота няма нищо задължително, задължително само се умира. Освен това уговорката от самото начало беше, че дори да се стигне до изпадане, аз имам картбланш да изградя отбор, който следващата година да атакува Втора лига. С оглед на условията за работа е истинско геройство на Дани Моралес, че миналата година успя да класира „Беласица“ на осмо място. Просто клубът нямат тренировъчна база. Трябва се пътува по селата и това е тежко за футболистите. Затова адмирации за Моралес, че успя да се задържи повече от една година начело. Ако се върнете назад, ще видите, че в клуба треньорите се сменят след пет-шест месеца и са изкарани виновници. Може да се направи справка и да се видят как стоят нещата. Друг проблем е, че още от самото начало възникна конфликт между Герасим Заков и общината, в който бях набъркан и аз. Да не говорим, че никъде няма треньор, който да е замесен в освобождаването на някой спортен директор, който, в случая, дори няма нищо общо с този отбор. Нито е играл в него, нито нищо. Просто някои хора не искаха да поемат отговорност за собствените си решения, включително освобождаването на стария щаб, и прехвърлиха вината върху мен. Казаха, че не съм искал да работя с тях, което не кореспондира толкова с истината. Оттам-нататък се създаде кофти атмосфера. Нормално е, когато става дума за местни хора. Това доведе до изграждането на негативно мнение, което се отрази на всички в отбора. Въпреки всичко аз поемам своята отговорност и съжалявам, че не успяхме да започнем по-добре пролетния полусезон. Остават още 12 мача и всичко е възможно. Дори съм убеден, че в следващия мач „Беласица“ може да победи „Вихрен“ в събота“, прогнозира заралията.
„Преди първия мач с Горна Оряховица съсипаха мотивацията на футболистите. Теренът беше наводнен и ни казаха час преди мача, че той няма да се състои. Аз изпратих момчетата да тренират, при което ми се обадиха след 10-15 минути, че ще има мач и той ще започне с 45 минути закъснение. Това повлия на концентрацията на играчите. Затова влязохме трудно в срещата, получихме гол от статично положение, успяхме да обърнем след това, но тежкият терен изравни силите на двата отбора. В крайна сметка мачът завърши равен и това беше закономерен резултат. Но на нас ни трябваха задължителни три точки. Срещу ЦСКА II недоумявам как се случи така, и то при положение, че до 27-та минута мачът беше напълно равностоен, дори поведохме с 1:0 след страхотен гол на Илиян Филчев. Тук искам да вметна, че може би той е единственият светъл лъч от местните футболисти, на които толкова много се разчита в „Беласица“. Просто те вече са на изчерпване. Филчев обаче има страхотни качества и се радвам, че успях да го наложа още от миналата година. А мен не ме е страх да пускам млади играчи. Стана ми ясно, че в Петрич трудно се приемат външни хора. Там трябва да си местен, защото си е град-държава. Там хората са особени, уважавам ги, макар че те не ме уважават мен. Аз не съм глупак, виждах, че имаше групи фенове, които бяха настроени негативно още в началото. Отбор като „Беласица“ има претенции, че е фактор в българския футбол, а няма база, няма абсолютно нищо. Има един нов терен, който е много хубав, но нямат абсолютно никакви други условия“, заключи Ж. Желев.
Страницата подготви
СТАНЧО СТАНЧЕВ
