Реверанс след тайно дарение на войводата Тодор Александров за синия клуб преди 100 г.
Преди дни бяха преиздадени първите два от четирите тома „Спомени“ на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов и вече са в книжарниците. Възкресяването на апокрифните книги, в които е събрана автентичната история на освободителното движение на македонските българи, е по идея на охридчанката Вида Боева-Попова. Тя е личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим в продължение на 3 десетилетия, който й оставя в завещението си целия си архив.
36 години след кончината му Вида не само успя да опази това безценно наследство, но и да просвещава за историята на този велик македонски българин, за Македонската патриотична организация /МПО/ , задграничната ВМРО, чрез разказите си във Фейсбук, които публикува до ден-днешен на личната си страница и стигат до сърцата на всички патриоти.
Както „Струма“ писа, преиздаването на 4-те тома се посвещава на 130-ата годишнина от рождението на Иван Михайлов, която отбелязахме на 27 август. През август бяха отпечатани първите два тома, които са фототипни със стария правопис и се преиздават от ИК „Орбел“ на писателя Цанко Серафимов. Другите два тома ще бъдат отпечатани през есента. Съдействие са оказали и от Културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля , чийто председател Люпчо Георгиевски е преследван от властите в Северна Македония и съден на монтиран процес заради цитати на Иван Михайлов, споделени на Фейсбук страницата на сдружението, което бе заличено.
За да се материализира тази голяма идея, принос има друг българин с подобно име. Щедър спомоществовател на поредицата е Любомир Костадинов, председател на Надзорния съвет на националния клуб на привържениците на „Левски“ и благотворителната организация „Левски фемили“, част от националния клуб на привържениците на „Левски“, както и Народно читалище „Арамии 2020“ в гр. Петрич, известно с историческите си възстановки.
Репортер на „Струма“ разговаря с финансовия благодетел Любомир Костадинов, който разкри любопитни факти за връзката на ФК „Левски“ с ВМРО. Тя започва преди повече от 100 години, в началото на 20 век, когато лидерът на ВМРО Тодор Александров прави дарение на футболния клуб – известна сума пари, за да ги подмогне финансово.
„Дарението е придружено с писмо от Тодор Александров, което е изпратено конспиративно – по друг приносител, който ги предава. В писмото той пише, че иска дарението да остане в тайна”, разказа Любомир Костадинов.
След много години тайната е разбулена и писмото е част от архива на ФК „Левски“. Ето какво пише в него:
„Почитаеми господа от футболен клуб „Левски”, ние от ВМРО скоро научихме от наший стар довереник и съратник и ваш приятел, господин Трайче Жиковски, щот вие сте нарочили и предстои да се играе футболен турнир в памет на героя на България – Луи Айер. Тъй като тоя празник и състезанията са спортни, нашата организация нема как да ви биде в помощ вам и вашего другара. Туй, че за да може пак да сме от полза, ние решихме да дарим чрез господина Жиковски, а и чрез вас тоже малка сума пари, с която да биде подпомогнат строежа на паметника на героят. За да не ни упрекнат в корист и себеизтъкване, ние желаем дарението да ни биде оставено в тайнство и парите да са на разположение ви. Верно е що сме случили на юнаци с вас. Бог да помага в делата ви! Сумата е предадена на господина Жиковски, който ще ви я предаде ведом с това писмо. Разписка нещем.
Тодор Александров”.
Луи Айер е швейцарски учител и общественик, основател на спортното движение в България, на така наречените „юнашки дружества“. Загива на фронта в 1916 г. през Първата световна война като доброволец и български офицер в битката при Дойран. ФК „Левски” участва в турнир за събиране на средства за изграждане на паметник на Луи Айер.
„Привържениците на „Левски“ винаги са били патриоти и са поддържали българския дух. Има исторически факти и свидетелства от миналото, че хора от „левскарската” общност са подкрепяли ВМРО, участвали са в битките за национално освобождение и в Българската армия в двете световни войни. Много поддръжници сме имали и сред бежанците от Вардарска и Егейска Македония. Моят род по бащина и майчина линия също е бежански. Баща ми е роден в с. Охрид, Монтана. „Левски” е отборът на народа, а Апостола на свободата е нашата икона”, добавя Любомир Костадинов.
Затова по време на шествията на феновете редом до портрета на Васил Левски се издигат и тези на Тодор Александров и Иван Михайлов.
„По времето на комунизма това е било невъзможно. Но „Левски” е оцелял въпреки превратностите, смяната на името му 6 пъти и катаклизмите. Благодарение на феновете. По левскарка линия се запознах с г-жа Вида Боева преди 12 години. С нея ме свърза бай Димитър от Босилеград, върл левскар и родолюбец. Аз имам подчертан интерес към историята и бях много запален да науча повече за личността на Иван Михайлов от извора. Започнах да й пиша във Фейсбук, да й задавам въпроси… Така постепенно се сприятелихме и започнахме да обменяме идеи. В един хубав ден се срещнахме. Фенклубът на „Левски“ си сътрудничи с фенклуба на „Лацио“ и при едно от пътуванията ни до Рим се видях с Вида Боева. Отдели ми време, прие ме в дома си, разказва ми за Иван Михайлов и Менча Кърничева. Изключителна жена – интелигентна, сладкодумна, истинска българка, родолюбка. Целия си живот заедно с нейния съпруг Антон Попов са отдали на народното дело. След това съм й гостувал още няколко пъти. Изградихме доверие помежду ни и тя сподели, че иска да се преиздадат томовете на Иван Михайлов, а след това да се отпечата и 5-и том, който е бил набран. С радост се съгласих да помогна с финансирането. Дал съм свои лични средства, включи се и благотворителната организация „Левски фемили“, която бе създадена преди 10 години, за да помага на нашите съмишленици и да подкрепя благородни каузи. Включиха се и „арамиите“ от петричкото сдружение – местна група патриоти, които участват в исторически възстановки, облечени в традиционни носии”, сподели Любомир Костадинов, който разделя времето си между София и петричкото село Самуилово, където има комплекс край язовир „Валтата“.
Надява се преиздадените томове на Иван Михайлов да стигнат до по- широка аудитория, включително и сред българите в Северна Македония. Защото „кръвта вода не става“ и хората оттатък Вардара все някога ще си спомнят, че са наши братя.
Историкът проф. Спас Ташев определи „Спомените“ на Иван Михайлов като Библията на българското националноосвободително движение. „Първият том не представлява само ранни спомени, но и възприятия, описания и детайлна и жива картина на цялото общество, което е функционирало тогава. На практика това е една втора България, която не е била приобщена към границата на тогавашната българска държава“, заяви проф. Спас Ташев.
Така след 100 години жестът на войводата Тодор Александров към ФК „Левски“ е върнат по един чуден и съдбовен начин, пак под формата на дарение, за преиздаване на томовете на Иван Махайлов от един съвременен „комита на синия фенклуб”. Както е казано: „Неведоми са пътищата господни” и няма нищо случайно.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
