Христина Маркова е едно от знаковите лица на благоевградската музикална сцена. Изпълнителка на градски песни, но освен това писател, художник, а от 4 г. – и детска учителка в Благоевград. Винаги елегантна, усмихната и обградена с много приятели, Хриси непрекъснато се включва в благотворителни каузи и в мероприятия, редовно изнася концерти на възрастните по благоевградските домове, където я боготворят. През 2017 г. бе номинирана за Жена на годината и едва ли има неин съгражданин, който да не я познава или поне да не е чувал за нея.
Родена е в Благоевград на 20 април, а по професия е педагог със специалност „Предучилищна педагогика с профил музика” и диплом от Югозападния университет „Неофит Рилски”. Първото поприще, с което се изявява, е пеенето. Има издадени 4 самостоятелни албума. 2 дни след дипломирането си печели награда за най-очарователен изпълнител на фестивала „Пирин фест”.
Омъжена е за бизнесмена Димитър Димитров, който 10 години бе зам. председател на Съюза за стопанска инициатива в България. Имат двама синове – Михаил и Никола. Освен тримата мъже в живота на Христина има и една жена с особено значение за живота й. Това е баба й Катерина Васкова. От нея Христина наследява любовта към християнската вяра, към семейството, към стремежа да бъде добър човек и да радва хората около себе си. Наследява и любовта към готварството.
Миналата година електронни обучителни ресурси, изготвени от Маркова, бяха включени в първия Алманах на българското електронно образование, иницииран от платформата Znam.be.
– Хриси, от 2 г. заради пандемията колегите ти масово се оплакват от липса на участия, ти пострада ли като тях?
– Не, сцената не ми липсва, аз си имам децата в ДГ „Вечерница“, където съм преподавател. Винаги съм казвала, че за мен пеенето е хоби, но призванието ми е учителската професия. Детската ми мечта беше да стана учителка. Преди да завърша детска педагогика, осем месеца работих в с. Елешница като детска учителка. Бях осемнайсетгодишна. И оттогава знам, че тази професия е за мен. В момента уча момченцето на моя ученичка от Елешница. Тя помни песничките за Червената шапчица и Каручката, които вече са в репертоара на сина й.
– Как в днешното технократско и компютризирано общество един възрастен може да стигне до сърцето на едно дете?
– Магията да стигнеш до сърцата на децата е в даването и служенето от сърце. А и децата са страхотни. Те са усмихнати, одухотворени, очакващи приятни изненади. Група „Усмивка“! Правим благотворителни инициативи с тях, подаряваме внимание, картини… И днес имахме благотворителна инициатива. Картичките, които изработиха децата, ще се продадат на благотворителен базар на 25 март в двора на църквата „Въведение Богородично“ и със събраните средства ще се закупят продукти за топъл обяд на хора в нужда в църквата в „Грамада”.
– Да се върнем обаче към твоето детство, защото пееш от много малка. Кога записа първата си песен?
– Първият ми запис беше в „Балкантон“ с ансамбъл „Пирин“, когато бях 10-годишна. Есента, когато започнах училище във втори клас, се записах в Пионерския дом, в хора на Миразчийски, и много скоро след това с още 4 момиченца и Тамбурашкия оркестър представихме България на фестивала „Радостта на Европа“ в Белград. Като се върнахме от фестивала, художественият ръководител на ансамбъл „Пирин“ Кирил Стефанов помоли Миразчийски ние, петте момиченца – солисти на пионерски хор, да запишем 2 песни с ансамбъла за дългосвиреща плоча. Трябваше май да излезе на 3 март… И първата ми песен в студио е „Здравствуйте, братушки“ по стихове на Вазов. Ние, децата, изпяхме думите „Мамо, мамо, я ги виж! Идат, погледни ги…“. И после, когато детето дава крушки, изпяхме думичките „Здравствуйте, братушки!“.
Помня, че много силно ме впечатли звукозаписното студио и самите певици от ансамбъла. Солистките ги бяха качили на по-високо място в студиото. Всички изпълняваха стриктно и с огромен респект наставленията на Кирил Стефанов. И се прибрахме късно вечерта от записите. Голяма магия… Хареса ми много!
После, след години, професор Стефанов ми преподава дирижиране в ЮЗУ и ходих на наблюдение по време на репетиции на ансамбъла, може би 1992 година… Изпитах същия респект.
– А първата ти изява на сцена?
– Първата ми изява на сцена беше, когато бях 8-годишна, в първи клас. В читалището трябваше да изпея песента „В огин пламна Рила планина“, авторска песен на Димитър Янев. Много харесвах тази песен. Трябваше да ми акомпанират братовчедите ми, малко по-големи от мен, тамбуристи. Но се изгубихме зад сцената и когато казаха името ми, трябваше да изляза сама… Сцената ме погълна, но се опитах да запея. Взех първия тон високо и вътрешно се ужасих, че няма да мога да изпея припева… Тогава дойдоха на сцената двамата ми братовчеди. Спрях акапелното изпълнение и започнах песента отново с тях. Такова ми беше кръщението на сцената. Обичам да пея със съпровод!
– Имаш ли някакво особено емоционално участие, което никога няма да забравиш?
– Най-емоционалното ми появяване на сцената е на първия фестивал „Пирин фест `92“. Толкова бях развълнувана, че имах чувството, че всичко се случва на забавен каданс. Чувах сърцето ми как бие, даже като че се виждах и отстрани… Абсолютно бях наясно, че нещо знаково в моя живот се случва. Истинска магия. Приказно изживяване! Обичам всички хора, които участваха в тази приказка. И съм благодарна, че Кольо Ваклинов ми написа прекрасни песни, избра да пея по стихове на Евтим Евтимов, Катя Кирянова, Георги Савеклиев… През последните години работя и творя с поети от Мелнишки вечери на поезията. Катя Ерменкова е основател на този балкански фестивал. Много близка я чувствам до моето светоусещане. Добър и много талантлив човек е. Последните ми песни са по нейни стихове. От музикантите, с които работя, най-близко до сърцето ми е Боби Янев. Той прави аранжиментите на песните ми, както и виртуозът музикант Илия Ганев от ансамбъл „Пирин“. Прекрасни колеги и хора най-вече. Васко Лазаров, Данчето, Кирчо Костов са хора, които винаги ще обичам!
– Носиш ли някакъв талисман, когато ти предстои да пееш пред публика?
– Да, но той е в сърцето ми. Това е моята баба Катерина, която беше много набожна. Обичаше да разказва на деветте си внучета притчи. И когато ни предстоеше някакво изпитание, ни даваше лично преписани от нейната ръка на листове от тетрадка голям формат Трите пророчески съня на Пресвета Богородица. Преди изпит баба намираше начин да поговори с всеки от нас и някак ни успокояваше със сгънатото листче, което пъхаше в ръцете ни. И ни докосваше вярата…
Преди няколко години от колата ми откраднаха чантата с всички документи. В едно малко пликче там, сред вещите, си пазех поредното, последно листче със сънищата на Богородица. Баба вече я нямаше да ми даде ново… И си дадох сметка, че вярата ми е толкова силна, обичта ми е толкова силна… Всичко е в сърцето ми. Аз отдавна нямам нужда от листчето, защото вярата ми е достатъчно силна. Благодарна съм на баба, че ми завеща вярата!
– Как ти хрумна да издадеш кулинарна книга?
– Горноджумайските рецепти събрах в книга, защото през 2016 година с женското дружество „Искрици“ бяхме поканени в Охрид от женско сдружение „Бисера“ да представим нашата кухня. Те ни гостуваха преди това в Младежкия дом в Благоевград и ни представиха техни гозби. Направих книга, вместо диплянка, която да им подарим. Но така е трябвало да се случи, защото вместо предговор написах разказ за баба, горноджумайката…
И след този разказ продължих да пиша разкази. Някак баба ми помага и от небето. И песни продължавам да записвам. И много песни за деца създавам. Даже химна на ДГ „Вечерница“ създадох на един дъх. Слава на Бога!
– Готвиш ли по тази книга на съпруга си и децата?
– Митко е специален в моя живот. Посветила съм му две песни и съм му родила двама синове. И продължавам да му готвя, разбира се. А баба Катерина му стана кръстница преди сватбата ни. Стана му духовен наставник.
– Винаги си много елегантна, и не само на сцената. Сама ли си подбираш тоалетите, или имаш като жокер някой стилист?
– За тоалетите на сцената трудно се говори, защото за мен е важен поводът какъв е, още много неща. Както и при избора на песните се съобразявам с много фактори. Има си правила и е хубаво, че са ми известни. Поне така мисля. И продължавам да се уча.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
