Старческите домове в Германия прилагат необичаен, но ефективен метод за грижа за пациенти с деменция – поставят фалшиви автобусни спирки в близост до сградите. Тактиката е въведена за първи път през 2006 година и оттогава се разпространява в множество домове за възрастни хора в страната.
Идеята зад този метод е простичка, но изключително ефективна. Възрастните хора с деменция често си спомнят моменти от миналото си и имат силно желание да се върнат към дома, който помнят. В стремежа си да се приберат, те напускат старческите домове, което създава рискове за тяхната безопасност, особено в големите градове.
„Когато пациент с деменция реши да си тръгне, той често търси автобусна спирка, защото това е начин за транспорт, който му е познат от миналото,“ обясняват специалисти, работещи в германски старчески домове.
Как работи методът
Бутафорните спирки са поставени в градините или в непосредствена близост до старческите домове. Когато персоналът забележи, че пациент е изчезнал от стаята си, първото място, където проверяват, е именно фалшивата автобусна спирка.
Обикновено възрастният човек чака търпеливо автобуса, който никога не пристига. След известно време, служител от дома се приближава, заговаря го и внимателно го придружава обратно в дома, често с обяснението, че автобусът ще закъснее или че вече е станало късно за пътуване.
Успехът на практиката
След въвеждането ѝ през 2006 година, тази практика се оказа толкова успешна, че много старчески домове в Германия я възприеха. Фалшивите спирки предоставят безопасен изход за желанието на пациентите да пътуват, без да се налага използването на физически ограничения или лекарства за задържането им в дома.
Методът е част от т.нар. „терапия на валидацията“, подход в грижата за хора с деменция, който признава и уважава техните чувства и възприятия, вместо да се опитва да ги коригира или противоречи на реалността, която те изживяват.
Германският пример вдъхновява и други страни да въвеждат подобни хуманни методи за грижа за възрастни хора с деменция, като акцентът е върху осигуряването на безопасност без нарушаване на достойнството на пациентите.
