Бих го нарекла загадъчния, магнетичния художник, който чрез своите картини променя реалността, в която живеем, и ни пренася в приказен свят на сънища и видения. Свят, който ни вглъбява, усмихва, понякога натъжава, но винаги ни кара да погледнем навътре към собствената ни душевност, за да я осмислим.
Изложбата „Докосване до неуловимото” е прелюдия от предишните две, които беше кръстил „Илюзии и мистерии” и „Добре дошъл в съня ми”.
„След едно дълго, маратонско рисуване ми хрумна точно това заглавие и е много подходящо за картините, които съм изложил в Банско – споделя Венко Мадолев. – Повечето от тях са плод на сънища и доразвити след това чрез фантазията.”
– Преходът от реализъм към сюрреализъм при теб продължава. Кои са основните персонажи в тази изложба, защото напоследък забелязвам как с помощта на изкуствения интелект ги оживяваш в интернет и именно в това движение понякога може да се види неуловимото. В съня ти се явява образ, идея или какво?
– Първо образ се появява, но идеята ми хрумва по-късно, когато се събудя. Образът обаче стои трайно, неслучайно се опитах чрез изкуствения интелект да ги съживя. Има и нещо друго, от два месеца моят 6-годишен внук Антони е при мен и съпругата ми Мая, и беше на откриването на изложбата. Той е вдъхновител и голям помощник в моята работа. Сутрин, когато се събуди, сяда до мен и почва да драска на моя лист. Понякога се получават интересни неща. Или, както Пикасо е казал, мъча се в края на живота си да почна да рисувам пак като дете. Да вземеш свежото, детското и да го обогатиш с натрупания опит. Надявам се да съм успял да докосна зрителите до някои по-фини материи, да са усетили нещо неуловимо, нещо ефирно, което се материализира върху белия лист. Моите работи са графични, имат плавен преход към живопис и това помогна да се роди точно това заглавие. Вдъхновяват ме картините на Йеронимус Бош, само че го пренесох в ХХI век. От него са се учили всички сюрреалисти в този свят.
Изложбата откри скулпторът Асен Ботев от Разлог, с когото Венко Мадолев е съученик и приятел. Асен Ботев сподели:
„Това са търсенията на Венко Мадолев от последната година и той ни показва картини и рисунки, които отразяват една реалност, която е не по-малко реална от оптическата реалност, която е достъпна на техниката и на човешкото зрение. Това, че технически тази реалност не може да бъде изразена освен чрез един художник, който има достъп до нея, не я прави по-малко реална. Съгласен съм с него, че това, което Бош е направил преди 600 години, е същата дълбока реалност, свързана с решаващите закони, които плетат Вселената.
– Кое е неуловимото, което забеляза в неговите картини сега?
– Не сега, аз го забелязвам от 60 години, защото го познавам от детските години, когато започвахме да рисуваме. Той има невероятно чувство за цвят, за ритъм и за достъп до едни по-специални енергийни нива. Голям празник е да ги видиш на живо и да станеш съпричастен до това, което е достигнал и което е направил.
– Той обича да рисува кукери, които са спомен от детството му, има ли ги и в тази изложба?
– Има ги и сега, кукерът съществува от поне 7 хиляди години. Говорим за едни комуникации между човека и Вселената, които дори не са словесни, те са ритмични, те са на други нива, това са комуникации на енергии.
На изложбата присъства и бившия евродепутат Александър Йорданов, който е използвал за корица на последната си книга „Неудобни думи” – картина на Венко Мадолев, която се казва „Разминаване”. Разговарях с Александър Йорданов, който сподели:
„Това е мой политически дневник, който започва от 2013 година до днес. Тази година издадох моите размисли за периода 2020-25 година. Включвам оценки за събития и хора, както и мои изказвания в Европейския парламент по външнополитически теми и главно за българо-македонските отношения в миналото и днес. Аз бях един от активните говорители на българската кауза в Европейския парламент в периода 2019-2024 година. На корицата на книгата си „Неудобни думи” избрах една цветна графика на Венко Мадолев с едни лица със странни движения. Заприлича ми на раздяла с лошотията в нас, българите, и тъй като си я бях купил, реших да я използвам в книгата, защото от лошите хора не става добра България. И си мисля защо български художници като Венко Мадолев да не започнат да излагат творби в нашето Народно събрание и всеки ден народните ни представители да се срещат с техните послания. Може би друга ще бъде атмосферата в парламента тогава, защото наистина изкуството има тази чудодейна сила да променя към добро дори и политиците.
Венко Мадолев е наш постмодерен художник и от няколко години следя творчеството му. В него откривам това, което често в нас не ни достига като общество – а именно невъзможността да възприемаме своето временно прибиваване в живота като част от едно време, което е извън нас, а ще бъде и след нас, когато няма да сме живи. Това ме провокира през януари 2024 г. като евродепутат да организирам негова изложба в Европейския парламент в Брюксел с многозначителното заглавие „Отвъд времето”. Много депутати от различни държави проявиха интерес към неговото творчество и се впечатлиха от това особено виждане на този свят на неуловимото – възможността да разбираме себе си, като се вглеждаме в света, който е някъде зад нас или някъде напред в бъдещето. Тогава в словото си изтъкнах, че пътят на истинското изкуство винаги е бил извън времето и пространството и сега точно тази среща с извънвременното Венко ми предлага отново в своите творби в Банско. Мога да го кажа и по друг начин – днес всички се вълнуват от националната и глобална политика, но трябва да разберем, че нашият, български свят би бил по-добър, по-морален, по-истински, ако по-често срещаме политиците в концертни и изложбени зали, или с книга в ръка в градския транспорт. В Банско видях картини на Мадолев, в които като че ли сплита човешкото лице със света на църковния храм или на стария градски площад. Виждаме митологични образи или метафори на невидимото в нас. Това са внушения, които е трудно да бъдат преведени на грубия език на ежедневието ни, но които сякаш ни казват, че не само за единия хляб живее човек.”
Много размисли провокират картините на Венко Мадолев и те ще могат да се видят в Банско до края на месец юли.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
