Дългата пандемия от коронавирус, която удари много браншове в целия свят, продължава да взема жертви в един от най-засегнатите – туризма. След като 3 г. се чудеха как да задържат персонала при липса на всякакви клиенти и да плащат наеми и режийни, сега българските хотелиери се изправиха пред втори етап от кризата, която вече не е здравна, а икономическа – хората нямат пари за пътуване и ресторанти, освен това настъпва пета вълна от пандемията и никой няма идея какви мерки този път ще бъдат наложени и за колко време.
Един от първите, които започнаха преустройство на бизнеса в опит да намерят пазарна ниша, стана председателят на Съюза на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите в Сандански Илия Пасков. Той се отказва от 80-местния си ресторант в хотел „Спартак“, който доскоро се наричаше „Св. Никола“, и ще го преустрои в игрална зала, детски кът и фитнес помещение. Към новосъздадената игрална зала ще се приобщи и съществуващата открита тераса, която ще се остъкли.
Сезонът е подходящ за реорганизацията, защото заради високите температури през лятото в Сандански няма туристи, тук пикът е през пролетта и есента.
Още в началото на 2020 г., когато пандемията удари страната с пълна сила, Пасков обяви, че ако държавата не се намеси, туризмът ще фалира окончателно. „Не 9%, 0% да е ДДС-то, щом нямаме оборот, това е. Държавата няма ходове, министърът на финансите се държи нагло. Съсипаха всичко, плашат хората. Хората са стресирани, парите ще им отидат за хапчета, не зная кога нещата ще се рестартират. Туроператорите ни дължат хиляди левове, ние започваме да задлъжняваме и всичко е съсипано“, анализира тогава ситуацията хотелиерът.
2 г. по-късно ситуацията за бранша не се е променила особено и както „Струма” вече писа, Пасков поиска от ОбС – Сандански да му прекратят 35-годишния концесионен договор на банята в града. Той го подписа през 2015 г., инвестира в банята над 800 000 лв., коронакризата обаче прогони клиентите му и Пасков задлъжня на общината с около 200 000 лв.
Въпреки това в момента Пасков е по-скоро оптимист, че нещата в България ще се оправят. Плюсът му е, че той предприе леко отклонение от ресторантьорството и хотелиерството и направи крупна инвестиция в Пловдив. През 2020 г. заедно със съгражданина му Росен Перинаров двамата купиха имотите на фалиралия пловдивски завод „Ален мак“ . Участието на Перинаров в покупката не е случайно – той също е хотелиер, от 2018 г. е съдружник на Ил. Пасков в основната му фирма „Св. Никола“ ООД, има и автокъща в Рилци, както и лиценз за хазартна дейност. Двамата инвеститори от Сандански имат идея да предприемат голям ремонт и преустройство на сградата на някогашния козметичен гигант и тя да стане бизнес център. Цената на сделката не бе обявена, но през 2018 г. синдикът на козметичното предприятие бе свикал общо събрание, за да се одобрят условията по предварителен договор за продажба на съвкупност от имоти срещу цена 5,2 милиона лева без ДДС. Вероятно около тази сума е сключена и сделката.
„Ален мак“ води началото си от основаната през 1892 г. първа българска парфюмерийна фабрика „А. Папазов“. За кратко продуктите й получават международно признание. Фабриката е национализирана през 1947 г., а през 1948 е обединена с други парфюмерийни фабрики и с едно сапунено предприятие. През 1950 е преименувана в „Ален мак“.След демократичните промени в страната следват 3 опита за приватизация на легендарната фабрика и накрая тя е купена от офшорка, представлявана от Петър Терзиев – зет на последния комунистически премиер Георги Атанасов. Малко по-късно фирмата фалира – обявена е в несъстоятелност още през 2010 г.
Базата е огромна – над 50 000 кв.м, застроени с много сгради, и има много работа, коментира Ил. Пасков.
Към момента със съдружника му те още са на ниво вадене на ПУП-ове и събиране на разрешителни за мащабните ремонти, които планират.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
