Кресненско-Разложкото въстание най-продължителното в националноосвободителните борби на българите

Подкрепено нелегално от Княжеството и Русия, месеци след основното му потушаване из Кършияка битки с турците водят „войници” и „стражи”

Кресненско-Разложкото въстание е най-дългото по времетраене сред въстанията, водени за национално освобождение на България. Обикновено се проследяват събитията, развили се от двете страни на Пирина и поприключили към края на 1878 година, а всъщност въстанието продължава и в 1879 година в Кършията (голям дял от Малешевска планина), и то чак до месец април 1879 година, когато главният му организатор митрополит Натанаил Охридски и министър-председателят на княжество България Стефан Стамболов обявяват официално края му.

Продължителността на въстанието над половин година е впечатляваща. И пожарът е бил неугасим, въпреки че турското правителство е имало предостатъчно военни сили и други възможности да го потуши, като ги съсредоточи в района на въстаническите действия. И това, че не е успяло, свидетелства, че въстанието е било отлично организирано, със свои правила, наредби и че е било всемощно е намерило подкрепа от страна на Княжество България.

Кресненското-Разложкото въстание избухва, след като Великите сили в Европа на конгрес в Берлин ревизират Санстефанския мирен договор между Русия и Турция, сложил край на Руско-турската война от 1877-1878 година, който е бил подписан в селцето Сан Стефано, близо да Цариград. На този Берлински конгрес са попарени надеждите за свобода на Македония, която остава отново под властта на султана. Като израз на несъгласие с взетите решения в Македония и най-вече от двете страни на Пирин планина се създава революционна обстановка, в която главни действащи лица са стари поборници – харамии,  илинденски войводи и четници, бивши опълченци от Руско-турската война.

Решението за въстание се взема на 8 септември в Рилския манастир. Това става на съвещание с част от действащи из поробена Македония войводи, представители на руските привременни окръжни управления в Горна Джумая. (Благоевград), Дупница и Кюстендил. Съвещанието се ръководи от митрополит Натанаил Охридски. От страна на руските окръжни управления присъстват Йосиф Шевченко, Н.Р.Овесяний и Гартие.

И идва 5 октомври – пламва огънят на бунта.  Съсредоточени от по-рано чети на известни войвода с общ сбор от над 400 души поемат от Градево, водени от видния деец и първенец на селото Кресна /Стара Кресна/ Прокоп Мицов поемат към мястото на първото сражение. В Кресна по това време е съсредоточен силна турска военна част, разквартирувани в хановете на братята Цветко и Митко Васкови, а училището и църквата „Св. Архангел Михаил” за  обявени като място на складова база за муниции, оръжие и други материали. Първата битка между въстаниците и турските военни сили продължава два дни и завършва с пълна победа на въстаниците – при един убит въстаник, убитите турски войници са 9, а в плен се предават 119 войници и офицери, завзето е много оръжие и боеприпаси.

Когато се отпочва боят, първата атака е на войводата Стоян Карастоилов от с. Старчища, Неврокопско (Гоцеделчевско), който е утвърден и за главен войвода. След него се впускат с четите си войводите Коста Кукето, Кръстьо Аризанов /Светиврачки/, Стой Торолижко от Цапарево, Кочо Лютата от Левуново.

В Кресна по време на тази първа битка се случва още един героичен епизод. В къщата на Ангел Кресналията са отседнали 8 турски спахии. Завързва се сражение, но спахиите не се предават и тогава стопанинът на къщата сам я запалва и спахиите са заловени.

В следващите десетина дни след битки във Влахи, Грънчар, селищата от Градево до Белица (Илинденци) са освободени, а въстанието обхваща и Малешевска планина, като се водят битки в Ново село, Брезница, Моравска, Будилци.

С цел пък да не се случат нападения на турски сили в гръб на въстаниците откъм Струма, опълченецът Баньо Маринов от Тетевен и други войводи сформират мощен въстанически отряд и след служба в църква в Градево се отправят към Разложко, което довежда огънят да обхване и долината на р. Места.

Всичко това обаче е известно. По-малко е известно е, че въстанието не би било така мащабно, ако не е имало многостранна и външна помощ. Такава помощ е идвала най-вече от Княжество България. И тя е била всеобща, високо патриотична, изразяващи са в изпращане на оръжие, боеприпаси, храни и доброволци. И тъй като правителството не е имало политическа възможност да оказва подкрепа, то всичко се осъществява под формата на доброволни инициативи, които намират израз в създаване на доброволчески комитети „Единство”. Тези комитети слагат и пълномощници по приемане на бежанци от местата на въстаническите действия, а и из вътрешността на Македония, поемат лечения на ранени въстаници и на пострадали хора във въстаническата територия.

Създаването на комитети „Единство” започва на 10 септември (само два дни след взетото решение на Рилското съвещание на 8 септември). Честта на първи комитет „Единство” има Търново. Пловдив го следва само два дни по-късно с Тракийски комитет „Единство”. За седмица възникват комитети в Севлиево, Габрово, Плевен, Враца, София, Тетевен и много други селища. Не остават безучастни към назряващия бунт за свобода и в Дупница, Кюстендил, чийто комитети създава организаторът на въстанието митрополит Натанаил Охридски. На тези два комитета се възлага и задачата, освен оказване подкрепа с доброволци и оръжие да са и като опорни пунктове на бежанците и тяхното устрояване в Княжеството. С комитети „Единство” е обхваната почти цяла Южна България, а техни основатели са бивши четници и войводи, опълченци, видни общественици и възрожденци.

Безспорно най-значима роля в помощ на Кресненско- Разложкото въстание се възлага на комитета „Единство” в Горна Джумая, като по това време градът не е в свободната част на Княжеството, но е с привременно руско управление.

Горноджумайският комитет „Единство” се създава на 3 октомври и му се отрежда водещата роля по снабдяването на въстанието с оръжие и изпращане на доброволци и да е основна връзка с всички  комитети из страната. Задачата му е и разпределението на получаваните от вътрешността на страната оръжия, боеприпаси, храни, добитък, използван за транспорт,  както и поемането на реда и спокойствието в освободените от турски сили селища и райони. В ръководството му влизат: Константин Босилков – председател, Георги Цанев – председател, Сотир Стоименов – касиер, Иван Козарев – главен писар, Иван Ризов – помощник-писар, Мануил Марков и Георги Наков – членове.

Горноджумайският комитет прекратява дейността си след напускането на руските войски от Горна Джумая през пролетта на 1879 година и след прекратяването на дейността на руското привременно управление. Дейността му обаче е добре известна. И това идва най-вече от огромната му спомагателна работа по организацията на въстанието и водената по него кореспонденция с комитетите „Единство” в страната, а най-вече с щаба на въстанието, чийто началник е видният революционер Димитър Попгеоргиев Беровски и други видни ръководители на въстанието, войводи и организатори. Писмената кореспонденция, а и много други писмени и други материали, отразяващи хода на въстанието, движението на четите, станалите сражения и други събития през периода от октомври 1878 до април 1879 г. и сега са изключително ценен извор на информация за историци, краеведи, общественици и попълват със съдържанието си светли страници в общата история на националноосвободителните борби.

Така намерило въстанието всеобщо народна подкрепа от България и от вътрешността на Македония, то скоро обхваща целия Пирински край от двете страни на Пирин планина, разпространява се в Малешевска планина, в Разложко в части от Огражден, достига Мелнишко, в отделни епизоди припалват огница и далеч по на юг из Серския край.

Около Кресненско-Разложкото въстание често се задава и въпроса защо Княжеството не е участвало официално в неговото управление в Горна Джумая? Отговорът е ясен – България не би могла, а и Русия, да се впишат със свои действия в този бунт, поради предварително уточнените дипломатически споразумения при прекратяването Руско-турската война между Русия, Турция и Великите сили в Европа. Тази е и причината оказваната помощ, да е повече интерпретирана като частно дело, каквото се явява и създаването на комитетите „Единство”. И все пак се знае, че Русия не е била съвсем незаинтересуван наблюдател на ставащото. Известно е, че по време на войната руски взвод в Пиринския край по долината на р. Струма е достигнал южно от тогавашното село Симитли (сега град), където сега има паметен знак. По време на въстанието взвод казаци, изпратен от Горна Джумая, тайно е посетил и столицата на въстанието – Кресна. Това научаваме от Стефан Карчев, секретарят на  главния войвода Стоян Карастоилов. Стефан Карчев е с високо образование от Солун, бил е преди въстанието учител, а след потушаването му забягва в Дупница и става учител в с. Славовица. Той е 8 години учител на земеделския министър- председател Александър Стамболийски. Виден възрожденец, общественик, дарил имотите си в Кресна и сега читалището в селото носи името му. Написал е много спомени и литературни трудове сред  основателите е на археологическия музей в Сандански.

Руският казашки отряд е бил воден от капитан с инициали Ст. Ен. От него Карчев закупил един джобен часовник, който бил на брата на капитана, майор, убит край Плевен, и сега е ценен експонат в музейната сбирка в Кресна. Предводителят на казаците задал на Стефан Карчев 12 въпроса, касаещи отговори, свързани с причините за избухването на въстанието. Казаците стояли в Кресна от 10 до 20 октомври. Въпросите и отговорите нямат широка публикация. Аз лично съм ги записал от едно писмо на Стефан Карчев до учителя в Кресна Георги Корчев  много години след въстанието. Получателят Георги Корчев е известен също с революционна деятелност. Преди освобождението е ръководител и ВМРО в Горна Джумая, след като Сава Михайлов излиза в нелегалност при аферата „Мис Стоун”.

Трудно е в такова кратко представяне на въстанието да бъде всичко упоменато. Представил съм ги в книгата си „Кресненско въстание” от 2019 година. Там има още един много ценен ръкописен материал на Стефан Карчев, в който той проследява по дни хода на Руско-турската война по долината на Струма и останали събития, сражения и други случки, вероятно някои малко известни. Спира се и на въстанието в Кресненско, като го нарича „КРЕСНЕНСКО ЧЕТИРИДЕСЕТДНЕВНО ВЪСТАНИЕ”, имайки предвид от избухването на въстанието на 5 октомври и ликвидирането му в селата Кресна, Ощава, Влахи и други в тази част на периметъра му.

Въпросите, поставени от капитан Ст. Ен., са касаели информация кои са ръководителите му на въстанието, с какви въоръжени сили разполага, какво е положението на бежанците и как ръководството на въстанието се справя, какво помощ се получава и от кого, какъв район е свободен.

Като полезна и точна информация добре е да се надникне и из кореспонденцията, опазена чрез комитета „Единство” в Горна Джумая. Текстове в много писма на комитетите от страната  съобщават за изпратени доброволци, оръжие и други помощи. Ето някои кратки извадки от тях в хронологичен ред, представен от патриарх Кирил и академик Гавраил Кацаров в техни трудове:

Писмо 15. С водител Кръстьо Калчев се представят 11 доброволци от Търново.

Писмо 16. Райко Минков се вестява с доброволци 18 от Троян.

Писмо 17. С предводител Михаил Димитров идват доброволци от София. С писмо пък 39 Милетий Софийски съобщава, че праща 74 доброволци от Орханийско (Ботевградско).

Писмо 57. Комитет „Единство” в Дупница изпраща 74 доброволци от района.

Писма 95, 105, 139 Съобщават, че Софийският комитет изпраща 7 доброволци (съобщава иконом поп Тодор), а поп Димитър пък за още доброволци. Писмо 145 съобщава чрез Д.Н. Матовски от Пловдив, че Тракийският комитет изпраща 30 доброволци, а в други две писма под номера 159 и 160, пак от Пловдив, за групи от по 99 и 30 доброволци.

Подобни съобщения, пазени в писма до Горноджумайския комитет „Единство”, има от много други комитети из страната. Не са малко и различните документи, с които се съобщава за изпратено оръжие, боеприпаси и пари за издръжка на въстаниците.

Документ 3. Касиерът на комитет „Единство” Горна Джумая получил 1912 гроша. Документ 13 Мицо Стоилков със собствени средства е закупил 29 пушки за въстанието.

Документ 14. Васил Цонев съобщава, че е приел 125 сандъка с патрони и пушки.

Така и в много други документи се сочи за получаване на оръжия, облекла, боеприпаси, храни.

Въстанието в Кресненско е потушено до края на ноември 1978 година след много сражения, много жертви и опожаряване на къщи, стопански постройки, включително и на църквите във Влахи, Ощава и Стара Кресна. По това време приключва и в долината на р. Места, където се стига до Седемдневното разложко царство. Битки се водят в Банско, Разлог, Горно Драглице, Долно Драглище, Баня. Любопитно тук е, че по примера на Априлското въстание и майстори в Банско правят топове за участие в боевете. Изработват ги Кирил Никола, уста Григор Доюв, Георге Звончаре и уста Тодор Хаджирадонов. Ценни със сведения за въстанието в Разложко прави Йордан Ванчев в книгата си „Пламъци над Пирин”.

Към края на ноември въстанието от двете страни на Пирин позаглъхва, но не и отдясно на р. Струма в областта Кършияка, заемаща голяма част от Малешевска планина. Тук успява да организира въстанически сили началник-щаба на въстанието Димитър Беровски. В свободна територия са Горема, Цапарево, Добри лаки, Никудин. Вракупувица и други села. По изследванията на Гавраил Кацаров в този район чак до април 1879 година действат добре организирани 10 чети с общ брой над 600 души. Те се водят от Георги Пулевски, Георги Окото, Николица Македонски и други известни войводи. Въстаниците тук се делят на „войници” и „стражи”. Първите се бият на полето (в сражения), а вторите защитават селищата. Общ ръководител на тази добре изградена военна организация е Димитър Беровски.  Селата Игралище, Добри лаки и Гореме са определени като въстанически станове. Войводата Златко (капитан Златко) от Палот, баща на бъдещия войвода Данчо Златков, е утвърден за капитанин и съдия на целия район, като дейността си осъществява чрез учреденото в целия район „Общо устройство на управлението в Кършияка”. Ценни сведения за продължението на въстанието в Кършияка дава и водителят му Димитър Беровски с воден от него дневник по дати и събития от 8 декември до края на януари 1879 година. В „Дневника” си пише, че нямало е село в Кършияка, което да не го е посетил, което да не е свободно и в което да не е формирал органи на властта, известни като селски старейшински съвети. В писмо до дядо Натанаил Охридски организаторът на въстанието, той пише: „Откогато отидох в Кършияка ония, които бяха дошли от Кресненските битки, ги поставих старейшини в техните селища и то по трима за всяко село. Златко от Палат стана капитан на Кършията и управляващ по устав (правила). На няколко места определихме по 100 души регулярни войници.

Кресненско-Разложкото въстание не успява, но то е един героичен епизод в националните освободителни борби. Пред олтара на свободата са принесени много жертви, опожарени са хиляди къщи, а поток от 25 000 бежанци поема към княжеството, изоставяйки родните си краища. За този величав бунт за трошене на окови е писано много, но и все още има какво да се пише.

Тук искам да изкажа и едно учудване, че този велик бунт почти не се чества подобаващо. За страната може би, че не там са действията му, но чудното е за Пиринския край. Събития героични е имало в общините Струмяни, Разлог, Банско, Симитли – а защо при тях няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях…

БОРИС САНДАНСКИ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *