Деца от кюстендилското Трето ОУ „Професор Марин Дринов” направиха в двора възстановка на лазаруването като древен пролетен обичай, възвестяващ идването на пролетта. Той се изпълнява винаги в съботата преди Възкресение Христово, обясни доц. д-р Екатерина Керимидарска, преподавател-етнолог, консултант при организирането и по провеждането на лазаруването.
„Всеки, който не спазва традициите, е като дърво без корен. Затова с децата от Трето училище решихме да направим възстановка на лазаруването като пролетен обичай, който се изпълнява в събота срещу Възкресение Христово. Всяка година датата е различна, според Лунния календар, но винаги между 20 април и 4 май“, обясни тя.
В древността лазаруването е смятан за древен момински обичай, в който участват по-големите момичета на възраст между 16 и 17 години, когато те достигат социалния статус на съзряване за женитба. Момиче, не лазарувало, не може да се задоми. Тази традиция се спазва и при момчетата. Момче, което не е било коледар, не може да иска мома да се ожени.
„През 30-те години на 20 век министърът на просвещението издава заповед в лазаруването да участват и ученици, по този начин се възкресява народната традиция. Това е хуманна нагласа, защото всичко събрано през лазаруването се дава безвъзмездно на ученическите безплатни трапезарии“, обясни още Екатерина Керимидарска, преподавател етнолог.
В Кюстендилския регион най до късно е бил запазен автентичен обичаят в Каменичкия край, Гюешево. Доскоро в селата там са били познати най-старите лазарски песни.
В организацията и подготовката за възстановката на лазарския обичай се включи и преподавателят по музика и пеене в училището Слава Соколова. Децата, облечени в народни носии, с желание пресъздадоха този красив наш обичай.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
