*Като дете Истилияна боледува от детски паралич, който върлувал преди последната война. Спасила я леля й, като я осиновила в Горна Джумая
*На 28 години мъжът й я напуснал, останала сама с две деца и плела на ръка, за да връзва семейния бюджет
*Когато през 1980 г. дъщерята Соня се сгодила за мъж от тогавашната Западна Германия, викали майката в Държавна сигурност, за да откаже дъщеря си от този брак
Безброй възпитаници, преминали през благоевградската гимназия “Св.св. Кирил и Методий” помнят с умиление касиер- секретарката, а по-късно и счетоводителка Истилияна Христова. Наскоро тя чества юбилей. Мама Истилияна, както я знаем повечето, е в завидно за възрастта си здраве и е с все така младежки дух. „Да кажа, че на 85 години добре се чувствам, но имам проблем с ходенето. Въпреки всичко, успявам да свърша домакинската си работа. Сутрин ставаме, закусваме, готвя. Следобед, разбира се, си почивам. От време на време отивам в градината да полеем цветята. Имаме много цветя и аз много ги обичам. Отглеждам всякакви подправки – мента, розмарин, джоджен, чубрица, магданоз, дафинов лист, почти всички, които се употребяват”.
Истилияна Христова е майка на благоевградския лекар д-р Костадин Ангелов и на Соня Щилдорф, която отдавна живее в Хамбург със съпруга си Хорст. Мама Истилияна пребивава с племенницата си Райка и нейния син Васко в родното Бобошево, където се завърна преди десет години, оставяйки Благоевград, но вземайки със себе си многото спомени от нелек и усмихнат, борбен и пълноценен живот. За Бобошево, цветущото някога село на черешите и старите храмове, на святата планина Руен и вечната Струма, а днес пустеещо градче, Истилияна отронва: „Много, много, много го обичам!” Тя се ражда тук през 1935 г., но от дете заживява в Горна Джумая, където я осиновява нейната леля, защото заболяла от детски паралич, върлувал през миналия век. А в града имало повече възможности да се лекува. За вторите си родители Истилияна говори с умиление: „Благодарение на мама и тате кракът ми беше спасен”.
„Ние не усещаме, че има карантина – обяснява Истилияна как се справят с проблема, който тревожи днес българите и хората по света. – Райка и аз живеем тук спокойно. Васко е отделно. Двете къщи са разположени в имот между две улици. Васко ни обслужва, за да си стоим вкъщи. Райка спря да излиза навън, а аз и без това трудно ходя и не мръдвам от вкъщи. Васко ни каза: „Повече двете няма да ходите в чаршията, ще си бъдете у дома и аз ще ви снабдявам с всичко необходимо”.
Учила е в тогавашната благоевградска прогимназия. Класна й била Надежда Шандорова, за която си спомня: „Една много добра учителка и всички ученици имаме прекрасни спомени от нея”. Истилияна започнала работа в ДСК, но след като родила първото си дете, излязла по майчинство и защото била временно назначена, останала на улицата. „Разбрах, че в гимназията има свободно място, за което кандидатстваха много хора. За щастие мене ме взеха”.
Двадесет трудови години оставя на благоевградската гимназия „Св.св. Кирил и Методий”. Работила е с трима директори – Георги Димитров, Златко Василев и Кирил Войнов. По-късно обединили счетоводството на гимназията с това на Пето основно училище и назначили касиер-секретарката Истилияна Христова за счетоводител. За директора Кирил Войнов, за когото много негови възпитаници си спомнят със страхопочитание, Истилияна говори: ”В едно изключително трудно за мен време той помогна на Костадин да получи стипендия. След развода ми останах сама с две деца. Стипедиантите бяха определени. Но Войнов се намесил и казал да отпуснат стипендия и на сина ми. Така по-лесно поех разходите си”. Но никак не й е било лесно. За да връзва семейното си счетоводство, плетяла на ръка по поръчки на хората. „Една дреха завършвах за седмица и получавах най-много по 25 лева”.
Уважавали я всички учители, с много от тях била приятелка. Силно била привързана към учениците, както и те към нея. С тях общува като с равни, те й споделяли своите радости, болки, мечти. „Познавах повечето от тях. Когато се срещахме на улицата, ме спираха и си говорехме като приятели. От всеки випуск на гимназията ме канеха на абитуриентските им балове. Уважението им към мен и моето към тях беше огромно. „Обичам младите хора, те са цветът на България, те са бъдещето на страната, много от тях станаха лекари, инженери, добиха ценни професии и правят всичко възможно, за да вървим напред”.
Истилияна ненатрапчиво разкрива тайната за любовта си към хората: „Искам да кажа, че много е важно да прощава човек. Ще ти разкажа един случай, защото аз лично обичам да прощавам и прощавам дори да ми е нанесена най-голяма обида. С Божидар Багашев, учител по физическо възпитание, влязохме в някакви не пререкания, а да ги нарека разправии. По някои въпроси имахме различни мнения с него. Не си говорехме, но един ден, може би след месец, го срещам: „О, Даре, какво правиш?” А той: „Ама ти не ми ли се сърдиш?” И така, беше много мило, че двамата си простихме един на друг. Прощавайте на хората! Но, все пак, разграничавайте се от тези, които не са готови да ви простят” – споделя изстраданата си истина юбилярката.
Истилияна Христова си спомня за времето, когато се омъжила, на 28 години със съпруга си направили апартамент в Благоевград. Вярвала, че живее добре. „Но в един нещастен момент моят съпруг ми каза, че повече не можем да бъдем заедно и аз останах сама. Мислех, че ще ми е много трудно, но някак си успях. Дъщеря ми Соня казва: „Майко, аз не помня да си говорила, че нямаме пари.” И това е вярно. Бях такъв характер, че трябваше да вървя напред, да не се обръщам назад за лошото. На бившия ми съпруг простих и той започна да идва у дома. Човек трябва да прощава и да не се предава. През това време починаха моята биологична майка, осиновителката ми, леля ми, брат ми… Изпратих много близки хора. Всички тези случаи са болезнени спомени, но човек трябва да продължи да живее”.
Едно събитие е оставило тежък отпечатък в семейството на Истилияна. Дъщеря й Соня се оженила за инженер от тогавашната Федерална република Германия. Бил командирован в тютюнева фабрика „Благоевград-БТ”.
„Германецът бе отседнал в хотел „Ален мак”, а на рецепцията работеше Калинка Шалева, която живееше на квартира у нас. Със Соня бяха много близки приятелки, от време на време дъщеря ми отиваше при нея в хотела и така се запознали с бъдещия си мъж. Не съм и допускала, че може да имам проблеми само за това, че моят зет е от капиталистическа страна, спомня си днес Истилияна”.
Викали я в Държавна сигурност, карали я да убеди чедото си да се откаже от този брак. Но въпреки всички пречки двамата се събрали, направили сватбено тържество в хотел „Ален мак” с български роднини и колеги на Хорст. После прехвърлили младоженеца на работа в Скопие, работата му в България приключила. Но Истилияна храни подозрение: „Мисля си, че имаше и друга причина”. Всяка седмица германецът идвал в Благоевград. През октомври привършили ангажиментите му на Балканите и си заминал. След 15-20 дни Соня получила покана и виза да пътува в Западна Германия. Следвщата година прекарали ваканцията в Благоевград. На връщане за Хамбург, на летището в София спрели бременната в третия месец Соня – липсвала адресна регистрация в задграничния й паспорт. Двамата се върнали в Благоевград, за да оправят това безумие и едва след няколко дни отлетели за Германия. Годината била 1980-а. От тогава германецът не пожелал да се върне в България. Едва през 1996 г. майка му го убедила да гостуват на Истилияна и зетят се съгласил. Истилияна допълва: „Роди им се момче, Соня идваше с детето всяка година в България. Аз често им гостувах.” За зет си пояснява: „Беше крайно разочарован, защото бяха спрели жена му да не пътува с него”.
Преди десет години Истилияна Христова се завърнала в родната си къща. „Трябваше да отида в Бобошево, защото по онова време племенницата Райка се разболя. Бях до нея, водех я на доктори, помогнах й да се яви на ТЕЛК и получи пенсия. Така горе-долу тя може да се издържа с тези пари.” След време починал братът на Истилияна и баща на Райка. „Аз не живеех постоянно в Бобошево, но след неговата кончина реших да остана трайно тука. А и в Благоевград вече ми беше тежко, живеех на трети етаж, трудно се качвах. Предимството да живееш тук е голямо, няма го силният шум, тези автомобилни сигнали, спиране и тръгване на висока скорост. Живеем в тих и зелен двор, седим и се храним на сянка под лозница”.
Васко, синът на Райка, всеотдайно помага на леля си. „Той е чудесно момче. Пазарува и върши всички мъжки работи по семейното стопанство. Много е трудолюбив, сега гледа пчели, които са му благодарни и му изкарват допълнителни доходи, като продава мед”.
Благоевградчанката Истилияна Христова макар и с бобошевско потекло не живее само в тесния кръг на племенницата и внука й. Идват й гости и ги приема като в старото, но отмиращо българско гостоприемство. „Аз много обичам да общувам с хора и да си говорим. Особено сега, в Бобошево. Имам условия, имам къде да ги посрещам и ги посрещам. Гостоприемството е в душата ми, иначе нямаше да съм себе си”. В Бобошево Истилияна има няколко приятелки, с които си общуват. Едната наскоро е починала. „Тя е бобошевка и бе омъжена в Петрич, но всяко лято се връщаше тук, гледаше градина”. Истилияна се радва и на добри съседи. „Много мили хора са. Общувам и с други жени, те пък са приятелки на Райка”.
Обадих се на Соня Щилдорф във Хамбург, за да й кажа, че един възпитаник на благоевгрпадската гимназия ще пише очерк за добрата и общителна счетоводителка Истилияна Христова. Дъщерята много се зарадва, още повече мъчно й е, че карантината за коронавируса провали желанието й да отпразнуват както подобава 85-годишнината на своята майка. Помолих Соня да сподели нещо за жената, оставила мили спомени сред много випуски на благоевградската гимназия и благоевградчани. „Започнах да разбирам, че майка за мен е не само майка, но и баща, сестра и най-близка до сърцето ми приятелка, едва когато ни раздели физически разстоянието от над 2000 километра. Думите й при заминаването ми в Германия бяха: „Няма да плачем сега, мило чедо. Една поговорка казва: С майка до море, а с мъж през море. Двете ще бъдем по-близо отвсякога една до друга в мислите и сърцата си”. Сбогуването станало преди 4 десетилетия, но и до днес майчините думи дават сила и надежда на дъщерята. Тя всеки ден разговаря с Истилияна. „Имам жизнена нужда да я чуя, да си говорим за миналото и бъдещето, за децата, за приятелите… Чета й интересни неща, искам съвети от нея за нещата от живота, или за някои готварски рецепти. За мен е неописуемо важно тя да знае, че някой всекидневно мисли за нея”.
Края на разговора ни за житейския път от 85 години поставя юбилярката с човешките си откровения: „Искам от тук нататък да живеем спокойно и да се справяме с добрите и лошите неща, които ни предстоят. Имам 6 внуци в България и Германия. Всички те създадоха семейства, имат наследници, с една дума съм и прабаба. Тази година се родиха 4 правнучета. Пожелавам на всички хора да ме настигнат и надминат в годините. Това е Божа работа, колко ти е отредил Господ, толкова ще живееш. Но трябва и да полагаш грижи за дълголетието си”.
ВЛАДО КАПЕРСКИ
С племенницата Райка
Истилияна като счетоводител в благоевградската гимназия
Синът Свен Щилдорф със своята индийска избраница Инсия и голямата им дъщеря Ива на миналогодишния рожден ден на Соня. Вдясно е племенницата Соня
Дъщерята Соня Щилдорф
Децата на Истилияна Костадин и Соня
Приказният двор с пчелните кошери на внука Васко
