Напусна ни един голям човек и българин. На 94-годишна възраст си отиде гениалният стопански ръководител, създателят на едно от чудесата на България, дългогодишният директор на „Булгартабак“ Димитър Ядков. Двадесет години Ядков е начело на предприятието – години на разцвет, какъвто едва ли е имало преди него и какъвто вероятно няма да имаме никога.
ПО НЕГОВО ВРЕМЕ „БУЛГАРТАБАК“ ТЪРГУВА С НАД 130 КОМПАНИИ ПО СВЕТА, А СТРАНАТА НИ ДЕЛИ СЪС САЩ ПЪРВОТО МЯСТО ПО ПРОИЗВОДСТВО И ИЗНОС НА ЦИГАРИ И ТЮТЮНИ.
За осемте месеца на 1991 г. са произведени около 60 000 тона цигари, от които 48 000 тона за износ и 12 000 тона за вътрешния пазар, съобщава Ядков в отчета си за годината, в която се пенсионира. Изнесени са 25 000 тона тютюн, а валутните постъпления надхвърлят 320 милиона долара и 60 милиона рубли. Всеки месец след април 1991 г. в хазната постъпват над 60 милиона долара само от износ на цигари и тютюн… Към тогавашна дата обединението няма нито лев външни или вътрешни задължения, разказва в спомените си Димитър Ядков. И още: „На фона на абсурдното искане „да осъдим Съветския съюз“, ние изнасяхме за Русия 54 000 тона цигари. Можеше ли някой тогава да проумее и оцени, че го правим за пръв път с директното кредитиране от 75 милиона долара, дадени от съветското правителство?! Ще бъде ли някой някога съден за това, че пренебрегна този огромен пазар, който западните компании чакаха да се отвори с голямо нетърпение?“.
Днес е трудно да си представим кабинета на генералния директор на американския концерн „Филип Морис“, където на стената виси карта на света и на нея върху страните от Източна Германия до Владивосток е изписано „БУЛГАРТАБАК“. Това е българската тютюнева империя.
Било е. По времето на Димитър Ядков в онази мръсна социалистическа България, която хора с принос единствено в разрухата обявиха за престъпна със закон!
РОДЕН Е НА 28 ОКТОМВРИ 1927 Г. В ПОЛИТЕ НА РИЛА, В С. ГОРНО ДРАГЛИЩЕ, РАЗЛОЖКО.
Убеден антифашист, активист на РМС, член на БКП и БСП с близо 75-годишен стаж. Завършва агроикономика, работи в Разлог и с. Баня. Ръководи Управление „Земеделие” при ОНС – Благоевград, Окръжния кооперативен съюз в Пиринския край. Името му е неразривно свързано с развитието на тютюневия гигант, който по негово време е превърнат в структуроопределящо предприятие за българската индустрия с многомилионни пазари в Турция, европейските страни, САЩ, СССР, в Иран, Ирак, Афганистан, Ливан, Тунис, Бенин и др. Избиран е за секретар на ОК на БКП в Благоевград и за първи заместник-министър на земеделието. Носител е на званието „Герой на социалистическия труд” и на редица държавни награди. Димитър Ядков е бил и вицепрезидент на Международната организация в тютюневия бранш КОРЕСТА.
Под негово ръководство, което Ядков поема от 1972 г., с много усилия и неистов труд за по-малко от 10 години „Булгартабак“ променя изцяло облика си и започва да дава тон в световната тютюнева политика – най-голямо производство на тютюн и цигари на глава от населението, абсолютен световен рекордьор по експорт на цигари, най-висок темп на развитие в света. Наука, производство, реклама и търговия – всичко е подчинено на една цел: развитието.
БРАНШОВИЦИТЕ В СВЕТА ЗАПОЧВАТ ДА ГОВОРЯТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ФЕНОМЕН.
Пред Димитър Ядков са отворени вратите на всички водещи тютюневи концерни по света. Посрещат го с уважение и му се възхищават. „Булгартабак“ се конкурира и побеждава в продажбата на цигари могъщите тютюневи холдинги на САЩ. Но те не му нанасят удари под кръста, а му помагат във всичко, за да се развива, с една-едничка нескривана от тях цел – чрез него да навлязат в необятния съветски пазар, който братушките ни са предоставили наистина по братски и в него сме били монополисти.
За да добием представа как започва всичко, ето един откъс от книгата със спомени на Димитър Ядков „Булгартабак“, издадена през 2003 г.:
„Беше 15 октомври. В новата ми работа се случи нещо неочаквано. Секретарката ме уведоми, че с мен от Скопие иска да говори търговският директор на „Македония табак” Данчо Шатурков.
СЛЕД КАТО СЕ ПРЕДСТАВИ, ТОЙ КАЗА, ЧЕ ПРИ ТЯХ ИМА ОТГОВОРНА ДЕЛЕГАЦИЯ ПО ТЮТЮНИТЕ ОТ САЩ.
В последния момент са решили, ако може утре – за един ден – да ни посетят. „Искат да се запознаят с „Булгартабак” и тютюните ви, но нямат входни визи. Друже Ядков, такава среща ще бъде полезна за „Булгартабак” и си струва да направиш всичко възможно…“. Казах, че след час ще се обадя.
Знаех, че още не съм подготвен за такава среща, а в същото време имах силното усещане, че това е шанс, който не бива да се изпуска. Събрах ръководството и някои специалисти и поисках тяхното мнение. Всички считаха, че такава среща е нужна, но времето за организирането й е много малко… Заместникът по производството Иван Цонев… предложи срещата да се проведе в Станке Димитров (сега Дупница). „Освен че е най-близко до границата, в това предприятие има добри условия да покажем нашите тютюни. Ако все пак от някои няма, ще уредим да бъдат доставени“.
… Обадихме се в „Македония табак“, че утре в 8.30 ч. наш представител ще чака делегацията на границата… На другия ден там ги чакаше Петър Стайков, зам. търговски директор, с добър английски, а ние заминахме директно за Станке Димитров.
Делегацията пристигна навреме – 6-има души с две луксозни коли на „Македония табак“. От обичайното представяне стана ясно, че двама от тях са президенти. Най-възрастният, г-н Джак Уайднър, леко прегърбен, с остри сини подвижни очи, бе президент на Глен Тъбекоу – специализирана фирма по тютюните на концерна „Рейнолдс”. Другият, значително по-млад… бе Херолд Вертхаймер – президент на „Сокотаб” – фирма, специализирана в доставката на ориенталски тютюни за САЩ…
Веднага ми направи впечатление, че лично ръководителят на делегацията – президентът на „Глен Тъбекоу“ г-н Уайднър, седна на централния стол, на който седяха главните експерти, и започна преглеждане на балите. По едно време, като взе снопче тютюн от бала произход „Джебел басма“ първа класа, заби нос в него и усещайки тайнствения аромат, неповторим и единствен, в очите му проблеснаха сълзи.
ПОГЛАЖДАЙКИ НЕЖНО ЛИСТАТА С РЪЦЕТЕ СИ, РАЗВЪЛНУВАН ИЗРЕЧЕ: „… Е, МОЙ СТАРИ ПРИЯТЕЛЮ, СЛЕД ПОЧТИ 30 ГОДИНИ РАЗДЯЛА ДОЖИВЯХМЕ ДА СЕ ВИДИМ ОТНОВО„.
Всички усещахме, че сме свидетели на трогателна „среща“. Това може да се случи само с хора, отдадени на тази професия, дълбоко свързани с тази специфична стока, наречена тютюн, с която, когато се свържеш истински, е за цял живот.
След това, по време на обяда, разбрахме, че г-н Уайднър преди войната е бил представител на „Рейнолдс” в гр. Кавала и е купувал български тютюни. Оттогава познава „Джебела“, един според него уникален по вкус, аромат и горяемост ориенталски тютюн.
На тази среща бяха поръчани и първите количества български тютюни от новата реколта, които да се подготвят за следващото посещение на американските ни гости през февруари 1973 г. Така се сложи началото на едно полезно сътрудничество и износа на наши тютюни за САЩ“.
Освен гениален ръководител, Димитър Ядков винаги е бил непримирим борец срещу бюрокрацията в България, не е премълчавал проблемите пред силните на деня. След 1991 г. се опитва да предложи своите виждания за развитието на „Булгартабак“ и за запазване на пазарите му в новите условия.
В СПОМЕНИТЕ СИ Е ЗАПИСАЛ: „СЛЕД ВСИЧКИ СРЕЩИ ИМАХ ЧУВСТВОТО, ЧЕ В ЧУЖБИНА ОЦЕНЯВАТ ПО-РЕАЛИСТИЧНО МЯСТОТО НА „БУЛГАРТАБАК“, ОТКОЛКОТО У НАС“.
Димитър Ядков стана свидетел на погубването на неговото дело и, както мнозина други талантливи строители на България, преживя всички страдания да види как се унищожава смисълът на неговия живот. „Булгартабак“ беше унищожен безмилостно по познатата схема на прехода: източване – мафиотска приватизация – разпродаване – ликвидиране. Знаменитите заводи на предприятието са затворени, прочутите български марки цигари са продадени навън, отглеждането на желаните в цял свят български тютюни е сведено до нищо. Виновни няма…
Но България ще я има, докато живее споменът за големите българи и патриоти, вложили себе си за развитието на родината. Защото жив ли е споменът, делото може да бъде възродено.
Погребението на Димитър Ядков ще се състои на 27 август, събота, в 11 часа в родното му село Горно Драглище, Разложко.
ВЕЛИАНА ХРИСТОВА
