Евгени Серафимов е на 47 години. Дългогодишен учител по изобразително изкуство в Кюстендил. Автор е на мащабни проекти за градско изкуство и лендарт, участник в национални и международни пленери за живопис в България и на Балканите. Техниката му на рисуване е иновативна и замислена от него – сам произвежда боя, базирана на цимент, хартия, лепило и цветен пигмент. Основата, върху която стои рисунъкът, е дърво. Серафимов изографисва доброволно храма „Успение Богородично“ в село Нови чифлик, където е прекарал детството си.
Църквата „Успение Богородично“ в село Нови чифлик, община Кюстендил, посрещна храмовия си празник с нова премяна, а в двора и бяха замесени богородичните хлябове.
Работата продължила почти година, като през това време храмът не е затварян за миряни, но металното скеле създавало неудобства.
„Изписани са куполът, поясът с прозорците и целият тамбур до равния таван. Един наистина голям стенопис се получи“, поясни Евгени Серафимов.
Стенописите и иконите са издържани във византийски стил, а изображенията са на тъмносин фон. „Този стил на мен най-много ми допада. Въпреки че това е посоката, излизат и някои български възрожденски елементи. Мисля, че се получи една много хубава стенописна програма“, посочи Серафимов.
По думите му в Кюстендилско много от църквите имат само иконостас, а за него голямата мечта била да изрисува стенописите на храма в неговото село. През август 2024 година той започва работа по изписването на купола, който вече е украсен с изображение на Христос Пантократор, хор серафими и ангели, които държат надпис „Стани Боже, съди земята, защото ти имаш наследство сред всичките народи“.
Серафимов обясни, че текстът е избран след консултация с иконограф от Велико Търново и има одобрението на архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия епископ Исаак Велбъждски. Последните щрихи на надписа направили младежи от селото, които са част школата на Серафимов „Новите майстори“.
„Те преодоляха естествения страх да се качат на високо скеле горе в купола, а също и естествения респект от това да работят в храма“, каза Серафимов. Част от младежите имат амбиции да продължат да се занимават с изкуство и да кандидатстват в Художествена академия, а задружната им работа по изписването на храма ще продължи, допълни той. Целта е черквата да бъде изписана изцяло.
Работата по стенописите е на доброволни начала. Средствата за боите са осигурени от доброжелатели, като една част от тях не са жители не само на селото, но и на региона. „Познати и непознати, като разберат, че се строи храм, че се изписва храм, намират начин да се свържат с мен и да дадат кой колкото може“, разказва Серафимов. Освен боите, дарение е и трудът, както неговият и на учениците му, така и на Йордан Гълъбов от Стара Загора, който направил дърворезбата за иконостаса. През тази година подготвил и две дърворезбовани, позлатени лозници, които са поставени от двете страни на иконостаса при дяконските входове.
За Серафимов усещането при работата на високото скеле, разположено в центъра на черквата, е интересно и различно. В очите на учениците си вижда респект, преодоляване на себе си и естествения страх от височината.
„Укротяване на ръката да не трепери, защото рисуваш с глава нагоре и вдигнати ръце. Това не е лист или картина, която можеш да завъртиш както ти е удобно, а ти се въртиш по него“, поясни Серафимов. За него рисуването в храма е дълбока молитва с четката, тъй като всяка една мазка, чертичка, нюанс се прави с благодарност. „Рисуването в черквата е себеотрицание. На пръв поглед като гледаме изписани храмове, независимо православни или католически, си мислим колко ли много се гордее авторът, а всъщност тук няма никаква гордост. Има само благодарност, че си се докоснал до това“, допълни художникът.
По думите след прибирането на скелето готовият купол изглежда така сякаш сам се е изписал, а това че той е бил там и е държал четката е само подробност, която остава като спомен. „Чувството е на себеотрицание, на благодарност, на извинение. С децата си говорихме и се оказа, че никой от нас не се чувства достатъчно чист, за да направи изображение на Христос“, поясни Евгени Серафимов. По думите му рисуването в черквата дава и немалко уроци, тъй като при всяко разливане на боя или изпускане на четката в конкретен момент, човек, ако е склонен да разсъждава и търси причината в себе си, ще почувства рисуването в храма като една своеобразна изповед. Той разказа, че често, докато работил сам, пускал църковна музика и песнопения, които му давали спокойствие и хармония.
Изложбата “Биволи и дантели” в етнографския музей в София е нов негов проект съвместно с д-р Бистра Писанчева.
– Защо избрахте да рисувате биволи?
– Причината е лична. Те не са любим обект за изкуството, там предпочитат конете като символ на свободата. Раснал съм в родното село на майка ми – с. Нови чифлик, Кюстендилско, до Струма. Моята прабаба, родена през 1906 г., беше дълголетна и често си говорехме. Аз бях дете в чистия комунизъм, а тя ми разказваше за друг удивителен свят – за ниви, за традиции и за биволи. Всяка къща е гледала тези животни – нямало е семейство без биволи, тъй като сме до река. Когато идва колективизацията, събират биволите на селото и ги затварят в ТКЗС-то. Не сполучват да ги отглеждат и след година ги превръщат в суджуци. Това беше тежка история за нея. Човек се свързва с животното.
Преди 3-4 г., когато нахлу този спомен у мен, започнах да чета много за тях. Оказва се, че биволите не са от семейството на кравите, а произлизат от бизоните. Имат интересен характер – благ и нежен. Много са свързани с хората – биволът може да плаче, когато стопанинът му е застрашен. А ако човекът не се държи добре, биволица спира да дава мляко.
Това силно ме е впечатлило и започна за излиза на платното като някаква прошка към миналото. Едно помирение с живота и съдбата. Ако не е било покрай ТКЗС-то, може би биволите щяха да изчезнат естествено или по друг път. Но факт е, че това насилствено и рязко изваждане от бита ме е впечатлило като дете. Прабаба ми казваше: „Събраха биволите в единия край на селото, а ние плачем в другия край“. Та затова биволи. Като започнах да ги проучвам, се превърнаха в нещо като животно тотем за семейството. Като започнах да ги показвам на картини, биволите докоснаха много българи. У мнозина има спомен за тия благи животни, тия „арни добичета“ както казваше прабаба ми. Те просто нахлуха в съзнанието ми и изплуваха от паметта.
– Чия беше идеята да се комбинирате с Бистра Писанчева?
– С нея работим в тандем повече от 10 години. Но за пръв път, като видя биволите, звънна и попита дали може да се пробва при тях със совалковата дантела дали ще излезе тялото на това животно. Предизвикателството е, че аз не рисувам реалистично, моите рисунки са много експресивни. Беше интересен експеримент. От тази интуитивна работа – при мен с боите, при нея с конците, се роди тази изложба.
Експозицията „Биволи и дантели“ на Евгени Серафимов и Бистра Писанчева е много красива. Чувстваш се заобиколен от нещо истинско, което ти се струва познато. Идва от живота и го усещаш близко. Най-напред Евгени е нарисувал бивола, после Писанчева е изплела дантелената му вариация. Направила го е едно към едно като неговата картина, но с конци, шнурове и карфици. Двете творби са поставени една до друга. Можеш да се доближиш максимално до тях, а после да се отдръпнеш. За да видиш как по нишката, която ни свързва с корените и рода и от която черпим силите си, ще продължат децата ни.
Всяка нова изява на Серафимов впечатлява.
Рисува на живо в Етноцентъра в село Раждавица, изографисва ангели в черквата в Нови чифлик, изписва гайтани от шевиците на кюстендилската сая върху стената по коритото на река Банщица… Съвсем наскоро, в един от горещите юлски уикенди, участва във фестивала на преживяванията „Хисарлъка Expеrience“. Подрежда картини и кани всички на разговор и демонстрация в известната крепост до Кюстендил.
И независимо че като преподавател в Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил би следвало да е в заслужена ваканция, Евгени продължава да работи. Заобиколен е винаги от млади хора, често от деца, и се радва, че през 2025 г. сбъдва своята мечта да открие първата си изложба в София.
Всеки, който присъства на откриването на „Биволи и дантели“ в началото на юни в Националния етнографски музей, усеща силната емоция, с която Серафимов представя експозицията. Казва, че Етнографският музей отдавна е спечелил сърцето му, и се радва, че именно в тази сграда има честта да подреди платната си. С Бистра Писанчева – утвърден майстор на совалковата дантела в Европа и основател на отворената група за обучение на дантелиери „Седянката“, възприемат изложбата като личен разказ и вдъхновение за бъдещи проекти.
Само дни след като платната са подредени, Бистра показва във фоайето на музея начина си на изработка върху най-големия бивол, картината „Водопой“.
Едва седмица по-късно Евгени пък рисува биволи от боя върху дърво в арт пространството на Етноцентър „Старата Череша – Фурната“ в село Раждавица. И възкликва: „Три нови бивола изплуваха на големия завой на Струма! Днешният ден не се описва с думи… Рай!“.
Проектите на кюстендилския художник опровергават леността на летните месеци и зареждат с ентусиазъм както неговите млади последователи, така и творци от всяка една възраст.
Достатъчно е да споменем, че именно проектът „Гайтаните“, който Серафимов реализира с учениците си от школата „Новите майстори“ през 2018 г., вдъхновява първото издание на графити фестивала „Colors of Kyustendil”. Провел се на 21 и 22 юни т. г., форумът осъществява идеята да се изрисуват с графити километри от стената покрай коритото на минаващата през Кюстендил река Банщица. Общината, организатор на фестивала, успява да въвлече в инициативата талантливи артисти от цялата страна. В концепцията на „Новите майстори“ изрисуваните върху стената на речното корито гайтани са взети от кюстендилските традиционни шевици.
„През 2018 г. проектът „Гайтаните“ имаше за цел да привлече вниманието към това място и стената да се превърне в най-дългата легална стена за графити арт – споделя за „Аз-буки“ Евгени. – През всичките тези години досега се опитвах да го реализирам и ето че моментът дойде. Получи се много естествено и всички бяха щастливи и го припознаха. Отне малко повече време, но вече е факт“.
Като двигател на събития, които се случват на различни локации и са провокативни, интерактивни, будещи интерес и възхищение, това лято млади кюстендилски художници, възпитаници на школата „Новите майстори”, рисуват пана и мегакомпозиции по Босилеград /Сърбия/. Оригиналинят пърформънс, подкрепян и от общината в сръбския град и сдружението „Глас“ , се прави за четвърти път и ще продължи до неделя. Художниците пребивават в Босилеград при приятели. Тазгодишното издане на своебразния пърформънс е под мотото: „Стените, които ни свързват“, а стенописите са посветени и обединени от 60-годишнината от смъртта на един от най-известните босилегрдчани Йордан Захариев – учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. Член-кореспондент на БАН (1937). Роден на 3 март 1877 г. в Босилеград. Автор на изследванията „Кюстендилското Краище”, „Каменица”, „Село Слокощица”, „Чипровци” и много други. Мястото за монументалния стенопис е една от фасадите на жилищен блок в центъра на Босилеград, каза ръководителят на школата „Новите майстори“ художникът Евгени Серафимов
Под техните ръце тази година за Голяма Богородица площадът в Кюстендил осъмна с най-голямата шевица в България – 1200 кв. метра.
Евгени Серафимов комбинира изкуството с практически занимания, срещи с любознателни хора и не спира да твори.
Плакатът на изложбата „Биволи и дантели“ все още може да се види на фасадата на двореца на площад „Александър Батенберг“ в София. До 3 септември ще останат във фоайето на Етнографския музей рисуваните биволи и техните уникални дантелени вариации. Нещо нестандартно и напълно различно, което ни дава шанс да бъдем съвсем близо до истинското майсторство и е част от Световния симпозиум на дантелиерите.
За Евгени сме писали и ще пишем. Заедно с учениците си преобразява градската среда на Кюстендил, изписва храмове, премахва не само буквално границите – с проекта за Босилеградската гимназия например или с плаващата картина на Владимир Димитров-Майстора в Гребния канал на Пловдив, но и онези другите прегради – вътре в нас, които ни пречат да бъдем човеци.
И ако дори за миг си помислим, че „учителската“ му страст е намаляла заради отдадеността към чистата форма на изкуството или т. нар. urban art и land art проекти, с които се ангажира особено през последните десетина години, ще сгрешим.
Веднага след завършването на първите му първокласници Евгени споделя:
„Тази учебна година беше различна, както различни са всички години по принцип, но за първи път в моето учителско приключение бях учител на I клас! Това е незабравимо. Отчитам предишните 20 години като пропуск. Много бисери събрах, много прегръдки (децата в I клас прегръщат много), но изненадващо за мен някои от тях ме рисуваха (без това да е задача за тях), изрязваха старателно моя портрет и ми го подаряваха в края на часа. Събирах тези рисунки цялата година с много старание и благодарност. Рисунката на децата в I клас казва всичко! Не спестява нищо! Ето ме мен на прага на ваканцията – рошав, брадат, с опулен поглед, почти винаги усмихнат до уши, задължително с шкембе, четка и голям нос. Както пише отдолу: „Господин САРАФИМОФ.“
Но господинът с четката, изглеждащ винаги усмихнат в детските очи, се гордее не само с първокласниците си. Другата му рожба – школата „Новите майстори“, също има с какво да се похвали.
„Катето (Катерина Захариева) завърши последната си картина. Приета е във Великотърновския университет и ще учи „Иконопис“. Приета е с пълен „Отличен” /6.00/. За последния урок е донесла буркан с мед от Средорек, където нейното семейство има пчели… Тази благодарност е толкова сладка за мен…“, пише в пост в социалните мрежи учителят.
