„Пирин“ представи вчера официално новия си наставник Уорън Фийни. Роденият в Белфаст 38-годишен специалист е трето поколение национал на Северна Ирландия и има в състезателната си кариера 46 мача и 5 гола за представителния отбор на родината си. В различните лиги на Острова е изиграл общо 365 двубоя със 76 попадения. Като треньор е работил в „Линфийлд“, „Нюпорт“, „Кроули“, „Нотс Каунти“ и за последно в „Ардс“. Договорът му с благоевградския клуб е за година и половина, а ръководството на орлетата обяви, че му дава цялата спортно-техническа власт по подобие на класическия тип мениджъри в Англия.
loading...
- Г-н Фийни, добре дошли в Благоевград. Какво знаехте за България и местния футбол, преди да приемете офертата на „Пирин“?
- Не идвам за първи път в страната ви. Бил съм тук на една предсезонна подготовка. Познавайки футбола като цяло, познавам и футболните постижения на България. Естествено, че понаучих предварително някои неща от историята на „Пирин“, а след опознавателното ми посещение тук преди две седмици вече нямах никакви съмнения около решението си да дойда пак и да остана.
- Работили сте в най-стария професионален клуб в света „Нотс Каунти“. Виждате ли разлики с „Пирин“?
- Това, че президентът на „Нотс Каунти“ беше малко луд, в добрия смисъл на думата, разбира се /смее се/. Този период от кариерата ми вече е в миналото, а и не бях достатъчно дълго време там. Важното сега е, че тук всички до момента се отнасят отлично с мен и семейството ми. Знаех, че ще се появи възможност да изляза извън Острова и ето ме в Благоевград. Проектът е прекрасен и ще дам сто процента от себе си да го развием.
- Специално за представянето Ви ли сложихте зелена вратовръзка?
- Естествено, че е тематично подбрана. Зеленият цвят е прекрасен и е свързан с цвета на родината ми, а сега и с „Пирин“. Гледах стари мачове на отбора на видео и бях впечатлен от показаното от футболистите и от темпераментната публика, което ме зарадва изключително много.
- Какъв стил смятате да налагате в „Пирин“ – типично британски или съобразен с българските стандарти?
- Моят стил ще бъде „Пирин“ да печели мачовете си. Още на първата ни среща с играчите ги предупредих, че отсега нататък ще им бъде доста по-тежко, отколкото досега. В момента английският футбол е най-добрият в света и това трябва да е жалонът. Няма да правя кой знае какви кардинални промени, но ако има нужда да се вложи нещо ново и различно, ще бъде направено. Излизайки на терена, футболистите ще имат от мен цялата информация, нужна, за да побеждават.
- Вашият треньорски профил и темперамент може ли да се окаже несъвместим в български условия?
- Няма да бъда най-добрият приятел на футболистите, в това можете да бъдете сигурни. Но ще бъда честен с тях винаги. Ентусиазиран съм много в момента, изисквам много от играчите си и затова те ще получават най-доброто от мен. Важно е да се наслаждават на тренировките, на мачовете, но най-вече да работят здраво. На вчерашната ни среща с отбора имаше някои странни прозявки, но след това на заниманието мисля, че разбраха какво им предстои.
- Наясно ли сте с очакванията в Благоевград да се ползват млади футболисти от собствената школа, а в същото време търпението към треньорите бързо се изчерпва?
- Знам от историята на „Пирин“ какви играчи са излезли от местната школа. Аз не се притеснявам да налагам млади футболисти. Когато бях начело на „Линфийлд“, мисля, че поставих рекорд с използването на много млади момчета, които впоследствие продължиха кариерата си в по-големи отбори. Ако някой от юношите тук има талант, ще му се даде шанс да расте. Що се отнася до търпението, в нашата професия това е много относително. Имам приятел, който се задържа в един отбор точно 29 дни. Но както вече казах, не очаквайте да размахам магическата пръчка. Един треньор не трябва да живее с мисълта колко време ще остане на поста си, а да е спокоен и уверен в това, което прави. Тогава нещата е по-вероятно да се случат.
- Какви цели Ви постави клубното ръководство?
- Наясно съм, че нещата не се случват като с магическа пръчка, особено във футбола не е толкова лесно, колкото си го мислим. Клубът има цели, аз също. Не съм обаче такъв човек, който ще говори за цели или ще опитва да ги вкара в главите на състезателите. Ще кажа само, че се надявам накрая всички да сме доволни, след като сме дали всичко от себе си.
- Знаем, че във футбола темата за заплащането е конфиденциална, но все пак във вашия случай доближиха ли се финансовите стандарти на Северна Ирландия и на „Пирин“?
- Договорите са си договори. В края на краищата, ако не си доволен от това, което получаваш, не го подписваш. Щом си го направил, значи всичко е наред. На първо място за мен е футболът, той е моят живот. Финансовата част в случая не е важна, само трябва всяка страна да е изрядна по отношение на договореното.
- В Англия е много популярен изразът „Да излезеш от зоната си на комфорт“, който се използва за хората, предприемащи нещо нестандартно и нетипично в живота и професията си. Това отнася ли се и за Вас след решението Ви да се впуснете в авантюрата треньор на български клуб?
- За мен всеки ден е предизвикателство заради факта, че четирите ми деца не са с мен. За останалото не се притеснявам от нищо. В случая с „Пирин“ гледаме в една посока с ръководството и това ми дава увереност, че имаме добър шанс да постигнем желаното.
- Какво е усещането съпругата да е твой мениджър“
- Това е човекът, в когото вярвам безрезервно. Имах преди това други агенти, но тя направи така, че да стигнем до споразумение с новия ми клуб, което ни устройва, и всичко за момента е фантастично за нас. Нямам търпение да доведа съпругата си и четирите ни деца на стадион „Христо Ботев“.
- Някое от децата Ви занимава ли се с футбол?
- Малкият ми син тренира в „Плимут“ и вече се разхожда там с фланелка на „Пирин“. Когато се върна на Острова, очевидно трябва да нося поне десетина екипа повече със себе си, защото желаещи да ги облекат няма да липсват.
- Успяхте ли да научите някоя и друга дума на български?
- Разбира се, че знам нещичко, но ме предупредиха да не ги казвам, досещате се защо /избухва в бурен смях/.
Интервю на
СТОЙЧО СТОИЦОВ