Като прави равносметка на дългия си опит като кадрови войник и сега – като старши лейтенант, според Евгения Костова тежестта да си офицер е товар с много повече отговорности. Длъжността й е старши помощник началник на отделение „Тактическа подготовка“ в 10-и механизиран батальон във Враца от състава на Трето бригадно командване – Благоевград.
-През февруари бяхме на батальонното тактическо учение на „Корен”. Всекидневните ми задачи като офицер са сложни. Отговарям за много хора. Докато бях войник – каквото ти кажат, изпълняваш. В края на деня съзнанието ти е освободено. Сега не винаги е така. Да планираш учебния процес на батальона се изисква напрегната работа. Документите, които изготвям, са не само за учението, а и за ежедневната дейност, включително и за ротните тактически занятия, които провежда нашият щаб. Изисква се да познаваш бойните документи, ежедневните им промени. Необходими са ти знания за голяма база нормативни документи като се спазват бойните устави. Сбъркаш ли, може да се провали самото учение. Затова всичко се координира със старшия щаб. Уточняват се дати – и за големите занятия, и за ежедневните – с ротите. Учебният процес също е моя отговорност, трябва да го контролирам…
Споделя, че от дете е искала да стане военнослужещ, но отначало пътят й тръгнал в друга посока. Завършила средно професионално техническо училище, но не е работила по специалността си. „Там ме записаха родителите ми, не съм искала да го уча, но ми се наложи…“, добавя старши лейтенант Костова. Работела по заведения – сервитьорка, барманка. „Взимах много повече пари, отколкото като военнослужещ през далечната 2005 г.”.
Но надделяло влечението – кадрови войник. От тийнейджър била физически добре подготвена. Кандидатствала в ШЗ0 – Плевен, кандидатите били много. „Конкуренцията – голяма, но във всичко се представих добре и за мое щастие влязох в редиците на Българската армия“. Запомнила как веднъж на занятие за оцеляване имали катерене по скали, осигурени с инструктори и снаряжение. „Скалното катерене е много интересна дисциплина, но изисква човек да е изключително подготвен като физика и добре трениран“, добавя старши лейтенант Костова.
После дошла амбицията да стане офицер. „Благодарна съм, че системата ми позволи да уча задочно. Завърших Военния университет във Велико Търново през 2023 г. с чин лейтенант и ме назначиха на сегашната длъжност…“.
Но по стъпалата към нея натрупала не само професионален, а и житейски опит.
Започнала в Стара Загора, в 38-и батальон, като радиотелефонист в лекопехотна рота. След това във Втора бригада. Следва работа в инженерно-сапьорската рота. След майчинството – в 3-ти механизиран батальон в Карлово, а последните 10 години – във Враца. В инженерно-сапьорската рота била част от разчета на механизиран мост, комплект от 4 машини на база „Краз”. При разпъването на самия мост функцията й била да пуска трегерите, а след занятията екипът събира съоръжението обратно. В Карлово усвоила длъжността оператор на ПТУРК „Фагот“. По време на стрелба трябвало да зареди ракетата. Натоварванията, трудностите не я плашат – с 15-20 кг на гърба успявала да мине преходи от 20 км.
„Като по-млада бях доста по-слаба, но пък физически издръжлива. Първоначално е трудно, докато организмът привикне. В кал, дъжд, студ, копаеш окоп. На занятие в полигон „Люляк” край Стара Загора имахме командно-щабна машина (КЩМ), чиято мачта се разпъва нагоре. Хващаш това желязо – антената, при минус 14 градуса, и като го дръпнеш, не можеш да отлепиш ръкавиците…“.
Зад гърба си има две мисии. В Босна и Херцеговина през 2007 г. била охрана на база, но сблъсъци, проблеми не е имало. По-късно – в Ирак 2008 г. контингентът бил разположен близо до столицата Багдад. Задачата – да охраняват затвора „Кропър”. Американците залавят бунтовници или някакви противници на режима, а българският контингент ги охранява, но без да има достъп до тях. Сградата е с двор, а върху оградата – тел „Бруно“. Вътре са сградите със затворниците, а охраната следи да няма сбивания, замисли и опити за бягство. Караулът наблюдава какво вършат и следи да не се случват инциденти. Не са отразявали атаки срещу базата от арабска страна или от бунтовници. Нарядите се дават съвместно с американци и с военнослужещи от иракската армия.
„Подборът на колегите беше много прецизен, бяхме добре подготвени и добре екипирани – с дрехи, защитно облекло, жилетки, каски. Не ни е липсвало нищо. Единствено логистиката на американците ни впечатли – осигуряването им, нямаше ограничения, особено в храната. Минаваш на поточната линия и си взимаш каквото ти хареса. По-различно е организирана тяхната система – цивилни фирми им осигуряват логистиката. Сега и при нас се промениха нещата. Но при занятие е съвсем различно, сами си осигуряваме формированието…”.
Дали е било опасно? Старши лейтенант Костова твърди, че отишла без притеснения, защото, когато човек е млад, вярва в оптимистичния вариант на живота. Не била единствена жена, имало и други, но колегите им при трудност помагали. В американския контингент също имало доста жени, и изобщо липсвало такова разделение – мъже и жени. Военнослужещите от иракската армия се държали коректно, въпреки че са с друга религия – не е имало повод за конфликт или двусмислие. При съвместните дежурства общували лаконично – откъде си, как се казваш, семейство, деца, общи разговори на оскъден английски. Контакти с местното население не са имали. В Ирак се запознала и с бъдещият си съпруг – сега е майор в Долна Митрополия – Емил Костов.
Оказва се, че умението да планираш добре, като подреждаш в логическа връзка дребните и важните детайли, е необходимост не само във военния живот, но и в семейния. Синът й Даниел е вече на 13 години, но е необходимо да го гледат предимно двамата. Не винаги е било лесно да си координират задълженията. „Знаем кога той ще е дежурен, кога аз…“. Съпругът й е завършил щабни за ВВС през 2000 г. Сега до Долна Митрополия пътува всеки ден. Около стотина километра. Трудностите не са в километрите, но са в лошотията на пътищата. Тировете ги товарят, разбиват ги, трафикът е бавен. И всичко това в семейството трябва да се синхронизира. „Трудно, но се оправяме…“, лаконично обобщава старши лейтенант Костова.
Обича да играе тенис на корт. Докато била в Карлово участвала в състезания, а една година участвала като състезател на турнир в „Константин и Елена”. „Миналата година ходих на състезание в Албена, но не от нашия спортен клуб, а от друг. Надявам се и тази година да участвам”. Тренира във Враца на кортовете, които са частни. Липсва й подобна база в поделението, спортният им клуб е малък, но се надява в бъдеще все повече хора да бъдат заразени с такова увлечение. Околностите на Враца са богати с разнообразни планински маршрути с доста пътеки. Има скално катерене, провеждат се различни състезания. Стига да иска човек, възможности има, убедена е старши лейтенант Костова.
