Ниските изкупни цени и липсата на пазар вече доведоха до протести на български производители. Край Хасково земеделци, които отглеждат краставици, домати и патладжани, казват, че не успяват да покрият направените разходи, а като основна причина за проблемите си посочват вноса, съобщава NOVA.
Допълнителна трудност е, че складовете търсят основно продукция първо качество, което оставя по-ограничени възможности за реализация на останалата част от реколтата.
Пиперът се изкупува за около 0,40 евро
При пипера изкупната цена е около 0,40 евро за килограм. Производителите смятат, че за да могат да покрият разходите си, тя трябва да бъде около 0,75–0,80 евро за килограм.
При доматите цените са около 0,70 евро за килограм за първо качество и 0,50 евро за второ качество.
Земеделците поставят и въпроса за начина на подпомагане. Според тях в други държави субсидията е обвързана с произведеното количество, докато у нас помощта е на декар.
„За корнишоните е 100 евро на декар, а това не можа да покрие само мрежата“, обяснява един от производителите.
От ниската изкупна цена до скъпата стока в магазина
Председателят на УС на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков насочва вниманието към разликата между цената при производителя и тази, която достига до крайния потребител.
Според него високите крайни цени са резултат и от липсата на достатъчен контрол.
„Виждат се ситуации, при които производителите се отказват от реколтата, поради разликата между началната и крайната цена. Държавата е мащеха за тях“, коментира Цеков.
Така за част от земеделците се стига до ситуация, в която готовата продукция остава нереализирана, защото предлаганата изкупна цена не позволява да бъдат покрити направените разходи.
Липсват стимули производителите да се обединяват
Друг проблем според Цветан Цеков е липсата на достатъчно стимули за обединяване на земеделските производители.
„Няма никакви стимули за обединение на българските производители. Трябва в цялата държава да се създадат структури, за да се предотврати изчезването на нашия сектор. Без законодателни промени няма как да се случи“, казва той.
Според позицията му именно създаването на такива структури и промени в законодателството са необходими, за да се подобрят условията за българските производители.
