Суфльорка, актриса, помощник-режисьор – живот, отдаден на театъра
80-годишнина чества известната театрална режисьорка в ДТ „Никола Вапцаров” – Благоевград Мария Чопова. По случай юбилея дългогодишният драматург на театъра Елена Илиева сподели в социалната мрежа любопитни моменти от нейния творчески живот на сцената.
„На 10 август 2026 г. един театрален воин празнува своя юбилей. Това е МАРИЯ ЧОПОВА – дъщерята на актьора Атанас Иванов Тепелиев и майката на актьора Атанас Чопов, сбъднал докрай мечтата й.
Мария Чопова мечтае да бъде актриса. След гимназията тя става част от Благоевградския театър като касиерка и билетопродавачка. След това стъпва на сцената като суфльорка и асистент-режисьор. В същото време доказва таланта си в малките роли, които й поверяват: Вдовицата от Севиля в „Дон Жуан или Любов към геометрията” от М. Фриш (дебют през 1966 г.), Девойката в „Зелената брадавица” от Н. Русев, Натела в „Не се тревожи, мамо” от Н. Думбадзе, Партизанката в „Огнения обръч” от А. Михайлов, Бежанката в „Под игото” по Ив. Вазов, Грахчо в „Сън в лятна нощ” от У. Шекспир, Жена на кораба в „Оптимистична трагедия” на Вс. Вишневски, Жената, Дуся и Лекарката в „Характери” от В. Шукшин и др.
През сезон 1970/1971 Мария Чопова е помощник-режисьор в постановката „Майстори“ от Р. Стоянов. Когато актрисата Рая Нанкова се разболява тежко, за ролята на Милкана трябва да се подготви друга актриса, и то за броени дни. Желаещи няма. Мария събира кураж и предлага да пробват с нея. Тя знае цялата пиеса наизуст и чувства, че това е нейният звезден миг. Полагат й се три репетиции – с актьорите Йордан Спиров (Найден) и Кирил Върбанов (Живко). След първото представление получава от колегите си и зрителите сърдечни похвали и благодарности за това, че се е справила толкова добре с ролята. И през следващите два месеца Мария Чопова е Милкана – на благоевградска сцена и в турне. Успоредно с това продължава да изпълнява задълженията си като помощник-режисьор.
„Тогава можех да поискам да ме гледа комисия и да получа актьорски права по чл. 9, но не се реших и изпуснах момента“ – съжалява и до днес Мария.
Докато беше в театъра, Мичето Чопова, както с любов я наричаме, умееше с желязна воля да създаде перфектна организация по време на дългия репетиционен период, когато режисьор и актьори впрягат въображение и творческа енергия за създаването на бъдещия спектакъл, а заедно с тях работят неуморно творческите ателиета, които изработват декорите, костюмите, необходимия реквизит, добавя се музикалната и светлинна партитура. После идваше поредната премиера и от малкия пулт зад кулисите Мария отново поемаше „командването” над актьори, сценични работници, гардеробиери, реквизитори, озвучители и осветители, за да осигури необходимата работна атмосфера за случването на чудото, наречено „спектакъл”. Само тя си знае какво й коства двучасовата пълна концентрация, докато трае представлението, а подготовката му започва поне час по-рано. Зрителите никога не виждат уморените лица на хората зад кулисите, докато аплодират актьорите на поклона. А за Мария оставаше удовлетворението от доброто представление и благодарността на колегите – за напомнянето да влязат навреме на сцената или подсещането за пропуснатия реквизит, за „подадената” забравена реплика, за помощта при бързото преобличане зад сцената и пр.
Театърът може да се раздели с теб и дори да те забрави, но ти никога не се разделяш с него, както не се разделяш с дома си и със семейството си, където и да си.
За повечето от нас, превърнали театъра в дом и съдба, горната констатация е като клетва за вярност, на която оставаме верни до последния си дъх.
Честит юбилей, Мария! Желаем ти здраве и дълголетие, за да се радваш на семейството си, на успехите на синовете си, на внуците и правнуците! НАЗДРАВЕ И ЗА МНОГАЯ ЛЕТА!“, написа Елена Илиева във Фейсбук.
Припомняме, че преди 3,5 г. Мария Чопова отпразнува 50-годишния юбилей на своя син Атанас Чопов, който го чества в Малък градски театър „Зад канала” с колегите си след финала на представлението „Подаръкът“.
БЕТИНА ГЕОРГИЕВА
