Регионалната инспекция по околната среда попари надеждите на живеещите в благоевградското с. Изгрев, че скоро ще могат да се почувстват за пръв път европейци, замирисвайки им на асфалт.
На последната сесия на ОбС – Благоевград през август кметът на селото Йордан Китанов предизвика истински фурор с въпроса си към общинския градоначалник Методи Байкушев ще ги спре ли заедно с жителите на Церово и Покровник да минат териториално към община Симитли, за да могат все пак да видят що е то асфалтирана улица и спортна площадка – неща, за които Китанов се моли от 12 г., а симитлийското с. Крупник бе асфалтирано цялото за седмица.
Изказването дойде в месеца, когато общината обяви, че иска да направи път с трайна настилка от 1540 м в Айдаровско дере,който ще осигури алтернативен достъп до промишлената зона на Изгрев, което е друга болна тема за жителите на селото заради тежките камиони, които непрекъснато фучат из отдавна разбитите им улици и застрашават живота на децата им. Басейнова дирекция одобри предложението за пътя, но не и РИОСВ. Инспекцията отчете, че инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, но предвид че „то подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС, за него следва да бъде приложена и процедурата по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“ по смисъла на ЗБР, съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР, респективно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, която се извършва чрез процедурата по преценяване на необходимостта от ОВОС“.
Тази процедура ще забави започването на пътя минимум с 1 година. Тя започва с внасяне в РИОСВ – Благоевград на писмено искане по образец съгласно Приложение №6 от Наредбата за ОВОС, към което трябва да бъде приложена подробно разработена информация за пътя и всички строителни дейности, който предстоят по него, картен материал с нанесени отстояния между пътя и обекти, подлежащи на здравна защита /жилищни сгради, училища, детски градини и др./, следва и да се плати такса от 255.65 евро за преценяване на необходимостта от ОВОС. Едва след като всичко това бъде представено в РИОСВ в два екземпляра – на хартиен и електронен носител, екоинспекцията ще се запознае с него и ще се произнесе. Обикновено процедурата е свързана с много допълнителни сведения, които екоинспекцията търси от инвеститорите, и така в размяната на писма минават месеци.
Ако проектът все пак някога бъде одобрен от РИОСВ, общината трябва да започне с подготвителни работи, включващи почистване на трасето и отнемане на хумусния слой, земни работи, полагане на пътна основа от трошен камък и едва след това изпълнение на трайна асфалтобетонна настилка. Планирани са оформяне на банкети и отводнителни канавки, полагане на хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация.
Пътят засяга 14 имота – частна, общинска и държавна, като конкретният им правен статус и точните засягания се определят с изработвания Подробен устройствен план – Парцеларен план. Необходима е промяна предназначението на 13.578 дка земеделска и горска територия в „Територия на транспорта“.
След отразяване на имотите в Географската информационна система БДЗБР вече е припознала един имот, към който има отношение – Айдаровско дере, което е част от водосбора на р. Струма от вливането на р. Благоевградска Бистрица с притоците й р. Четирка и р. Айдаровско дере до вливането на р. Стара река, оценено в лошо екологично състояние и добро химично състояние. Затова е необходимо провеждане на процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗВ – за изграждане на нови и реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения, линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 „б“ от ЗВ разрешително за ползване на водни обекти – публична общинска собственост, се издава от кмета на общината след решение на Общинския съвет.
„Нямам обяснение каква е причината РИОСВ да иска тази процедура, при условие че пътят съществува от памтивека – коментира кметът на Изгрев Й. Китанов. – Друг е въпросът, че тези имоти към Полигона се стопанисват от Струмски чифлик, собственост са на струмчани и на практика пътят е в землището на Благоевград, не на с. Изгрев. Преди 1 г. от бюджета на селото отделих 1000 лв., за да наема оторизирана геодезическа фирма да нарисува трасе с широчина 10 м. Помолих ги само пътят да е максимално прав и да се направи така, че да не засяга 1 см частен имот, защото хората са много чувствителни, когато някой им взема от земята. От фирмата дойдоха с дрон, джипиеси и направиха замерването. Оказа се, че все пак ще бъде засегнат един имот – на бай Илия Аврамов, някъде към 5 до 8 метра, доколкото си спомням. Намерих го и човекът пусна нотариално заверена декларация, че дарява тази земя на общината, защото няма ли път – нищо няма.
Благодарение на М. Байкушев, защото, когато свърши нещо добро и полезно, няма как да не му благодаря, улицата бе покрита с фрезован асфалт. Това стана, след като заради строеж трябваше да бъде затворена главната улица на селото и понеже хората останаха без достъп до домовете си, аз си сложих колата пред багера и отказах да я преместя. Та тогава Байкушев ми изпрати асфалта и той още стои, въпреки че трафикът е доста сериозен.
С бившия кмет Румен Томов по време на неговия мандат обходихме трасето и с него коментирахме, че като се направи пътят, мястото от складовете надолу към бившия ДАП може да се оформи като индустриална зона и дори в ДАП-а да бъде преместено от „Еленово“ депото за автобуси. Румен ми поръча да почвам процедурата, а след това общината щяла да направи проекта за път с 2 платна по 4 метра с тротоар от едната страна и велоалея от другата към кв. „Струмско“, защото там теренът е равен. Е, не му стигна времето“.
Засега другата мечта на жителите на селото – детска площадка, която да се ползва от хлапетата, които засега играят на площада, остава в сферата на обещанията. Затова пък общината пусна информация в РИОСВ, от която става ясно, че ще прави в с. Изгрев спортна площадка. Още през 2014 г. екоинспекцията е одобрила мястото на площадката, която е с площ 682 кв.м. От юли 2026 г. има и виза за изработване на инвестиционен проект, който ще включва тренажор за гребане, мултифункционален тренажор „3 в 1”, 2 лостови конструкции, успоредка и стойка за лицеви опори, лежанка за коремни и гръдни преси, единичен кростренажор и мултифункционален тренажор за разтягане на ръцете. В северозападната част ще бъде ситуирана тенис маса, а в центъра – беседка за отдих. Във всички периферни зони ще има пейки и кошчета за отпадъци. Площадката всъщност стои в незавършен вид от 2019 г., когато Й. Китанов печели проект по ПУДОС за фитнес уредите, които оттогава са нахвърляни сред треволяците. Тогава се прави и беседката в средата, която вече се нуждае от пребоядисване. Сега за довършването на площадката общината е решила да вади разрешително за строеж.
Иначе оправният кмет на Изгрев е направил и проект за детска площадка и дори го платил от джоба си. Платил и таксите за разрешително за строеж, но то отдавна е изтекло. Сега надеждата му е общината все пак да намери малко пари, за да сложи няколко люлки и катерушки – ако не за онова момченце, което преди 12 г. се появило на общоселско събрание с плакат „Кмете, искаме детска площадка“, то поне за второто му дете, което се родило преди 2 месеца.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
