Дългогодишният служител в ОД на МВР – Благоевград Валери Георгиев стана десетократен победител в телевизионното предаване на БНТ „Последният печели“ с водещ Орлин Горанов. В 10 поредни издания на забавно- познавателното куиз шоу той показа блестящи познания в различни области. Валери Георгиев, който е филолог по образование, беше безпогрешен на въпроси, свързани с български писатели, музиканти, спортисти, филми… Иначе той започна работа в полицейската дирекция през 2002 г. като пресаташе, а впоследствие премина в друга служба, в момента е началник на сектор в административния отдел. През 2019 г. той издаде първата си книга със заглавие „17 бесни басни и други съкрушителни четива“. Разговаряма с него за енциклопедичните му познания и любовта към книгите.
- Г-н Георгиев, кое провокира интереса Ви за участие в телевизионната игра „Последният печели“, в която станахте десетократен победител ?
– Започнах да гледам телевизионното предаване „Последният печели“ в края на 2020 г. и ми направи впечатление, че това е игра, която дава възможност на хората със знания в различни области да ги изявят. Игра, лишена от комерсиализъм, без награди, в която водеща е тръпката и емоцията да дадеш верните отговори. Цялото семейство станахме почитатели на предаването, до Нова година изгледахме доста игри и тогава узря идеята да участвам. Реално обаче попълних анкетната карта на БНТ през месец март тази година и за мое учудване сравнително бързо ми се обадиха и поканиха за снимки в удобно за мен време. Уточнихме датата, те си поставиха изискванията, подписах договор с организаторите и започнах участие.
– Какви са правилата на играта?
– По регламент всеки, който е победител, продължава да играе. Снимките се правят през целия ден – от 9 часа сутринта до 9 часа вечерта, като се правят по две почивки. В единия ден записахме 6 игри, а във втория – 5. Записите от игрите се редактират, монтират и излъчват ден за ден.
– Това изисква голяма концентрация за победителя, който участва в няколко поредни игри. Как се справихте с този маратон ?
– Да, чувствах се като участник в гладиаторски битки. Побеждаваш и ти пускат нови опоненти през целия снимачен ден. Психическата подготовка изобщо не трябва да се пренебрегва. Бързата реакция е много важна, както и стратегията, която всеки играч прилага, но трябва да притежаваш и психическа издръжливост. Все пак 5 игри срещу 15 състезатели, при която една игра трае около 1 час и половина, и с кратка почивка между игрите, не е толкова лесно. По време на състезанието си непрекъснато под напрежение, трябва да се концентрираш за секунди в различни области, да дадеш верен отговор, да посочиш субекти от телевизионния екран и да имаш бърза реакция.
Трима други участници във формата имат двуцифрен резултат, аз имам контакти с някои от тях. Умората от участието в серийните игри е незаобиколим фактор.
– Имахте ли цел в играта?
– За мен не беше самоцел да спечеля определен брой игри или да имам приоритет „10 от 10” верни отговора. Успях да постигна 9 от 10, но за мен беше по-важно да продължа да играя.
– Увеличаваше ли се хъсът след всяка победа?
– Не бих казал хъс, а желание да продължиш. Водещото е не да унижиш някой от останалите състезатели и съперници, като постигнеш по-висок резултат , а по-скоро една битка със себе си, в която искаш да видиш докъде може да стигнеш.
– Какво научихте за себе си в това надиграване?
– Разбрах, че имам ситуативна памет. От кадрите, които даваха в играта, си спомних за филми, артисти, музикални клипове, исторически събития, които съм гледал отдавна, но са останали в кътче от моята памет.
– Вие обаче демонстрирахте ерудиция и висока обща култура и в най-различни сфери, което издава любознателност.
– Естествено, високата култура и знания много помагат. Още от малък, след като се научих да чета, се запознах с моето „петокнижие“, ако мога така да се изразя, а именно – петтомната кратка Българска енциклопедия на БАН. Всяка книга беше с много красива подвързия, с прекрасни статии и илюстрации. Достъпът до такива енциклопедични справочници в онези времена беше много ограничен. Майка ми, Бог да я прости, се грижеше за доставянето на такива ценни книги в дома ни. Записваше се, беше станала нещо като абонат, и чакаше с години. Последния пети том на енциклопедията го получихме някъде през 1975 г., ако се не лъжа. Много знания получих точно от нея. Тогава нямаше енциклопедии Ларус, Британика. В руските книжарници съм виждал Большая советская енциклопедия, но не съм я ползвал. От детските години ми беше любопитно да чета енциклопедични речници, в които са концентрирани в кратка версия много научни знания. В играта ми помогна и това, че като деца сме гледали БНТ, която беше единствената национална телевизия. Тя разполага с голям капитал от архив, който другите телевизии трудно биха събрали.
– Като зрител мога да кажа, че беше изключително интересно да си припомним за „старите ленти“.
– Това е големият плюс на играта, че освен познавателно значение, ни връща към минали преживявания, които са оставили следа в нашето съзнание. Предаването има доста добра гледаемост, въпреки че се излъчва в часовия пояс за новинарски емисии на другите телевизии.
– Телевизията Ви направи популярен, какво е усещането?
– Ами за моя изненада, като се разхождам по улиците, хората ме разпознават, поздравяват ме, радват ми се, спират да си поговорим. И то непознати, и не само в Благоевград. Или пък приятели от чужбина се обаждат, пишат в социалните мрежи, че те гледат в Сиатъл, Чикаго. Не може да не ти стане драго. Мои братовчеди живеят във Вашингтон и секунди след като отпаднах в 11-ата игра, с такова разочарование реагираха: „Е, как така? Това не е вярно!“.
– Успяхте ли да си изградите тактика, след като игрите са правени на запис за два дни?
- Помогна ми, че преди това дълго време бях гледал предаването, може би 3/4 от игрите. Тактиката, която си изградих, е да се изявя във втората част, в която имаше видеоматериали. Там беше моята сила, благодарение на пробудилата се ситуативна памет, както казах. В третата част, в която водещият Орлин Горанов хвърля листчетата с въпроси, прилагах тактиката на пасуването. В смисъл, че от 10 въпроси, които ти задават, ще има няколко безумно трудни, каквато да кажем е квантовата физика или медицината. Забелязал съм, че 1/3 от въпросите са леки, 3-4 са с повишена трудност и останалите във високия регистър. Така че трябва да си търпелив, да отговориш на лесните въпроси и поне на един-два от трудните, за да минеш с 50 точки пред съперника. Това не е малко, и тази тактика ми помогна. В хода на играта усещаш и атаката на опонента – да те набута в сфери, които не са твоите.
- А как разбират къде са слабите места, нали играете в момента един срещу друг ?
- Има как. Тези, които чакат да дойде техния ред, са в коридора, в който има телевизори. Наблюдават моята игра и за по-схватливите не е проблем да анализират. Например, че не съм силен в областта коктейли. Повечето от състезателите бяха подготвени. Имаше хора с много познания по история, право, участваха юристи, адвокати, разузнавачи, един от ръководителите на българския контингент в Афганистан.
– Ти спечели 10 игри и след това бе победен от благоевградчанин.
– Не го познавам момчето, той е връстник на моите синове. Повече от 10-15 г. не живее в Благоевград, а в София. Знаеше, представи се добре, мисля, че спечели 3 игри. Специално в тази, в която загубих от него, се ядосах, защото имаше удобни за мен теми. Но явно умората надделя, беше 6-ата игра за деня в 21 ч. вечерта. Ако беше на другия ден сутринта, щях да се представя по-добре. Но аз не съжалявам. Спечелих 10 пъти, а още повече спечелих запознанства с нови интересни хора. Имаше един участник, който беше инвалид и се беше залепил за банката. С такова желание играеше, че когато се класирах за втори кръг, дори и да имаше останали въпроси за 5 точки, исках да ги спечели някой друг. Имаше един участник, който дума не успя да обели, но накрая заяви, че просто не е реагирал навреме и въпреки това е удовлетворен и е изпитал удоволствие от играта.
– Какви са наградите при спечелена игра?
– По 250 лв. В сравнение с други риалити формати, примерно „Стани богат“, изобщо не е много. Затова казвам, че това не е комерсиално предаване, а познавателно, подобно на „Минута е много“ на БНТ, в което раздаваха накрая книги за награди. Уверявам ви, че нито един от участниците, с които играх , не беше дошъл за награди, а за емоцията от играта, която е много увлекателна.
– Поддържате ли контакт с някои от играчите?
– Да, с някои даже се видяхме. Има идея да се направи състезание между победителите в играта, нещо като формат „The best“ , който да се излъчи в края на годината.
– А имате ли комуникация с водещия на играта?
– Както знаят читателите на в. „Струма“, Орлин Горанов е преподавател по музикално майсторство в Югозападния университет. Оплака ми се, че му е омръзнало да преподава дистанционно на студентите си, и дори беше се свързал с ректора, за да му каже, че настоява за присъствено обучение, тъй като вокална техника не може да се учи по този начин. Тогава ми сподели, че може би ще посети джаз фестивала в Благоевград през юни, но доколкото разбрах, не е успял да дойде. Орлин Горанов е много обаятелен, предразполага и успокоява играчите, отлично води предаването.
– Вие имате и дарба да пишете. Вече издадохте една книга, кога да очакваме втората?
– В най-скоро време. Предстои ми да се срещна с издателя, за да се подготви за печат. Да, продължавам да пиша – това е любимо занимание, с което се разтоварвам от напрегнатото и динамично ежедневие. Първати ми книга, която бе представена в Регионалната библиотека „Димитър Талев“ преди две години, беше експеримент. Посегнах към един литературен жанр – баснята, към който много малко автори се изкушават да посегнат. Може би се броят на пръстите на едната ръка. Не е лесно, защото трябва да съчетаеш познавателното с поучителното, с литературата, с някои специфични похвати, което изисква голямо майсторство. Аз като учител си спомням, че имаше една басня на Стоян Михайловски за орела и охлюва. Имаше деца, които не можеха да схванат, че охлювът се е изкачил нависоко с „пълзение“ като метафора. Някои даже казваха, че това е много хубаво, защото охлювът постоянно се е опитвал да стигне до върха. Не можаха да вникнат, че целта на писателя е да укори меркантилното, сервилното поведение като нещо унизително. Сложно е за разбиране. Затова мисля, че аз експериментирах с баснята. Знаем, че героите са растения, животни, предмети, които спорят по някаква тема, и накрая изводът е, че се отнася за хората. Аз предпочитах в някои от басните да има само един герой, не знам дали се е получило. В тази книга имаше и преработени пословици, поговорки, каламбури с обяви във вестници, всичко е гарнирано с комизъм, ирония, самоирония. В новата книга се впускам в белетристиката – разкази, есета, пътеписи по преживяно. Целта ми е, ако може по някакъв начин да възродя интереса към класическия разказ. Напоследък наблюдавам пренебрежително отношение към разказа. Съвременните автори повече пишат романи – любовни, фентъзи, сценарии за филмови сериали. За съжаление масово големите издатели предпочитат да издадат най-блудкавия любовен роман, а не стихове и разкази.
– Как човек като Вас, с богата култура, ерудиция, духовност, работи в полицията, където действат друг тип стереотипи и поведение – дисциплина, подчинение, униформи?
– Няма проблем. Аз съм работил и като учител. Знам какво е подреденост, дисциплина.
– Мислил ли сте да напишете криминале? Знаете от кухнята за интересни казуси, имате емпиричен материал.
– Не. Въпреки че един от любимите ми автори е французинът Сан Антонио, който пише криминални романи. Написал е около 250. Имам повечето от тях, макар че са нещо като апокрифни – трудно се намират. Той е изключителен, най-вече заради езика – много богат, невероятни словесни каламбури, уникални сравнения, цветист, искрящ хумор. Разкошен е. Няма Агата Криста, Жорж Сименон, Реймънд Чандръл… По този френски автор ме запали преводачът Орлин Чочов, който живее в Люксембург. Баща му е от Благоевград, леля му е библиотекарката Юлия Чочова. Освен преводач той се хвърли в това море на криминални романи и вече написа няколко. Не искам да съм му конкуренция. Истината е, че криминалето не ме влече.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
