Пчеларите от Сандански, Струмяни и Кресна спазиха четвъртвековната традиция и в събота почетоха св. Харалампий. Преди да вдигнат наздравици за професионалния си празник, ритуално пчелната пита разряза Йордан Филипов, който бе главен организатор на празничната вечеря. По традиция питата се пази от миналата година и на празника на пчеларите се раздава за по-успешна, медоносна и здрава медоносна година.
„Благодаря на всички, които дойдохте на празника заедно да отбележим нашия патрон свети Харалампий, макар и със седмица закъснение. Всички отворихме кошерите и установихме загубите от зимата, които не са сериозни. Предстои ни работа по обработване на кошерите. Пчеларството е за хората, които са обърнати към природата, защото всяко едно друго животно може да уязви човека, но пчелата само създава и не унищожава по никакъв начин нищо в природата”, каза Й. Филипов и се зае с рязане на пчелната пита, от която опитаха всички празнуващи.
За трета година отец Серафим, който поддържа пчелина на Зографския манастир, отслужи водосвет и пожела на всички здраве и успешна медоносна година. Той бе почетен гост на празника в Сандански благодарение на пчеларя Георги Маламов, който е живял и работил в Зографския манастир в продължение на три години.
На дълги маси седнаха потомствените пчелари д-р Васил Попов, пенсионираният полицай Иван Тасев, Борислав Даскалов, бивш командир на поделението в Кресна и Сандански, Янко Георгиев, Георги Маламов, потомствената пчеларка Юлия Бибишкова, Кирил Узимков, Захари Костадинов и др. На съседната маса бяха по-младите пчелари Страхил Дончев, Мариян Илиев, Ангел Филипов, служител в община Сандански, със съпругата си Елена и Антон Петковски, който ще наследи пчелина на вуйчо си Йордан Филипов. Наздравиците продължиха до полунощ с оркестър на живо и поздрави за пчеларите, като първият бе от собственика на заведението Иван Туджаров.
Военният Захари Костадинов от с. Горна Брезница, община Кресна, станало известно с медалиста от олимпийските игри, сноубордиста Терфел Замфиров, за първи път присъства на празника на пчеларите в Сандански, но бе любезен и даде интервю за вестник „Струма“.
– Г-н Костадинов, за първи път присъствате на празника на пчеларите в Сандански. Какво е чувството да сте на една маса с местните медоносни властелини?
– Много съм щастлив, че се запознах с пчеларите от региона. Човекът, който ме покани да съм част от празника на пчеларите, е Йордан Филипов. Това е човек, който ми помага много през последните години. В разговорите с него съм научил много неща. Казва ми кога какво да направя, къде съм допуснал грешка. Това е начинът да съществува и да се развива пчеларството.
– Вие от колко години сте пчелар?
– От 15 години съм с пчелите. Първо бе хоби, след това стана страст и така продължавам до ден-днешен.
– Как преминаха тези години с отглеждане на пчелите?
– Почнах с три кошера. Имаше един стар пчелар от селото, който ме запали, дядо Любчо Аларгов. Той бе учител и от него знам, че винаги се започва с два кошера, защото ако единият загине, да остане вторият. След това започнах да развивам тази страст със създаване на нови семейства и в момента съм с 50 кошера. Изградих сграда, която да е подходяща за тях. Първо бе склад, където съхранявах кошерите и рамките. И от един склад тя се превърна в стая, която ползвам за съхранение на меда. До пчелина ми няма път. Всичко нося на ръка. Донякъде е хубаво, защото в днешно време има много хора, които с тези субсидии, които взимат, започват да крадат кошери. Познавам в Кресна пчелари, които станаха обект на кражба. Цели пчелини изчезнаха в града.
– През годините има ли случай на висока смъртност на пчелни семейства?
– Има години, когато има смъртност, но не е толкова висока. За мен по-важното е да имаш повече кошери и ако има смъртност, да остане част от тях. Ако имаш малко кошери, понякога загиват сто процента от пчелите. При мен се е случвало при 30 кошера да загинат 6-7 семейства. Там, където е пчелинът ми, няма сигнал на мобилните оператори. И може би затова при мен няма висока смъртност на пчелни семейства. Докато при други колеги пчелари в годините е регистрирана понякога до 100 процента смъртност.
– Трудно ли се възстановяват загиналите пчелни семейства?
– Лесно се възстановяват. Там, където са пчелите ми, е котловина и това ги запазва.
– Имаше ли страх след първата среща с пчелите?
– Страх няма, това е страст. Обаче се свиква с жуженето на пчелите, с ухапването… Свиква се с тях. Важното е да бъдеш спокоен и да не издаваш нервност и страх. Те усещат стопанина си, както и аз тях.
– В рода Ви има ли пчелар, когото сте наследили?
– Не, в рода ни няма пчелар. Аз съм първо поколение.
– Успешна ли бе за Вас годината, какво количество мед добихте?
– Добра година беше. От един кошер успях да изкарам по 20 килограма мед. От два магазина по 10 килограма. Не мога да се оплача. Годината бе успешна за мен и за другите пчелари в района. Това за мен е допълнителен доход, не ми е основен поминък. Аз съм военен. И както казах, за мен пчеларството е страст и хоби едновременно.
– Кандидатствате ли по програмите за субсидии за отглеждане на пчели?
– Аз съм против тези субсидии. Ако зависи от мен, трябва да се премахнат, защото едно време хората са отглеждали животни и пчели без субсидии. И пак е имало страст. Сега нещата се промениха. Смятам, че трябва да бъдат премахнати, това е мое лично мнение.
– В бъдеще смятате ли да превърнете хобито си в бизнес?
– Не. Няма как да се случи, тъй като аз отглеждам пчелите си сам. И нямам такова намерение в бъдеще. От 22 години съм военнослужещ.
– Какво бихте посъветвали младите пчелари и тези, които са се насочили към пчеларството?
– Моят съвет е да пробват. Всеки един да пробва и ако ти се отдава и имаш желание, може да се случат нещата. Но трябва да обичаш пчелите.
ЛИДИЯ МАНЕВА
