Свещеният месец на мюсюлманите Рамазан /или Рамадан/ започна по залез на 19 февруари и ще приключи по залез на 19 март 2026 година. На места може да се срещне един ден разлика. Получава се така, защото по ислямския календар денят завършва с края на залеза, а не в полунощ.
Рамазан байрам (също и Шекер байрам) започва по залез на последния ден от Рамазан – 20 март 2026 година, и продължава три дни – до 22 март. В Турция ще се почива още 2 дена.
Началото и краят на свещения месец се определят от специална комисия в Саудитска Арабия, която наблюдава земния спътник. Започва ден след като комисията забележи новия полумесец, което може да бъде сложно начинание, тъй като е слабо видимо и продължава едва около 20 минути. Ако Луната е закрита поради мъгла или облаци, се прибягва до изчисления на лунните фази, за да се определи дали събитието е настъпило.
Рамадан се използва повече в англоговорящите страни и произтича от произношението на арабски. В България използваме Рамазан, тъй като това е турското (също и на урду) произношение.
През 29-те или 30-те дни на Рамазан от изгрев до залез слънце вярващите възрастни мюсюлмани не ядат, не пият, не пушат и се въздържат от интимни отношения. Изключение се прави за болните, пътуващите, бременните и кърмещите, старите, диабетици, жени в менструация.
Дните на Рамазан Байрам обикновено са почивни. Ако сте турист в Турция на 20 март, най-вероятно всичко ще е затворено.
Постенето през Рамазан е едно от най-важните действия, които мюсюлманите следва да извършват. То е единият от тъй наречените Пет стълба на исляма. Другите четири са засвидетелстването на вярата в Бог чрез специална фраза, отправянето на пет молитви дневно, посещение на джамията в Мека (Хадж) и даряване на средства за нуждаещите се. Близо 1,6 милиарда мюсюлмани по света ще спазват поста.
ПРОИЗХОДЪТ НА РАМАДАН
Рамадан е част от календарите на древните араби. Името на свещения месец произлиза от арабския корен рамида или ар-рамад, което означава изпепеляваща топлина. Мюсюлманите вярват, че през 610 г. сл. Хр. архангел Джибрил се явил на пророка Мохамед и му разкрил Корана – свещена книга в исляма. Смята се, че това събитие (Откровение Laylat Al Qadar – Нощта на силата) се е случило по време на Рамадан. През този месец мюсюлманите спазват разширен пост (саум) като начин да отбележат първото откровение от Корана за пророка Мохамед. Ежегодното месечно говеене (Рамадан) е един от Петте стълба на исляма (основни насоки за живота на мюсюлманите).
Коранът се състои от 114 глави, които се приемат за преки думи на Аллах. Хадисите, или разказите за мислите и делата на пророка Мохамед от неговите сподвижници, допълват свещеното писание. Заедно те образуват религиозните текстове на исляма.
КАК СЕ СПАЗВА РАМАДАН
По време на Рамадан мюсюлманите се стремят към духовно израстване и изграждане на по-силна връзка с Аллах. Постигат това, като се въздържат от консумиране на храна от зазоряване до залез, приемане на течности, пушене и сексуални отношения; чрез рецитиране на текстовете на Корана, въздържане от греховно поведение (клюки, лъжи, вражди и сбивания), което може да анулира наградата от говеенето; във всичките си действия трябва да са безкористни.
Храненията са възможност за мюсюлманите да се съберат с другите в общността и да прекъснат поста си заедно. Закуската преди зазоряване, или сухур, обикновено се случва в 4:00 сутринта преди първата молитва за деня, наречена Фаджр. Вечерното хранене – ифтар, може да започне, след като приключи молитвата по залез слънце – Магреб (обикновено около 19:30 ч.). Тъй като пророкът Мохамед нарушава поста си с фурми и чаша вода, мюсюлманите ядат фурми както на сухур, така и на ифтар. Фурмите, основен продукт в Близкия изток, са богати на хранителни вещества, лесни за смилане и осигуряват на тялото захари след дълъг ден на гладуване.
Рамазан не е само период на лишение. Месецът се възприема като време за споделяне и солидарност. По традиция фирми, общини и обществени организации организират общи ифтари за служители и жители, а семействата канят близки и съседи на обща трапеза.
В редица страни продължава и традицията на барабанистите, които в ранните часове обикалят кварталите, за да събудят хората за сахур – обичай, запазен от османско време. На рамазанската трапеза присъстват и характерни ястия като специалната пита, приготвяна само през този месец, както и сладкиши като гюллач – десерт с вековна история.
През месеца в много градове се организират вечерни панаири, културни програми, театрални представления и забавления за деца, които превръщат вечерите след поста в истински празник.
Особено важни през Рамазан са благотворителността и грижата за нуждаещите се. Вярващите се насърчават да подпомагат бедни семейства, самотни хора и съседи в нужда, а в много общности се организират дарителски кампании и обществени кухни. Смята се, че добрите дела, извършени през този месец, носят многократно по-голяма духовна награда.
Една от най-очакваните нощи през месеца е така наречената Нощ на могъществото или Нощ на предопределението, когато според ислямската традиция е било низпослано първото откровение на Корана. Тя се отбелязва с продължителни молитви и размисъл, а вярващите вярват, че молитвите тогава имат особена сила.
В края на свещения месец настъпва празникът Рамазан Байрам, който бележи края на постите. Тогава семействата се събират, по-младите посещават по-възрастните за прошка, а домовете се изпълват с гости, сладкиши и празнично настроение. Празникът е символ на помирение, благодарност и ново начало.
Така Рамазан остава не просто време на въздържание, а период на духовно обновление, на повече човечност, съпричастност и споделена радост – ценности, които вярващите се стремят да запазят и след края на свещения месец.
След последния ден на Рамадан мюсюлманите празнуват края му с Ид ал-Фитр – букв. Празник на нарушаването на поста, който започва с общи молитви на разсъмване. През трите празнични дни участниците се събират, за да се помолят, да ядат, да разменят подаръци и да отдадат почит на починалите роднини. В някои градове се организират карнавали и големи молитвени събирания.
Много хора виждат в поста и положителен ефект върху здравето. Според различни изследвания периодичното гладуване може да подпомогне регулирането на кръвната захар, намаляването на телесното тегло и подобряването на метаболизма. Смята се още, че то подпомага възстановителните процеси в организма, дава почивка на храносмилателната система и подобрява общия тонус.
ПОВЕЧЕ ОТ 3000 ТЪПАНДЖИИ ОТ ИСТАНБУЛ ЩЕ ОБИКАЛЯТ ГРАДА
Повече от 3000 тъпанджии от Истанбул ще обикалят града по време на празника, изпълнявайки традиционни ритми и стихове от времената на Османската империя, чрез които да будят съгражданите си за традиционната закуска – сахур.
Председателят на Федерацията на кметските наместници от Истанбул Селями Айкут обяви, че тази година турският мегаполис ще посрещне свещения месец с активно гражданско участие и старание за запазване на традициите от времето на Османската империя в оригиналния им вид.
„Нашата цел не е само да будим хората за сахур, а да поддържаме духовната и културната атмосфера на Рамазан жива в ежедневния живот на кварталите“, споделя Айкут, като подчертава, че традицията тъпанджии, наричани още давулджии, да обикалят и да будят хората за сахур „играе стратегическа роля в предаването на колективната памет и религиозното съзнание на по-младите поколения“.
По думите на Айкут всички кметски наместници в града вече са финализирали подготовката преди свещения месец, като са провели координационни срещи с така наречените давулджии, които по думите му към момента са над 3000, и са направили преглед на традиционните стихове, които ще се рецитират по време на обиколките за сахур. Айкут подчертава още, че неоторизирани давулджии не могат да участват в изпълнението на традицията, като за целта на официално избраните за целта лица са раздадени идентификационни значки, а жителите се насърчават да проверяват техните пълномощия.
С корени, простиращи се до османската епоха, практиката давулждии да обикалят улиците на Турция по време на Рамазана се е развила в структурирана, общностна традиция, която съчетава религиозното спазване с общественото сплотяване на квартално ниво. Исторически – преди появата на механичните часовници и дигиталните аларми – давулджиите по време на Рамазан изпълнявали важна обществена функция, като сигнализирали наближаването на сахур чрез ритмично барабанене и рецитиране на стихове. С течение на времето тази роля се институционализирала на местно ниво, често координирана от кварталните власти, за да се осигурят последователност, ред и културна приемственост.
Най-важният смисъл на Рамазан обаче остава духовният – месец, в който вярващите търсят вътрешно пречистване, повече състрадание и добри дела, за да посрещнат празника Рамазан байрам с чисто сърце и обновена надежда.
Но преди всичко духът на тази вековна традиция остава време за отдаване на Бога и духовно израстване.
