Грижата за зелените пространства не е просто работа – тя е мисия, която изисква отдаденост, постоянство и любов към природата и хората. В Гоце Делчев тази отговорност носи Ваня Кюлева – жена с енергия и визия, която вече две години ръководи екип от близо 40 души, ангажирани с поддържането на градския парк, парк „Панорама“ и зелените площи и детски площадки из целия град.
На 46 години, майка на две деца, тя съчетава професионалните си ангажименти с личната си отдаденост към по-добрата градска среда. За нея най-голямото удовлетворение идва от това да вижда парка изпълнен с живот – с деца, които играят, спортуват и създават спомени далеч от екраните. Макар детската й мечта да е била да стане журналист, днес съдбата я отвежда по различен път – този на човек, който ежедневно допринася за по-красив и приветлив град. В следващите редове Ваня Кюлева разказва за работата си, като се фокусираме върху градския парк, като най-посещавано място почти целогодишно от местните хора и гости на града.

– В социалните мрежи се коментира, че в парка има борова процесионка. Известно е, че предстои пръскане срещу вредители този месец, но все пак да кажем с какво е опасна тя за хората и най-вече за децата?
– С това, че може да предизвика силна алергична реакция. Всеки родител трябва да пази детето си да не ги пипа, нито тъпче.

– Накратко казано, работата Ви се състои в това да създавате красота на обществени места, така ли е?
– Много правилно. По принцип моята професия е финансист и по стечение на обстоятелствата се насочих в тази сфера. Стараем се всички. Аз много обичам красотата и чистотата. Когато човек е отдаден на нещо, се получават нещата, дори и да изглежда много трудно.
– Има ли случаи на кражби на цветя, или чупене на фиданки?
– Има. Аз лично съм виждала хора да си вземат по едно цвете, но не съм им правила забележка. После изпращам служител да допълни мястото с ново цвете.
– Вие как оценявате ролята си на управител на парка като надзорник?
– Малко повече от надзорник. Много съм критична понякога, наистина. Ако нещо не върви, гледам критиката ми към служителите да е градивна. Опитвам да съм тактична и когато се налага да направя забележка на посетители, например младежки, които шлюпят семки.
– Виждам, че в парка работят предимно мъже, защо така?
– Да, защото е тежка работата. Има и жени, но те са концентрирани повече в разсадника и парника. Но ако има желаеща да работи като озеленителка и има такива качества, добре дошла е.
– Какво Ви мотивира да приемете тази работа?
– В начало ми беше страшно трудно, но когато се отдадох на професията и видях, че се получават нещата, продължих напред.
– Кое Ви беше трудно?
– Всичко. Започнах от нулата. Справяме се, защото имам добър екип.

– Планирате ли обновления?
– Детските площадки трябва да се обновят. Първоначално – съоръженията на съществуващите, а след това, ако има достатъчно средства – да се направят допълнителни площадки вътре в парка. Аз съм си отгледала и двете деца в парка, тука те проходиха, тук се запознаха с техни приятелчета… по цял ден в парка. Самата обстановка е много приятна, пеят птички, чисто е, приятно. Сутрин няма голямо движение, така че благоприятства и за спорт – за бягане, за бързо ходене… И аз съм го правила преди време. Сега влизам с друга цел – да инспектирам. Аз обожавам парка. Ако ви е направило впечатление, цветните алеи ги поддържаме много, подменяме изсъхнали дръвчета, също и екзотични видове имаме – като японска вишна, стараем се да е красив и сега през май очакваме за снимки бъдещите абитуриенти.
– Освен за кучета и велосипеди за какво друго е забранен паркът?
– За вандалски и хулигански прояви. Имаме непрекъснато видеонаблюдение, благодарение на което бяха хванати тийнейджъри, пуснаха се жалби и бяха наказани от съответните органи спрямо закона.
– Какво бяха направили?
– Бяха счупени осветителни тела и част от видеокамерите. Самото видеонаблюдение не е евтино, но е хубава превантивна мярка. Между другото има и екополицаи, които също наблюдават къде какво се случва в парка.
– Какво бихте искали да подобрите най-много?
– Всичко, но постепенно, поетапно, в движение. За парка конкретно искам да стане една цветна градина, това ми е мечта.
– А предложения от граждани получавали ли сте?
– Непрекъснато. Не можем да ги игнорираме, слушаме и което приемем за удачно – изпълняваме.
– Например?
– Имаше една групичка от възрастни мъже, те много често ми казваха: „Не можем да пием вода, ние искаме като седнем на пейката, да си пийнеме вода“. Става дума за района около голямото езеро. Имаше две чешми, но не работеха и ги подновихме. На Цветница едни жени изявиха желание да посадят 8 рози в розариума, съдействахме им. Група младежи пак в този ден по своя воля дойдоха и посадиха 15 фиданки.

– Пазят ли чистота посетителите?
– Да. Имаме култура и отношение към околната среда.
Разговаря КАТЕРИНА АВРАМОВА
