Преди половин век град Сандански беше домакин на „Златната антена“ и посрещаше известни имена от телевизионния екран. След известно прекъсване градът доби нова слава – вече четвърт век от сцената на Летния театър звучат песни на фолклорна основа.
А през октомври за пети път санданските творци и гости от страната ще запълнят есенните вечери със слово, музика, театър, художествени изложби. За краткия период на своето съществуване Есенните вечери на изкуствата се утвърдиха като културна проява и привличат участници, почитатели и читатели на алманаха. Идеята за това творческо обединение принадлежи на Илиана Тошева, която съчетава в себе си три равностойни таланта – на художник, на писател и на обединител на творци. Член е на Съюза на българските писатели и главен редактор на алманах „Есенни вечери на изкуствата“.
– Есенните вечери на изкуствата имат предистория в лицето на Клуб „Литература, изкуство и култура“ (КЛИК), чийто инициатор си ти, Илияна. Как се роди клубът и каква цел си постави?
– „Сама птичка пролет не прави”, както е казал народът. Идеята за това обединение се роди на изложбите на художниците. В началото не можехме да съберем почитатели на изкуството повече от десетина-петнадесет човека. Сиреч само художниците.
Господин Илия Пасков ни предоставяше безвъзмездно терен (във фоайето на хотела си „Свети Никола”, сега „Спартак”), коктейли и не можехме да привлечем съмишленици. Художници посещават само свои инициативи, писатели – свои изяви, музиканти – само свои концерти и представления. Сякаш не сме всички в едно русло – изкуството.
И през 2017 година решихме да направим това обединение. Клуб „Литература, изкуство, култура”.
– Лесно ли убеди колегите си творци от Сандански да се включат в дейността на клуба и какви бяха първите ви общи прояви?
– Никак не беше лесно. И все още не е. Както в живота. Първите стъпки са най-трудни. Нямат ти доверие, нямаш авторитет, няма стимул. Прохожда се трудно, но… трябва упоритост, постоянство и много работа. Все ми се върти в главата една мисъл: „Ако делата ти са богоугодни и на ползу роду, всичко се получава”. Дано да сме успели. Първите изяви бяха за местните артисти. Представяне на книги, изложби, концерти. По-късно започнахме да каним гости от региона и София и така продължихме.
– Личностите пишат историята, затова е важно да споменеш имената на основателите.
– Да, така е. Заслужават всички да ги споменем, защото всеки допринесе много или малко (що за израз), много, разбира се.
В читалнята на библиотеката се случи всичко. Сред съмишлениците бяха Катя Ерменкова – поетеса, Ваня Субашева-Баракова – библиотекар, Атанас Атанасов – журналист, Стефка Галева – също пишещ човек, Венета Донева, архитект Красимир Петков – оглавяващ отдел „Архитектура и благоустройство“ към Община Сандански по онова време, Клара Шуманова – главен библиотекар по това време в читалищна библиотека „Петър Караангов”, и аз – Илияна Тошева. Дори и кметът Атанас Стоянов, който тогава беше председател на читалището, се появи за малко. Предвид задълженията му тогава като депутат никога не пропускаше да уважи всякакво културно събитие, което се случваше в Народно читалище „Отец Паисий-1919”.
На същата среща, в края на януари беше (мисля 18-и, дано да не бъркам) се роди и името на клуба. Спонтанно. И когато го изписахме в абревиатура, се зарадвахме от модерното звучене: КЛИК – с едно кликване вече си в КЛИК – си рекохме.
– А Есенните вечери как се замислиха? Защо според теб има нужда от Есенните вечери на изкуствата?
– Това е друга история. Една от нашите поетеси – Вера Илиева, при едно от събиранията на клуба попита: „Защо не си направим през октомври вечери на поезията в Сандански?“. „Защо да са само на поезията? – попитах – нали сме клуб, който обединява всички изкуства”.
Събрахме се отново инициаторите и решихме да поставим началото на един формат, който да обединява всички изкуства, още повеч че в региона такова издание не се е случвало. А главната ни цел беше да обменим опит с изявени творци, да доставим на населението от Сандански разнообразие в събитията и да привнесем култура.
– Първоначалният замисъл предвиждаше ли нерегионални участници и въобще как става подборът на гости?
– Да. Тук трябва да спомена, че когато замислихме този празник на изкуствата, споделихме с нашата съгражданка и приятелка Надежда Захариева. Тя с нейния неугасим ентусиазъм, щом се рече за поезия, изкуство, духовност, ни даде голям заряд, идеи, вдъхновение. Това не са само красиви думи. Това бяха истински, неподправени, сърдечни поздравления и помощ, за да поемем по този нелек път за начинанието си. Защото, да си признаем, толкова малка община и такива големи амбиции за култура – на някого ще му прозвучи смешно.
Що се отнася до подбора на гостите, за яснота си поставихме мото на Есенните вечери, всяка година различно. Така се опитваме да обхванем различни области, различни автори и изпълнители. А и откровено казано, хората на изкуството винаги са отворени към подобни инициативи.
– Разшири ли се за изминалите пет години географията на гостите на Есенните вечери на изкуствата?
– О, опитваме да каним поети, музиканти и художници от цяла България. Миналата година ни гостуваха от Горна Оряховица, преди това от Бургас, Търново, София, Перник. Прохождаме още, но с големи стъпки. Прекрачихме и границата със Северна Македония. Тази година също ще имаме участие от съседната ни република.
– Организатори сте няколко души, как се справяте, какви трудности срещате?
– Да! На пръстите на едната ръка можеш да ги преброиш. Главно Управителният съвет: председателят Илина Оттенс, Цветан Тошев, Георги Ашиков и моя милост. Трудностите в началото бяха повече. Трябваше да ни повярват, това бе най-трудното. Кой с авторитет, кой с организаторски способности, кой с финансови помощи, хамалска работа, чисто морална подкрепа, всеки с нещо помага. Най-важното е че имаме много съмишленици, дори цели семейства с децата си се включват. Всъщност имаме членове от 8- до 85-годишна възраст. Когато усетиш и видиш, че усилията ти дават плод, се обнадеждаваш.
– Стои ли някакъв авторитет зад организирането на Есенните вечери на изкуствата?
– Освен моралния авторитет – Надежда Захариева, другият главен авторитет е Община Сандански в лицето на кмета Атанас Стоянов, заместник-кмета Павлина Караджова, специалистите от отдел „Култура“. Без тяхната специална и финансова подкрепа не бихме могли да осъществим този проект. Разбира, се тук трябва да отбележим и служителите и персонала на Дома на културата и Епископската базилика, където се провеждат събитията; Спортен интернат – Сандански, който приютява нашите гости; работниците от озеленяването, които винаги се отзовават на молбите ни за построяване на сцените и реквизита за събитията… Дано не пропускам някого! Всички те правят събитието Есенни вечери на изкуствата.
– Всяка година Есенните празници са подчинени на обща тема. Би ли припомнила отминалите теми досега и защо избрахте темата на 2026?
– Да, всяка година имаме различно мото. През 2024 година мотото беше „Духовност и философия в изкуството”, миналата година беше „Традициите и фолклорът, отразени в съвременното изкуство”. Каним гости професори, писатели, духовници, музиковеди, художници, музиканти артисти, които имат какво да ни покажат в тази област. Тази година мотото е „Сатирата от Езоп до наши дни”. Защо? Един различен поглед към изкуството. Езоп е тракиец, роден е в Месембрия (дн. Несебър) и е успявал да разбуди одриското общество с басните си. Не е ли време да се разбудим и ние?!
Гости ще ни бъдат карикатуристите от „Прас-Прес”, Михаил Вешим – главен редактор на вестник „Стършел”, и доста интересни други гости, нека не издаваме всички.
– По какъв начин се включват в годишните издания местните творци?
– Местните творци са широко застъпени всяка година. Правим една модерна поетично-музикална постановка с текстове от местни творци и те имат необикновени заглавия: „Ако за миг замълчим”, „Бодлива тел”, „Дъ(л)гата свобода”. Тези текстове обединяваме в общ сценарий, с музика, танци, ентусиасти актьори, балетисти, музиканти танцьори и се получават истински спектакли – комбинация от изкуства. Приобщили сме руски и украински хора към КЛИК. Марина Гарбузова свири на роял в спектаклите ни. Наталия Попова танцува и прави хореография. Даваме поле за изява на всички. Дори кръстихме театралната трупа „БоУдил” – хем да будим, хем да бодем.
Освен това имаме музикална вечер. В началото имахме разнообразна музика: от забавна до рап и електронна. След туй решихме, че и тази музикална вечер трябва да има характер и определихме етноджаза за водеща музика. И сме доволни от решението си, защото насочваме младежите да харесват ценностни изпълнения. Така и нашите музиканти разчупват репертоара си.
Другата възможност са нашите печатни издания, които съпътстват събитието. Всяка година издаваме алманах „Есенни вечери на изкуствата”. Там отразяваме творчеството на местните и на гостуващите артисти. Никола Христов, Ваня Христова, Цветан Тошев са хората, които много години работеха безвъзмездно за тази алманах. Има и много други хора, които правят интервюта, пишат статии, репортажи за останалите ни събития. Подадоха ни ръка в началото и художникът Кръсто Терзиев и Атанас Атанасов, които дариха много безвъзмезден труд и дадоха облик на изданието. Сега продължаваме в същия дух цялата редакционна колегия. Оставяме следи, надяваме се, за идните поколения.
– Откликват ли на поканата ви гостите творци? Посочи някои от тях.
– О, да. Досега винаги са откликвали с голямо удоволствие. Ако в последния момент непредвидени обстоятелства не ги възпрат, идват с радост. Ние им даваме възможност да бъдат гости на всичките събития. И ако не са възпрепятствани, присъстват. Така сплотяваме една общност от съмишленици и е весело и ползотворно. Не би било лесно да изброя всички гости на Есенните вечери, без риск да пропусна някой значим гост. За всичките тези години минаха над сто и двадесет участници. Позволи ми да не сгреша. Ако някой се интересува, може да прочете в предишните ни издания.
– Организаторите доволни ли сте от посещаемостта на културните прояви?
– Доволни сме. Жителите на Сандански явно имаха нужда от такъв формат, защото още при първите срещи в хотел „Сандански” Петър Чухов сподели, че е радостен за многобройната публика, която е изпълнила залата, което според него много рядко се случва при представяне на книги. А публика има на всички събития доволно, но това не ни пречи да желаем още и още хора да посещават този формат и бихме се радвали гостите на града да участват в тези събития с нас.
– Обявили сте литературен конкурс за сатира по повод петата годишнина на Есенните вечери на изкуствата. Но има ограничение за участниците – само млади хора до 40 години. Младите хора обаче достатъчно зрели ли са, за да пресъздават реалността сатирично? Ще има ли награди?
– Ще видим! Това е голямо предизвикателство и за утвърдени творци, а за младите – със сигурност. Прииска ни се да провокираме младите мислещи, пишещи и рисуващи хора. Дано да има участници, да се състезават, да се забавляват и да ни критикуват. В това няма нищо лошо. В края на краищата инакомислещите винаги са били двигатели на обществото. Награди има по три за всяка категория: басня, фейлетон и карикатура. Не сме обявили стойността съзнателно, за да не комерсиализираме идеята. Дали пък не трябваше да им дадем стимул?!
– Може би е още рано, но ако имате потвърждения, би ли споделила някои имена на участници?
– Мисля, че споменах неволно някои от тях, ще добавя само още едно име – Валери Димчев, и студенти и преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски”. Нека другите останат като изненада.
– Честит пети рожден ден и успех на Есенни вечери на изкуствата 2026!
– Благодарим от сърце. Като едно малко петгодишно дете ние се радваме на всеки рожден ден. Да ни е честит!
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
