Проф. Кирил Харалампиев-Каралеев е роден на 10.IV.1926 г. в китното овощарско с. Шишковци, което е с голяма историческа забележителност, само на 8 км от античния и с много лечебни минерални води гр. Кюстендил. Той израсна в семейството на възпитани и добре образовани за далечното минало родители (майка му Радка, баща му Христо и братята Димитър и Асен).
За да установя потребността от възпоменаване на личности, допринесли за просперитета на селото, за изграждането на нов морал във взаимоотношенията между хората и за потребността на младите хора от образование, проведох интервю с десетина произволно избрани жители на с. Шишковци. Нужни са културни обноски за активното участие на хората в обществените и културни мероприятия и изграждане на любов към родното. За мен, като дългогодишен учител и директор на училище, е изключително важно чрез изучаване живота и делото на известни местни общественици и патриоти да възпитаваме младото поколение. Дирята, оставена в живота от хора, е най-силното доказателство за потребността от граждански дълг, диря, която да възпитава поколенията на честност, взаимопомощ, всеотдайност и патриотизъм.
В спомените на съвременните шишковчани проф. Харалампиев е личност, с която се гордеят не само неговите сродници, ние, съселяните му, но и целият български народ. По-възрастното поколение от селото и гр. Кюстендил си спомня веселия нрав на Харалампиев още в ученическите му години, както в една поговорка се казва: „Денят се познава от сутринта”. Още като ученик в прогимназията на с. Шишковци той впечатляваше съучениците си и учителите със своите всестранни възможности и природни дарования. Моят приятел Павел Атанасов (който почина на 99 г. преди 1 година), негов съученик, си спомняше: „От ранна възраст той участваше почти във всички младежки мероприятия. Прекрасен артист, незабравим футболист, скиор и кънкобегач, атлет, хуморист и какво ли още не. Той беше феномен“. Аз си спомням за неговата роля в успехите на футболния отбор на с. Шишковци „Струмска слава“, който беше единственият отбор от село, участващ в зоналната група, където играеха само отбори от градове като Дупница, Кюстендил, Радомир, Перник и др.
Имам незабравим спомен, който ме връща много години назад за футболната среща между отборите на „Осогово“ /Кюстендил/ и „Струмска слава” /с. Шишковци/. За участието в отбора като десен защитник Кирил не пропускаше насрочена среща въпреки многото си ангажименти като студент в София. По това време почти цялото население на селото отиваше на мач, за да подкрепи любимия си отбор. Ние, децата, отивахме обикновено пешком, когато отборът играеше в гр. Кюстендил (разстояние от 10 км в едната посока). В деня на мача по средата на пътя (при местността Модра нива между гр. Кюстендил и с. Николичевци) аз бях настигнат от колоездач, който спря до мен и любезно ме покани да се кача на рамката на велосипеда му. Веднага установих, че това е батко Кире, който е пристигнал от София с втория влак за мача и е пропуснал да пътува със съотборниците си. Аз му благодарих за поканата, но му казах, че му предстои тежък мач, а това, че ще ме вози, при всички случаи ще му се отрази на физическите сили. Затова през цялото време на мача пред мен стоеше въпросът да установя допуснах ли грешка, че приех това предложение. Но той доказа, че волята и предаността при изпълнение на такива отговорни задачи пред човека трудно може да му повлиаят. И сега, след близо 80 години от тези събития, се питам кое е накарало този мой съсед да ми предложи помощта си с риск постъпката му да се отрази на качеството на играта му на предстоящата футболна среща. С тази случка не съм пропускал да подчертая, че има хора с големи човешки сърца, които с постъпките си записват своите имена в летописа на хората с неувяхваща слава.
Личността на Харалампиев привличаше като магнит погледите на млади и стари. Доктор Янчо Янев (негов съвременник), автор на книгата „Село Шишковци“, е описал случка с Владимир Димитров-Майстора, който живееше и твореше в с. Шишковци по това време:
„Майстора не пропускаше да се впечатли от художественото блокче на Кирил Харалампиев. „Бива те, момче, ти ще станеш добър художник”. Това негово предсказание по-късно се сбъдна, когато през 1951 г. Кирил завърши живопис при проф. Илия Петров в Художествената академия. Но любовта към народното селско хоро, изградена в неговото детство от празничните хора на мегдана в с. Шишковци, взе превес и се той се преориентира професионално в областта на хореографията. Той стана Художникът на хореографското изкуство.
Оттук следва, че всичко е в ръцете на младия човек – целта, която си поставя, и усилията, които полага за осъществяването й, стават реалност. А детството и юношеството на Кирил са основание за пример и подражание. Моят роден дом отстои на 30-40 м от родната къща на батко Кире (той беше с 9 години по-голям от мен), намираща се на ул. „Стамболийска” в с. Шишковци. Моите родители винаги ми го сочеха за пример във всяко едно отношение, който да последвам. По-късно в своята трудова кариера той е човек, който изминава един път на непрестанно израстване и обогатяване с нови и нови човешки добродетели, с нови професионални успехи. Човек, който може заслужено да се гордее – непрестанно, независимо от възрастта, професията и пола си.
Кирил Харалампиев е личност, за която спорят много населени места и танцови колективи: на фабрика „Малчика”, читалище в гр. Благоевград , завод „12”, „Климент Ворошилов”, кв. „Емил Марков”, кв. „Средец” и др. Той е бил и главен художествен ръководител на представителния ансамбъл „Вл. Маяковски”, който днес носи неговото име. Също така е бил и главен хореограф на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин” – гр. Благоевград. Завършва своята професионална кариера, като създава 65 авторски танцови произведения. Автор е и на много книги.
Всички колективи, ансамбли и изпълнители имат претенции за това, че той е техен, но безспорно най-близък и обичан е от нас, неговите съселяни с които е израснал, приятелите и роднините от с. Шишковци.
За да засвидетелствам тази връзка във взаимоотношенията, ще трябва да подчертая, че той отблизо следеше и успешно ръководеше и помагаше организираните от читалище „Вл. Димитров-Майстора“ в с. Шишковци всестранни изяви в областта на самодейното изкуство – танцови и театрални, художествено слово, като се грижеше за екипировката и подготовката на изпълнителите. Под негово авторство и ръководство се организира мъжка хороводна група, която печелеше овациите на всички фестивали.
Доверявал ми е своето желанието след пенсионирането си да се завърне на село, в резултат на което направи пълно копие на родната си къща. Но поставил последната керемида, издъхна на 3 август 1986 г., като сложи край на тези мечти.
Затова не само месец април, но и всички дни на годината са време, в което ние ще се връщаме назад във времето към живота и делото на проф. Кирил Харалампиев, ще се стремим да подражаваме на такъв живот и чрез спомените си за него ще възпитаваме поколенията.
Проф. Кирил Харалампиев е достойна личност, която краси със своето име като почетен гражданин с. Шишковци и гр. Кюстендил. Носител е на следните награди: наградата София (1977), наградата на Министерство на културата на СССР за танци на съветските народи (1983), Сребърна лира – награда за творчество на Съюза на музикалните дейци (1977) и на златни медали от конкурсите за танци на съветските народи в Плевен, от 1-ия конкурс за камерни танци в Горна Оряховица, „Народен орден на труда златен” II и III степен (1959 и 1978 г.).
Днес в ерата на дигиталните и интерактивни занимания творческите изяви са мотивирани само от материален интерес и властват над потребностите за обществен подем и професионално и културно развитие. На този фон излиза потребността от възраждане на личности като Кирил Харалампиев, загърбил личните интереси над обществените. Тази мотивировка на интелектуалната общественост в с. Шишковци доведе до създаването на гражданско сдружение „Възход на с. Шишковци“, една от главните цели на което е промяната в мисленето и поведението на ръководно-управленческия екип във всяко едно населено място.
МИЛЧО СПИРОВ, 91 г.
с. Шишковци, общ. Кюстендил
