
Мария Гелишева е една от най-младите кметски наместници в Санданско. Миналата година тя пое управлението на селата Горно Спанчево и Храсна, тъкмо влязла в Христовата възраст – 33 г. Днес няма ден да не се поинтересува по телефона за нуждите на възрастните хора в селото. Младата и амбициозна кметица е родена в Благоевград, но е омъжена в санданското село Катунци. Тя е майка на 11-г. син и дъщеря първокласничка.
Репортер на вестник „Струма“ вчера отиде на място при хората в селото и разговаря за техните проблеми.
69-годишната коренячка от Горно Спанчево Мария Парличкова, която винаги е в помощ на младата кметица, разказа: „Тук съм родена, тук съм женена, тук си живея и село не съм сменила въобще, фамилията също не ми е променена. Както съм по баща, така съм и по мъж, тъй като моят баща е осиновен в рода на мъжа ми – Парличкови, и те са му дали тази фамилия.
Вдовица съм от десет години. Имам прекрасни синове, снахи и внуци, но живеят в София. Много ми липсва опората на съпруга ми, но няма начин, човек трябва сам да се справя в живота, щом съдбата така му е отредила. Сама си живея в къщата, но не ме е страх, тъй като престъпност в селото няма. Рядко ни тормозят “ало” измамници, но всички сме предупредени от кметицата да внимаваме много и да звъним веднага при подобни случаи на децата ни или в полицията. Случихме на стабилна кметица, грешка няма. Много е оправна, носи на бабите лекарства. Сега, когато беше много студено и снеговито, по телефоните звънеше да пита кой от какво има нужда и с джипа пристигаше от Катунци, купила лекарства от аптеката и кара без проблем. Лекар нямаме в селото и когато се налага, отиваме до Катунци за преглед. Транспорт в селото нямаме, но кметицата ни кара на доктор, а после ни връща по домовете, като всичко си е за нейна сметка. Много ни е грижовна, макар че миналата година половината от хората в селото не я посрещнахме както трябва, а днес тези, които й бяха недоброжелатели, се разкайват за това. Видяха я, че е кадърна”, заяви баба Мария Парличкова и допълни:
„Много хубав събор ни направи през юли, тъй като имаме курбан на черквата „Света Петка“. Народната певица Теди Еротеева с корени от село Бельова ни пя два дни. Селото беше позамряло от гледна точка на увеселенията, но за тази една година нещата доста се промениха, усеща се, че млад дух управлява”, разказва 69-г. жена.
“Нашето село има 50-60 човека, спокойно е, същевременно е и оживено, тъй като непрекъснато минават коли за село Пирин, за Гоце Делчев и т.н. Дясната ръка на кметицата съм. 20 години работих на ВЕЦ – Спанчево и сега вземам 300 лв. пенсия с тези, дето ми се полагат и от мъжа ми. 80 лв. е месечният ми личен разход за ток, лекарства, телевизията, телефона, останалите 200 лв. давам за храна и дърва за зимата. Спестявания 0 лв., но… живи и здрави. Млади хора няма в селото, всички сме пенсионери. Добре че имаме по около 2 дка лозя и през лятото и есента някои продават грозде, но като цяло ние от нашето село бизнес с това не правим – продължава разказа си баба Мария. – Навремето имаше повече хора, около 300 човека бяхме, а препитанието беше тютюн, фъстъци, но вече никой не се занимава с това. Много болести има вече, правим си зимнина – компоти, сладка от градините, даваме на децата. Навремето Спанчево е било община като Катунци, Храсна, Пирин, Черешница са били към нея. Училището беше тук, родилен дом имаше, а старото ни село беше над това, но един по един хората слязоха тук и си направиха къщи. Младите не се задържаха, старите поизмряха и останахме малко, но важното е, че селото ни е хубаво, има движение и не е забравено или пусто, тъй като е на пътя, не е отстрани. Събираме се в магазина на РПК към 10 часа, пием кафе, бъбрим си, после пак у дома, всеки нещо да си похване, да полегнем – и денят минал”, разказва първата помощничка на кметицата.
“Проблеми имаме и ние, като навсякъде, където има живот. Първият е водата в селото, през лятото я няма никаква. Имаме собствен водопровод, канализация още от времето, когато е строена централата, за разлика от много други села в околността, които нямат. Дълго време вода е идвала и от село Ковачево, но този водопровод там прекъсна, защото пиринлиите почнаха да го отклоняват, за да си поливат градините. Сега ползваме вода от изравнителя при местността Фурка, тя обаче не е годна за пиене, но за битови нужди я ползваме. Питейна вода си носим с туби от Катунци”, обяснява баба Мария.
“Другият голям проблем на селото е черквата, която е стара и е за ремонт. Тя е много хубава и в целия район е най-голямата. На трудови начала ремонтирахме покрива преди 10-ина години, но иконите, стените са много напукани, има много влага вътре, всичко е за ремонт, иначе ще рухне, ако не се вземат мерки. Средства текат от тази черква и над 20 000 лв. има в сметката, но не можело да се теглят, защото в селото няма църковно настоятелство”, кахъри се пенсионерката Мария.
Открихме кметицата М. Гелишева на работното й място в кметството. Проблема с водата тя коментира така:
“В най-скоро време община Сандански ще се изкаже по въпроса за решаване на проблема за нашия водопровод, тъй като той е коментиран вече. В селото има блокове, строени още когато е направена централата, в апартаменти през лятото винаги има недостиг на вода. Сами не можем да се грижим за този водопровод, но пък и хората не са съгласни да се даде готов водопровод на ВиК – Сандански и да плащат след това примерно по 20 лв. месечно, а не както е сега – същите пари за цяла година. Когато има някаква авария, се събират пари, купуваме частите и всичко се ремонтира за наша сметка.
Ще си направим най-вероятно местен референдум, предстои ми разговор и с общинския кмет Кирил Котев, който проявява голямо разбиране по въпроса, и мисля, че нещата ще се оправят, защото е грехота, толкова много семейства в блоковете да нямат вода, а на мен лично ми е съвестно за това. Даже постоянно лепя съобщения да не се използва питейна вода за поливане. Искам да благодаря от сърце на хората тук, че на доброволни начала се заемат всеки път, като има някаква авария, спукани тръби или отпушване на шахтата от листа, камъчета и т.н.
Що се отнася до черквата, ще се свържа с митрополит Серафим да коментираме проблема и дано напролет се вземат мерки, защото този божи храм е наистина паметник на културата”, каза М. Гелишева.
На въпроса как успява да накара хората да я обичат така, кметската наместничка отговори: „Старая се да организирам повече мероприятия от весел характер. Дори след назначението ми тук миналата година на 8 януари, на 21 януари си направихме Бабинден и всеки от нас донесе сладкиши, леко хумористична томбола бях направила, след това 8 март направихме с много голяма организация. С тържествен обяд, голяма погача бях донесла, музика осигурих и цял ден се виха кръшни хора под звуците на македонски песни. Като цяло идеята ми и занапред е има ли проблем, да се решава навреме, а хората да са сплотени и да се разбират, както и да си помагат”, заключи 34 годишната кметска наместничка Мария Гелишева.