Дискусията относно новите учебни програми по история и цивилизация, която набра скорост през последните дни, поставя пред учениците и пред нас, учителите по история, поне четири основни предизвикателства.
Първото предизвикателство е свързано с необходимостта да се свие задължителното изучаване на предмета „История и цивилизация” с една година – в момента история се изучава от пети до единадесети клас, по новия закон задължителното изучаване на предмета трябва да приключи в десети клас (първия етап на средното образование). Компромисното решение, което се предлага, е в шести клас да се изучават заедно историята на средновековния свят и историята на българската държава и българския народ през Средните векове (макар между тях да няма пълно хронологично съвпадение). Ако тематично в учебния план се постигне баланс между общата и българската средновековна история и при достатъчен брой часове по предмета (минимум 2 часа седмично) особен проблем не би трябвало да има.
Второто предизвикателство е свързано с накъсването и смесването на обща история и българска история (вкл. Българските земи в античността). В пети клас курсът обхваща праистория и историята на античния свят, като на българските земи са отделени само няколко теми. В шести клас се търси баланс между обща и българска средновековна история, докато в седми клас акцентът вече е върху българската история XVIII-XXI век, но в контекста на световната история за същия период. В осми клас (началото на първия етап на средното образование) отново се отива към световна история на периода XVI-XIX век, в девети клас продължава световна история XX-XXI век. В десети клас се изучава само българска история, но този път в нейната цялост – от Ранното средновековие до началото на XXI век. Това несъмнено ще затрудни преподаването и осмислянето на историческото съдържание и ще намали ефективността на учебния процес по предмета „История и цивилизация”.
Третото предизвикателство според мен е свързано с недостатъчната продължителност на изучаването на българската история в средния курс – само в десети клас (с изключение на профилираните паралелки, където във втория етап на средното образование ще има допълнителни часове по история). Мисля, че би трябвало родната история да се изучава минимум година и половина (т.е. поне три учебни срока, каквато практика имаше преди около три десетилетия).
Макар и да се предоставя значителна свобода на училищата, учителите и издателствата да представят учебния материал, предвиден с учебните програми и планове, трябва да има известна унификация при ползването и описването на основния терминологичен апарат, както и ясни изисквания към представянето на спорни или дискусионни исторически събития и оценки. Това е необходимо с оглед прозрачността на критериите за оценяване на знанията на учениците при текущите изпитвания и особено при оценяване на резултатите от външно оценяване (седми и десети клас), олимпиади и състезания. Тук най-пресният пример е дискусията от последните дни как да се квалифицират петте века от нашата история, през които българският народ се намира под османска власт.
Ползваните в момента определения „османско владичество“, „османско управление“ намирам за достатъчно точни и правдиви. Защитаваното от някои наши общественици и журналисти определение „турско робство“ е исторически неточно и в значителна степен унизително за самочувствието ми на българин. Доколкото имам информация, и никой от нашите съседи – гърци, сърби, румънци, албанци, не използва понятието „робство“, въпреки сходната историческа съдба, която имаме с тях.
НИКОЛАЙ КУКОЛЕВ
учител в НХГ „Св.св. Кирил и Методий“ – Благоевград и докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград
