75 г. след откриването на жп линията Симитли-Кулата очевидци разказват: 3500 работници с кирки и лопати построили 75 км трасе, на ден изграждали по 2 км, най-тежките участъци – мостове и тунели, са правени от пленници…

В световен летопис първото превозване на товари и пътници по релси с влакове се осъществява през 1825 година в Англия. Това се случва по изграден 21-километров железен път, свързващ градовете Стоктън и Дарлингтън. Само десетина години по-късно с железни пътища са вече и някои райони в САЩ, Франция, Германия и други страни в Европа.

В България, която по това време все още е под турско робство, железницата във вид на транспортна комуникация е с официално откриване 1866 година, като първата жп линия свързва Русе с Варна и е с дължина 223 километра. От 1884 година този вид транспорт приема инициалите БДЖ – Българска държавна железница.

БДЖ В НАПРАВЛЕНИЕ РАДОМИР-ДУПНИЦА-ГОРНА ДЖУМАЯ-КУЛАТА ДО 1945 ГОДИНА

Любопитен е летописът на жп строителството и в направлението на юг от София и по долината на река Струма. Към 1916 година основният транспортен график тук е поет от теснорелсова железница (дековилка) и в този вид участъкът Симитли-Кулата се запазва до 1945 година. На много места и най-вече в района на Кресненския пролом на мястото на желязното трасе сега е изграден международният път Е-79 за Гърция. Сред най-оживените гари на дековилката в този район е била гара „Крупник”, която се е намирала на около километър на юг от село Черниче, преди северния вход на Кресненския пролом. Там е била и централната база, като на разположение са били над 30 локомотива и много товарни и пътнически вагони, както и съоръжения за снабдяване с вода. Жп линията е строена най-вече с кирки, лопати и колички. На ден дори и в Кресненския пролом били изграждани по два километра трасе. Първоначално траверсите били монтирани върху пясъчни настилки, а скоростта на движение е била допускана до 14 километра в час. На 16-18 километра в час се увеличава скоростта, след като траверсите са укрепени и с чакълна настилка. Известни гари стават „Пирин” в Кресна, „Огражден” в Струмяни, „Свети Врач” в Сандански. По нареждане на Министерството на транспорта сегашните селища Кресна и Струмяни са били признати за гарови и са получили имената си Гара Пирин и Гара Огражден.

От 1927 до 1930 година дековилката отстъпва мястото си на нормална жп линия в участъка Радомир-Дупница. В 1937 година това се случва и за отсечката Дупница-Горна Джумая (Благоевград), а с продължение до Симитли – в 1941 година. Продължението от Симитли до Кулата идва пък в 1945 година.

19411945 ПОСЛЕДЕН ЕТАП НА НОРМАЛНАТА ЖП ЛИНИЯ СИМИТЛИ-КУЛАТА

Периодът 1941-1945 година е сред най-жестоките в Европа, а и в света бушува Втората световна война. Този световен конфликт, макар и непряко, а в края му и пряко, засяга в голяма степен и България. Поради войната и различни икономически и други нужди се налага по-пълноценното използване на железопътния транспорт, като най-насъщна се оказва нуждата от него в участъка Симитли-Кулата. Донякъде това се налага и от започната на 6 април 1941 година война на Германия с Гърция и Сърбия.

Още от началото на 1941 година се осъществяват проучвателните работи за бъдещо трасе на нормална жп линия от Симитли до Кулата, а към есента на същата година вече върви и строителството му, и то с бързи темпове. В проучвателно и организационно-техническо отношение се включват и известни германски инженери и специалисти по желязно строителство. Особено труден се оказва участъкът в Кресненския пролом, където жп линията се прокарва през скални стръмнини и се налага изграждане на много мостове, подпорни стени и тунели. Чест прави на специалистите, които така са проектирали и изградили тунелите, че електрифицирането на жп линията в края на 20 век е станало възможно без допълнителни преустройства във всичките тунели от Симитли до Кулата.

КАК Е ОСЪЩЕСТВЕНО СТРОИТЕЛСТВОТО?

Обстойно проучване по изграждането на жп линията Симитли-Кулата е осъществил доцент Крум Чивиев, който е доктор по философия и е с богата научна биография. Бил е заместник-декан на Педагогическия институт „Св. Иван Рилски” в Дупница, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, служил е като заместник-кмет на Дупница, автор е на книгите „Родно огнище”, „Самуил” и други. 

„Този крупен национален обект /жп линията Симитли-Кулата/ е изпълнен за рекордно кратко време, и то при много високо качество. За началник на обекта е бил назначен инж. Васил Коев, който е участвал в по-ново време при построяването на жп линията Перник-Волуяк. В строителството на жп линията Симитли-Кулата участват над 3500 общи работници, стотици майстори-строители, мостоваци и специалисти по тунелни проходи. Десетки са инженерите, ръководителите, надзорните инспектори и консултанти. При изграждането на 75-километровото трасе са извършени милиони кубически метра изкопи и насипи, изпълнени са сложни строителни съоръжения, като 17 тунела с обща дължина 4200 метра, 21 690 кв.м зидани подпорни стени, 234 водостока и водозащитни съоръжения /буни/, 18 моста и надлеза, десетки километра отводнителни канали”, пише в обследването си доц. Крум Чивиев, което допълва с изграждането в съвременен тип и на добре функциониращи жп гари, битови сгради, сервизи. Гарите са обезпечени с необходимите коловози за пътническа и товаро-разтоварна дейност, а районите им са с добре поддържани перони, цветни градини, чешми, бюфетите работят, осигуряващи уют за чакащите пътници.

КОИ СА СТРОИТЕЛИТЕ НА ОБЕКТА?

Крум Чивиев сочи, че са били над 3500 души само общите работници, но не е бил малоброен и другият персонал от специалисти и ръководители. В това огромно работническо съсредоточаване са се включили и много от мъжете на селищата, край които се изгражда трасето. Не е тайна обаче, че в строежа са участвали и пленници от Сърбия и Гърция, а и руснаци. Това е обаче до към края на август 1944 г., когато България се включва във Втората световна война, и то срещу Германия, тези пленници са освободени, а място пък заемат пленени немски войници.

Пленниците били съсредоточавани най-вече при строителството на по-крупните съоръжения – мостове и тунели. Известно е, че на моста под Е-79 преди Сандански и течащата там река са работили сръбски пленници, които го наричали Велику мосту. Този мост обаче не е най-великият по трасето. По-известен е големият сводест мост над р. Струма при северния вход на Кресненския пролом, който има честта да е най-големият железопътен мост на Балканския полуостров, простиращ се на 106 м дължина и 35 м височина.

Жп линията Симитли-Кулата се строи най-вече с ръчен труд. Разбиването на скалните маси при изграждането на тунелите и трасето се осъществява чрез правене на дупки, запълвани с взрив и раздробяване чрез взривяване. За извозването били използвани най-вече вагонетки. Трудностите били много, но изпълнението пък – бързо и качествено. И така идва 1945 година, обектът е приет и идва и ден за откриването му и първото прогърмяване на влак.

16 СЕПТЕМВРИ 1945 ГОДИНА – ПАМЕТЕН ДЕН ЗА БДЖ, ПРАЗНИК ОТ СИМИТЛИ ДО КУЛАТА

Честта на начало на откриването и празненството е на жп гара „Крупник” /сега преименувана на „Черниче”/. Гарата е била наречена „Крупник” по името на близкото и най-голямо село в района – Крупник, а Черниче към 1945 година все още е незначително селище.В обзорното си обследване Крум Чивиев пише:

„На гара „Крупник” се е състояло тържественото откриване на новата жп линия в присъствие на струпал се необичайно много народ. Гарата и целият район около нея са в подходяща празнична украса, а всички посрещачи и гости – празнично облечени. Сред официалните гости са регентите на българския цар Симеон II – проф. Венелин Ганев и Цветко Бобошевски, министър-председателят Кимон Георгиев, министри, представители на БДЖ, на местните власти от цяла Югозападна България. Тук са и Негово Блаженство екзарх Стефан, заместник-председателят на Съюза на контролната комисия генерал-полковник Сергей Бирюзов, много наши и чуждестранни кореспонденти, не липсват и от Дупница, Кюстендил, Горна Джумая”.

Откриването на жп линията се превръща в изключително общонародно празненство. Според Крум Чивиев то е започнало с изпълнение на тогавашния държавен химн на България. Министърът на войната Дамян Велчев е направил паралелен преглед на почетна рота, екзарх Стефан, подпомогнат от свита владици, отслужва тържествен молебен и прави освещение на линията. С празнични речи се вписват в тържеството министърът на железниците Стоян Тончев и директорът на дирекция „Нови жп строежи” Стателов.

Събитието по откриването е широко отразено в много централни и регионални вестници. Отразява го и вестник „Народно дело” – Дупница в бр. 43. Ето някои редове: „Най-красив момент настъпва, когато девойки в народни носии поднасят на Венелин Ганев сребърна ножица, след това и бакърено котле с вода. Първият регент на страната отрязва трикольорната лента и обявява обекта за официално открит с думите: „В прослава на строителите, нека тази нова железопътна линия да служи за стопанско преуспяване на демократична България! Да ни е честита тази прекрасна придобивка!”. След изреченото регентът на страната лисва вода от менчето по чакащия щедро украсен локомотив”.

ЖП ГАРА „КРУПНИК” В ЦЕНТЪРА НА СЪБИТИЯТА ПО ОТКРИВАНЕТО

Жп гара „Крупник” се оказва в центъра на събитията и тази чест придобива като начална гара на новата железопътна линия София-Кулата в частта Симитли-Кулата в завършен вид. От стари фотоси се вижда твърде празничен вид с всевъзможна украса, а сред нея са и четири спуснати знамена – на България, до него е английското, руското и знамето на САЩ – като страни, победителки във войната.

ПЪРВИЯТ ВЛАК ПОТЕГЛЯ

Едва ли се е сдържал някой от жителите на Черниче, Крупник, Симитли и други околни села, който да не е присъствал на паметното събитие. Заснет е и празничният първи влак, който ще потегли в своето историческо пътуване. Вагоните са пълни с гости от София и други градове, много от присъстващите също имат възможност да се впишат в пътуването, като някои заемат място и по покривите на вагоните. Музика, суматоха и влаковата композиция като едно чудо небивало потегля. Минавайки през Кресненския пролом, влакът спира за кратко, за да почете и струпали се жители от селата Ракитна, Мечкул, Сенокос и Стара Кресна при жп гарите „Кресна” и „Пейо Яворов”. Вълнуващо посрещане има и на жп гара „Кресна” /тогава с име „Пирин”/, жп гара „Струмяни” /тогава с име „Огражден”/. Тук може да се добави и това, че село Гара Пирин, приело името Кресна като град през 1978 година по повод 100-годишнината на Кресненско-Разложкото въстание, както и село Струмяни са се наричали Крива ливада и Белица и са станали с имена Гара Пирин и Гара Огражден по нареждане на Министерството на транспорта, определило им честта на гарови поселения.

Почетният влак пътува бавно и навсякъде, където има възможност, е посрещан от любопитни хора. На жп гара „Св. Врач”, сега „Сандански”, престоят е по-дълъг. Тук се е стекла солидна част от жителите на Свети Врач, изминала пеша четирите километра път от града до гарата. В състоялото се и тук вълнуващо празнично зрелище тогавашният кмет на Свети Врач Арнаудов в поздравително слово изказва радостта на светиврачани, че вече имат здрава желязна връзка и това ги изпълва с гордост. Думата вземат и представители на БДЖ, и на строители на жп линията. Взема я и регентът на страната Венелин Ганев, който в развълнувано слово заявява, че населението от тази част на долината на Струма отдавна е заслужавало тази придобивка и че вече притежавана, тя е надежден транспорт  на пътници и товари, и това ще довежда до икономическото и цивилизованото развитие на района.

ПОСЛЕДНИ ПРАЗНИЧНИ АКОРДИ – И ОБРАТНО

След поредицата от посрещания на празничния влак вълнуващо се оказва и посрещането на жп гара „Дамяница” при село Дамяница. Това става с участие и на люде от Склаве, Ново Делчево, че и от Петрич и петрички села, като от тогавашните хроники се узнава, че е имало и представителство от град Струмица в Македония. И тук музика, речи…

На свечеряване вече, когато слънцето с последни лъчи позлатява върховете на приказницата Ирин-Пирин планина откъм изток, влакът поема обратно път към столицата София. Така националната генерална карта на БДЖ е маркирана с още едно железопътно достижение.

Откриването на жп линията Симитли-Кулата е един безспорен успех на българското железничарство. А 16 септември 1945 година пък безспорно е един от най-паметните му дни.

И това не се забравя вече 75 години!

БОРИС САНДАНСКИ 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *