58-годишна жена над две години вече живее с болния си брат в училището в благоевградското село Рилци. Част от школския двор Вангелия Дамянова е превърнала в зеленчукова градина. Там, където някога като дете и самата тя е играла с връстници, сега са разкопани лехи за домати, пред входа има малка алея, в която лятото цветята са между колците за зеленчука, а напанагон, както казват, до зида е скована и барака, от която на порции се носи кучешки лай.
Някак сюрреалистично над входа на вече разнебитената постройка още стои табелата Начално училище “Отец Паисий” – с. Рилци.
В края на октомври 2013 г. Вангелия и брат й, който е с психични проблеми, остават буквално на улицата. Съдия-изпълнител ги изхвърля от бащината им къща, която се намира в началото на Рилци. “Много мога да разправям, ама няма смисъл, взеха ни къщата, в която 50 години сме живели, без да сме теглили кредити”, обясни жената.
За покъртителната семейна драма вестник “Струма” писа преди време, едноетажната къща в селото, с приземен етаж, навремето строил баща им. Той прехвърлил първия етаж на другия си син Кирил Дамянов, който починал млад, и имотът останал на децата му. Синът му Симеон заложил етажа в заложна къща, откъдето през 2007 година го купил Райчо Петров. Човекът се нанесъл в сградата и няколко години по-късно, през октомври 2013 г., съдия-изпълнител се разпоредил да се изнесе багажът на Вангелия и брат й Димитър.
“Къде ли не се жалвах – нищо никой не може да направи”, примирила се е вече Вангелия. “Двамата останаха на улицата с цялата покъщнина, беше студено, нямаше къде да отидат и им дадох ключа от старото училище да се подслонят”, разказа кметът на Рилци Живко Чукаров. „Плащат си и водата, и тока, но е временно решение, това не е сграда за живеене”, допълва той. Тоалетната на старото училище била външна, съседи обаче недоволствали от миризмата и се наложило Вангелия и близките й да прокопаят канал, да преградят част от коридора на някогашното школо и да направят вътрешна тоалетна с баня. Бойлер обаче няма. Вангелия ни кани в дома си, но моли да не я снимаме, защото децата й се притеснявали. „Топля вода в две тенджери, поливам и така се къпем, нямам пари за бойлер, а и тока няма да мога да плащам, но се старая да съм чиста и да не се посрамя пред хората, да съм изпрана и спретната, призна 58-годишната жена. Икономисва електричеството и почти не включва котлоните или фурната на печката, която има, готви на тази на дърва и харчи ток само за крушките и телевизора.
В училищния коридор е и чешмата, срещу нея в една от стаите, които обитават, са складирани дърва за печката, но тя трудно стопля голямата класна стая с високи тавани, в която на практика живеят Вангелия и брат й Димитър.
„Молихме се на фирми да ни направят по-нисък таван, та да се стоплим, колкото и дърва да хвърлям в печката, топлината почти не се усеща, а на големите студове през януари направо беше адска студ” – разкри жената. – Благодарна съм на кмета, че ни приюти тук, та да не умрем на улицата. Ако обаче общината реши да продаде училището или да го преустрои в нещо друго, няма как, трябва да се изнесем. Пуснах молба за общинско жилище, първо ми казаха, че нямам право, защото не съм регистрирана в Благоевград, а в Рилци, после разрешиха, но не съм правила повече постъпки.
Няма как да оставя брат си, няма кой друг да се грижи за него
Не мога и в дом да го настаня, той не иска и заплаши, че ще избяга. Предложиха ни да го настанят в социално заведение някъде в Старозагорско, ама до там няма как да пътуваме да го виждаме и се отказахме. Така ще е. Вече 20 години го гледам, не мога да го оставя сега – оплаква се Вангелия. – Не мога да наема квартира, защото нямам постоянни доходи, та да си плащам наем редовно. Работя като социален асистент, грижа се за един човек в съседното село Бело поле, но договорите ни са от месец май и изтичат сега, в края на февруари. После какво ще стане, ще ни назначат ли пак, откога и за колко време, не знаем. Затова съм посяла разсад – тръгнала е марулята, кромид имам, продавам на пазара и от земеделие гледам да изкарам някоя стотинка да се издържаме”.
“Няма къде да настаним Вангелия и брат й на този етап”, разказа кметът Живко Чукарски. – Училището е публична общинска собственост, в съседство е детската градина, която работи и се надявам един ден да се разшири или да се построи нова, а защо не и на терена да се направи и открие ново училище, селото се разраства – обясни кметът. Имаше молба за общинско жилище, дори бяха одобрени, но се отказаха заради брата. Той отказва да се премести в социално заведение. Имаше вариант, мисля, че беше за Симитли, но той заплашвал, че ще избяга, и Вангелия не пожела да го остави. Двете й дъщери много й помагат, но няма къде да ги приютят двамата, защото и те имат семейства. Доколкото знам неотдавна са купили имот в Рилци.
Последната надежда на Вангелия да се отърве от кошмара, в който живее сега, е в омбудсманът Мая Манолова.
“В края на януари, като имаше приемна в Благоевград, отидох, изчаках я да разговарям лично с нея, въпреки че хора от екипа й разгледаха всички документи, които отнесох – разказа Вангелия. – Манолова ми каза, че още като са изнасяли багажа ни, съдия-изпълнителят е трябвало да направи запор и Райчо Петров да ни изплати обезщетение за подобренията, които сме направили. Обеща да ми съдейства да си получа поне тези пари, с лихвите са станали около 4000 лв. Децата ми взеха терен в Рилци, та като получа това обезщетение, ще ми направят две стаички, в които да живеем”, разкри надеждата си Вангелия.
