Refan-728×90-July-2019

ДОСТ на Местан и НПСД на К. Исмаилов – двата клонинга на Анкара за влияние в българската политика

Мнозина са чували израза “Пета колона” – символ и алегория на вътрешно национално предателство. През октомври 1936-та по време на Испанската гражданска война (1936-1939) армията на Франко настъпва към Мадрид с 4 колони. Тогава командващият ген. Емилио Мола казва, че залага на успеха на още една (вътрешна) Пета колона (Quinta columna) в столицата – на шпионската агентура, инфилтрирана в нивата на властта.
Отечеството ни след петвековно турско робство и поетапен слугинаж на политическия лъжеелит към Берлин, Москва, а днес Брюксел и Вашингтон има пребогат горчив опит с тази “Пета колона”. Никога обаче тя не е действала по-свободно и арогантно от 1989 г. насам. Фактите бодят очите: няма друга държава, дето под смижналите очи на тайните служби, непукизма на изпълнителната власт и слепотата на корумпирана Темида са консумирани толкова знайни и незнайни предателства.

Не е отшумял най-пресният факт в поведението на Петата колона –

СЛУЧАЯТ “ЛЮТВИ МЕСТАН” И НЕГОВОТО БЯГСТВО
в турското посолство в края на декември м.г. Но да върнем “лентата” на събитията назад.
“Случаят” стартира на 12.09.2014 г. с изненадваща за медии и власт среща на Л. Местан с турския президент Ердоган в луксозната резиденция в Чанкая. За нея лидерът на ДПС проговаря чак на 14 септември, щом турски медии разкриват срещата. Оправдавайки се, Местан излиза с плосък аргумент. Срещал се с предишния президент Абдуллах Гюл, та било редно, след като Ердоган е избран за президент, да се види и с него. Премълчава обаче отде е първоначалният импулс, за да внуши удобна “логика” на събитията. По-късно от ДАНС изтича информация, че срещата е инициирана от Ердоган, а не е отклик на молба, както се внушава.
Това дава съвършено друг прочит на последвалите събития, изненадващо приключили с краха на 3-годишното Местаново лидерство. Че два дена Местан крие за срещата от медии, общество и държава, не минава без последици. Именно тогава “прехвърчат първите искри” между него и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Което означава, първо: за срещата в Чанкая не знаят Доган и ръководството на ДПС. Второ, в контекста на факта, че за последно Доган се срещал в началото на 90-те год. с турски президент (Сюлейман Демирел), визитата в Чанкая е ясен намек: Анкара залага на Местан. Междуличностният сблъсък е неизбежен.
Срещата Ердоган-Местан септември 2014 г. е знакова. Дотогава Анкара общува и финансира само отцепниците от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов, създали през декември 2012 г. своя Народна партия “Свобода и достойнство” (НПСД).
Шест логично свързани факта сочат: в лицето на Местан Анкара има агент за влияние. “Агент за влияние – четем в американската “Енциклопедия на шпионажа” – е лице, използвано за оказване на тайно влияние върху държавни чиновници, средства за масова информация или върху активната част от населението в интересите и за постигането на цели, преследвани от чужда държава”.
Как се “върти лентата” на събитията? Първи факт: на 15 декември 2015 г. НСО регистрира неогласена среща на четири очи между премиера на Турция Ахмет Давутоглу и Местан в резиденция “Бояна”. Втори факт: в турското посолство съставят декларация за сваления руски самолет Су-24. Трети факт: на 16 декември Местан я прочита от трибуната на българския парламент, в което “агентът за влияние” открито подкрепя Анкара. Така маската пада. На 17 декември Доган спешно привиква елита на ДПС в “Бояна” и произнася реч, укоряваща Местан за “гафа” с декларацията. На сбирката Местан разбира, че дните му на лидер изтичат, и колабира. На 22 декември в сайта на ДПС изненадващо се явява текст с критичната реч на Доган. Четвърти факт: лидерът на ДПС бяга в турското посолство на 22 декември вечерта със съпругата Ширин под фалшив претекст, че получил заплаха за живота. Пети факт: докато Местан се крие в посолството, Анкара чрез премиера Давутоглу без успех натиска (23 декември, сряда) премиера Борисов да заеме позиция в конфликта. На 24 декември Доган спешно свиква сбирка в централата на ДПС, която сваля Местан от лидерския пост. Шести факт: през януари 2016 г. посланик Гьокче и Местан се покланят на гроба на 17-месечната Тюркян в с. Могиляне, а на последвалото поклонение в Момчилград изключеният екслидер е придружаван от внушителна група турски дипломати и главния мюфтия. По-фрапантна и нагла намеса на Анкара във вътрешните работи на България едва ли можем да си представим!
Широко се коментира гаф ли е “бягството” на Местан в турското посолство, или обмислен акт? По-скоро е ход на Анкара, която “дава шах” на Доган и на ДПС с ясен знак към мюсюлманите в България и изселниците в Турция – да гласуват утре за бъдещата партия на Местан. Така Анкара разработва втори (след НПСД на Касим Дал и Корман Исмаилов) “клонинг” в българския политически спектър. Първият “клонинг” по съвет на Анкара е позициониран в дясното пространство, в т.нар. Реформаторски блок. Сметка проста: и в двата съперничещи си “полюса” на българската политика Анкара да има клонинги на Петата колона: НПСД на Дал-Исмаилов (вдясно), и бъдещата партия ДОСТ на Местан (вляво от центъра). Който и “полюс” да е на власт, Анкара има достъп до нея.
Турция създава фундамент на бъдещата партия на Местан и това се потвърждава от забраната на Доган и Пеевски, както и на близо 180 водещи фигури от ДПС да посещават Турция. Така Анкара, от една страна, изостря конкуренцията между двата клонинга (да се стараят повече в подмолната борба срещу България), а от друга, си има верни “инструменти” за влияние върху мюсюлманите в България. Че НПСД е клонинг на Петата колона на Анкара в България, призна още 2013 г. след среща с Ердоган младшият лидер Корман Исмаилов: “Турският премиер Реджеп Таип Ердоган подкрепя Народната партия “Свобода и достойнство” в България, заради политиката й, насочена срещу Движението за права и свободи”.

СПЕЦВРЪЗКАТА КАСИМ ДАЛ ” ЕРДОГАН
е изходна база на Анкара в опита й да създаде алтернатива на ДПС след неуспеха да вербува Доган като “агент за влияние”. Заражда се, когато Ердоган е кмет на Истанбул (1994-1997) и с депутата Касим Дал нееднократно се срещат. Неслучайно Касим Дал бе единственият от България, поканен на 8 октомври 2011 г. от тогавашния премиер Ердоган на траурна церемония в памет на майка му Тензиле, 9 месеца след изключването му от ДПС (януари 2011). С финансова подкрепа на Анкара на 1 декември 2012 г. е учреден първият клонинг на Петата колона в България – НПСД.
Кой е Касим Дал? Роден в Добруджа, един от основателите на терористичното Турско национално-освободително движение в България през 1985 г., за което лежи в затвора. След 1989-та е амнистиран и взема ръководно участие в създаването на ДПС. От 1993 г. е зам. председател. Очакват именно него Доган да посочи за свой приемник. Не става. На 8-та конференция на ДПС (19.01.2013 г.) изненадващо за лидер е избран Лютви Местан, родом от Кърджалийско. Дал е вбесен. Защо е предпочетен човек от друг регион! Напуска ДПС. Истинската причина е тривиална: от кариеристични подбуди. Но има по-важна. Не е посочен за лидер, защото се знаят спецотношенията му с тогавашния премиер Ердоган.
Наивно е да мислим, че Анкара загърбва ДПС, след като реализира инженерния проект НПСД. Но изборните резултати на новата формация са неутешителни и скромни. Тогава Анкара разработва операция, целяща “десетката”: вербовка на партийния връх (новоизлюпения лидер). При успех установява тотален политически контрол над мюсюлманите в България.
От самото начало Местан е комплексиран лидер. Посочен е, а сетне формално избран. Това го гнети. Да се отърси от оловната сянка на почетния председател на помощ “се притичва” Анкара. Но това не е еманципация, както твърдят, а втора вербовка, този път от Анкара. “Агент Павел” се преквалифицира в “агент за влияние”. Именно петъчната среща (12.09.2014) на Ердоган с Местан в резиденция “Чанкая” се смята за прелюдия и завръзка на заговор с цел премоделиране на ДПС във втори клонинг на Анкара. Потвърждение на това са неслучайни думи на А. Доган пред сбирката на 17 декември 2015 г., ден след прочетената от Местан декларация в парламента: “Колеги, всеки да прави това, което разбира, а не това, което му се внушава да прави. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави”.
Има една друга фигура в ДПС, напуснала парламентарната група в подкрепа на снетия Местан. Това е никому известният “журналист” Хюсеин Хафъзов. Напуснал ДПС и дясна ръка на Местан, “ваканцуващият” депутат разкри “истинската” причина за забраната Доган и Пеевски да посещават Турция: “Едва ли забраната е заради проруското поведение на Доган и Пеевски и техните контакти с руски дипломати и служби”. Така в публичното пространство се хвърля манипулативната версия на Анкара, че двамата са “агенти за влияние” на Москва. Факти обаче липсват.
Инак случаят “Хафъзов”

МАРКИРА ПЕРСПЕКТИВЕН АГЕНТ ЗА ВЛИЯНИЕ.
Бившият секретар на Главното мюфтийство, управлявано и финансирано от Анкара, е доказан ислямски фанатик и арогантен пропагандист на доктрината на неоосманизма. На 14 февруари 2014 г. от трибуната на Народното събрание Хафъзов заяви, че върви по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутоглу, Нури Адалъ, и презастраховъчно добави името на почетния председател на ДПС. Първият споменат е турският шпионин Осман Калъч, арестуван 1948 г. и лежал 13 години в затвора. На 8 април 1964 г. той в група от 10 турски шпиони са разменени с полк. Пеньо Пенев от Военното разузнаване. Освободен, заминава за Турция, дето е съветник на трима турски президенти.
На Хафъзов принадлежи изказване, достатъчно да му снемат имунитета. “Трябва ли ние да оставяме територията, населявана от това племе, пустееща, така както българите са оставили пустеещи много от плодородните си земи? Не, разбира се! Затова аз призовавам великия турски народ да дойде и да заеме тези изконни негови земи – Родопите, Лудогорието, Кърджали, Айтоското поле, Добруджа и въобще цялата територия на България, тъй като тя по правото на Османската империя принадлежи”.
Главен прокурор, нашенски управници обаче “пръста си не мръдват”. От ДАНС безконтролно изтича информация; министерства и агенции са разграден двор. Управниците говорят правилно по принцип, но вършат обратното. В “огледалото” виждат само дълбоко таено комплексирано его. Неспособни, бъзливи, не смеят да поставят нашите искания към Анкара да изпълни Ангорския договор от 1925 г., по който Турция се задължава или да върне имотите на тракийските българи, или да ги възмезди, плюс полагащите се за изтеклите 90 години лихви. Финансисти изчисляват: близо 20 млрд. долара!

НАЦИОНАЛ-НИХИЛИЗМЪТ ВЛАСТВА В БЪЛГАРИЯ.
Години наред Анкара контролира избора на главен мюфтия на мюсюлманите в България. Това казва и Алекс Алексиев, топексперт в ЦРУ. Преизбирането на Мустафа Хаджи за главен мюфтия на Националната мюсюлманска конференция (24 януари 2016) го потвърждава. Така проникването на радикалния ислям от Турция и Саудитска Арабия върви по официален ред. Заради остарелия Закон за вероизповеданията, приет 2003 г., турски държавни служители да работят сред нашите мюсюлмани. Изказване на премиера Борисов, че “няма проблем с пребиваващите у нас 23-ма служители на Диянета” (турска Дирекция по вероизповеданията), щом получавали възнаграждения от Анкара, подсказва: за кой ли път е подведен от съветниците. Не 23-ма, а 70 души са, признава главният мюфтия. Казусът има и опако! В Турция “гостите” работят в светска институция, а в България са зам.районни мюфтии и преподаватели в духовни училища! Т.е., Анкара не само командва Главното мюфтийство, но и деребейства на местно ниво. Дали съветниците на премиера са се запитали: що за светска държава е Турция, щом в Диянета работят религиозни лица? Та нали по Конституция ислямът е вън от държавата!
Какво следва? Час по-скоро парламентът да ремонтира радикално Закона за вероизповеданията и дипломатично да посочи пътя на 70-те лъжесветски служители на Диянета. Новият закон да следва наскоро приетия в Австрия, забраняващ изпращане на имами и учители от Турция и други мюсюлмански страни; забрана на външно финансиране, прогонване на ислямските фондации. Отделно приет рестриктивен закон за т.нар. неправителствени организации, по правило финансирани от чужди тайни служби.
Случаят с току-що изгонения турски аташе в консулството в Бургас Угур Емироглу, преди това мюфтия в Бурса, Трабзон, Дюнихане и Страсбург, потвърждава: Турция само на хартия е светска република.
Не само това. С години проточеното дело с 14-те имами, обвинени за връзки с “Ислямска държава”, ситуацията в циганския квартал в Пазарджик показва ускорено навлизане на радикалния ислям. Преди 2 години нашумя скандална снимка, на която имамът на Харманли Ремзи Хасан позира нагло със знамето на “Ислямска държава”. С вдигнат нагоре пръст, символизиращ единобожието в исляма. Главното мюфтийство се разграничи, заблуждавайки, че въпросното лице не било имам.

БЪЛГАРИЯ В КАПАНА НА НЕООСМАНИЗМА.
Това, което става у нас през последните месеци, говори за сложна игра, в която вътрешнопартиен конфликт преднамерено преплитат с геополитически внушения. Методи Андреев, “прелетна птица” от СДС и депутат от гражданската квота на ГЕРБ, твърди, че забраната на Анкара за Доган и Пеевски била зарад връзките им с Русия. Бившият шеф на Комисията по досиетата обаче, известен фанатик на истината, не сочи нито един факт.
Пръв опит да придаде геополитически привкус на битката за “душата на ДПС” направи Местан с декларацията пред парламента по повод сваления руски самолет. Втори сигнал даде след напускането на турското посолство, когато намекна, че е отстранен, задето “настъпил руска мина”! Не е трудно да усетим “суфльора” Анкара, манипулативно свързващ случващото се в ДПС с геополитическия конфликт Турция-Русия. Жалко, жертвата се оказа друга: “невинният агнец” Местан!
Някои правят анонимен “прочит” на речта на Доган пред ръководството на ДПС на 17 декември 2017 г. А в нея има косвен намек за опит Анкара да използва малцинствата: “Всички страни са заинтересовани от етносите, които са в съседните страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Аз, господа, не искам да бъда нито пета, нито шеста колона”. Едва ли има по-ясен намек към Местан с “ястребовата” му позиция на безусловна подкрепа на ислямизираща се Турция!
Манипулативно конфликта в ДПС свързват с противопоставяне по оста Евроатлантизъм – Евразийство. И макар да няма връзка, противопоставяне има. Между две основни геополитически “плочи”: евроатлантическа (Вашингтон-Брюксел-НАТО) и евразийска (Русия-Китай-Индия).
Една забележителна книга, публикувана 2001 г. в Турция (у нас – 2015-та), разкрива смисъла и логиката на случващите се в България и на Балканите събития. Става дума за фундаменталния труд на сегашния премиер Ахмет Давутоглу “Стратегическа дълбочина”, заради който е наречен “Турският Кисинджър”.
Труд с интересен, но контрацептивен паралел с друг бестселър – “Сблъсъкът на цивилизациите” (1996 г.) на US учен Самюел Хънтингтън. В последния се прогнозира, че “основно и най-опасно измерение на възникващата глобална политика ще бъде конфликтът между групи от различни цивилизации”. И най-вече между, от една страна, ислямската, от друга, християнската, конфуцианската (китайската) и индуистко-будистката цивилизации.
На тезата на Хънтингтън опонира А. Давутоглу. Американецът говори за “сблъсък на цивилизациите”, а нашият “комшия” обратно: за “алианс на цивилизациите”. Защо Давутоглу отхвърля тезата на американеца? Защото Хънтингтън представя Турция като страна, разкъсана между две цивилизации (ислямска и християнска). Което, според Давутоглу, “е фрапиращ и опасен пример за това как един дълъг процес на цивилизационна интерактивност може да се използва като инструмент за постигане на дадена стратегическа цел”.
Ето пасажа, подразнил “турския Кисинджър”: “Турция притежава историческите предпоставки, населението, средното икономическо равнище, националната сплотеност, военните традиции и компетентност, за да стане държава – ядро на исляма. Дефинирайки обаче експлицитно Турция като светска държава, Ататюрк предотвратява възможността тя да наследи Османската империя и тази й роля. Турция дори не може да стане член на организацията “Ислямска конференция” поради ангажираността си със светските принципи, заложени в нейната конституция. Докато Турция продължава да се определя като светска държава, на нея ще й бъде отказвано лидерството на исляма”.
А колко страстно желае това лидерство Ердоганова Турция! Изводът на Хънтингтън е исторически и научно безупречен. Но ако Давутоглу се съгласи с него, няма смисъл да дописва своя труд. А е почти на финала.
Давутоглу се опитва да избегне научната “желязна хватка” на опонента: “Подходът на Хънтингтън, който окачествява културното оживление в зоните на незападните цивилизации като стратегическа заплаха и предлага на западните стратези да манипулират противоречията между цивилизационните зони, предизвиква не само бурни реакции в незападните цивилизации, главно в ислямската и китайската, а и сериозни опасения сред елитите и политиците на Запад, които долавят потенциалните рискове от категоричното разделение West-Rest (Западът и останалите)”.
Но вместо да приведе научен аргумент, Давутоглу се осланя на мнение на експрезидента Клинтън, известен профан във външната политика, обект на карикатури и комикси в самата Америка. “По време на посещението си в Турция в края на 1999 г. – казва Давутоглу – и в Индия в началото на 2000 г. Клинтън постави специален акцент върху приноса на цивилизационната памет на двете страни за постиженията на човечеството, което следва да се разглежда като послание, насочено към премахване на създадената от “Сблъсъкът на цивилизациите” атмосфера на недоверие”.
Горното е валидно само за Индия, но е и за Турция. Защо е тази негативна реакция към концепцията на Хънтингтън? Защото обезсмисля фундаменталната цел на Давутоглу, заради която пише своя труд: да реабилитира Османската империя и нейното политико-културно наследство. И база за претенции към бившите османски провинции.
Мощна регионална икономическа и военно-стратегическа сила, Турция хвърля алчен поглед към бившите османски провинции, които планира да завладее с други методи и средства: икономически, културни, демографски. Най-коварната част от доктрината на неоосманизма, омайваща девствените уши на наивни държавници, е инициативата “Алианс на цивилизациите”. Стартира, когато премиерът Ердоган кани Давутоглу в политиката като външен министър (1 май 2009).
Нейният смисъл? А. Давутоглу: “Ако се отдава приоритет на съвместни проекти, които изцяло обхващат Балканите, това ще увеличи регионалната тежест на Турция. Например, след преживяното в Босна културно опустошение трябва да се постави въпросът за учредяване на малко балканско ЮНЕСКО с оглед съвместно опазване тъканта на културата в региона – защото османско-турското културно наследство понесе най-големи загуби от това прочистване. Освен това може да се предложи сътрудничество за осигуряване на културните и образователните права на етническите общности с различни култури в балканските общества”.
Интересно! Не става ясно точно какво османо-турско културно наследство Анкара смята да реанимира! Това, свързано с масовото превръщане на християнските храмове в джамии! Несъмнено политиката на неоосманизма е следствие новата роля на Турция като регионална сила с ясно заявени претенции. А. Давутоглу: “Това не е нищо друго освен проявление на историческия фактор, който напомня за ролята си на важен параметър на мощта. Турция, която се разглежда като приемник на 700-годишното историческо наследство на Османската империя, все още се смята за политически център от населението в близката териториална зона”.
Да не забравяме! В нея влизат България и Гърция. Но Давутоглу е прагматик. Отлично разбира наличието на сериозен проблем: наслоено с векове недоверие на християнските народи към Турция. И признава: “Близките ни съседи векове наред са били под управлението на османците и сега са нащрек, като ответните психологически реакции създават условия за по-малко ефективен политически диалог, тъй като отсъства атмосферата на доверие, което е първостепенно условие за успех в преговорите”.
Анализирайки регионалния баланс на силите след Студената война, Давутоглу диагностицира позицията на България в проблемния за Анкара националистически дует Атина-Белград. На Балканите София е “ахилесовата пета”. Няма позиция и се колебае. Защо ли? Няма визия, т.е. национална доктрина. В своя анализ Давутоглу се връща назад в миналото, търсейки противоречия с историческа давност. С оглед тъй да позиционира Анкара спрямо София, че да направи последната послушен съюзник и недоверчив към Гърция и Сърбия. Давутоглу: “България, която има сериозни противоречия със Сърбия и Гърция относно Македония и Западна Тракия и претендира за исторически права и в двата региона, по тези въпроси стои по-близко до Турция, но въпреки това поради наличието на турско малцинство е възможно политиката й по въпроса за правата на етническите общности по конюнктурни причини да бъде близка до тази на сръбско-гръцкия съюз, което придава първостепенно значение на регионалната роля на тази страна”.
Анализът е 6 години преди приемането на България (1 януари 2007) за член на Евросъюза. Давутоглу точно прогнозира послушно за Анкара поведение на София. Предвижда онова, което сме: бъзлива, безгръбначна и плазмодийна външна политика. Плюс ниска квалификация, дефицит на национална гордост и патриотичен хъс у политици и дипломати. Но “компенсирано” с продажност и некомпетентност. Типичен пример: неадекватният ни посланик в Анкара г-жа Надежда Нейнски. Как да тежим, въпреки ключовото ни стратегическо място на Балканите, щом Давутоглу с основание ни причислява към т.нар. “статични и пасивни държави”.

ЗАЩО ВАШИНГТОН
ОТСТЪПИ БАЛКАНИТЕ
НА АНКАРА?
Два геополитически фактора предопределят развитието на Балканите в следващите десетилетия. Първият касае промените в американската геополитика след края на Студената война. Вторият: възходa на исляма.
Първия фактор А. Давутоглу засяга в своя труд: “С цел неутрализиране на бъдеща евразийска стратегия на европейските държави и в частност на Германия, САЩ се опитват да предефинират визията си за Азия и да създадат тезата за Азиамерика. Тази дългосрочна стратегия се разработва с цел предотвратяване на вероятността за изолиране на Америка от главната суша на Афроевразия, призната за централен световен материк”.
Пренасочването на САЩ на Изток, към Евразия, дава на Анкара свобода на действие на Балканите и в Кавказ. Това е добре дошло за Турция. Идеално пасва на доктрината на неоосманизма, разработена в “Стратегическа дълбочина”, чиято практическа реализация стартира 2009 г., когато Давутоглу става външен министър. Тогава е комплектован тандемът Ердоган-Давутоглу, управляващ Турция, все по-сриваща се в бездната на фундаментализма Турция. Неофициално доктрината стартира ноември 2009, когато Давутоглу заявява пред съратници: “Ние сме неоосманисти. Ние сме принудени да се занимаваме със съседните страни. И даже отиваме в Африка”.
И Давутоглу, и Ердоган са наясно с пречките пред реализацията на доктрината. Изобретяват “модерна” форма за връщане Турция на Балканите: чрез перфидна политика на икономическо и политико-културно проникване в бившите османски провинции. На първо място в Румелия, ядро на днешните български земи.
Най-йезуитска е исторически и научно фалшивата инициатива “Алианс на цивилизациите”. Стартира в Босна с посещение на тогавашния турски премиер Ердоган на стр. 14
от стр. 13
в Сараево (6 април 2010 г.) и реч в Босненския културен институт. Същата инициатива, заради която през 2010 г. се тюхка сегашният съветник на премиера и бивш провален министър на образованието Т. Танев. Защо външното ни министерство я е проспало! Същият “съветник”, който като министър по обиколен път прокарва неоосманизма, опитвайки да заличи историческата памет на младите поколения чрез сваляне от учебните програми на знакови произведения на българския национален дух (“История славянобългарска”, “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, “Вятър ечи, Балкан стене”).
Откакто управляващата Турция Партия на справедливостта и развитието спечели почти с абсолютно мнозинство парламентарните избори есента на 2015 г., президентът Ердоган се изживява като султан. Щом на корицата на британско списание четем

ЕРДОГАН ” ДЕМОКРАТ ИЛИ СУЛТАН”
Ердоган тайно се стреми към президентска република от религиозен тип. Но процесите не са от днес. Турската теоложка Бахри Юджок, убита октомври 1990 г. от ислямски фундаменталисти, малко преди гибелта пише: “Опасността от джихад се засилва. Фундаментализмът процъфтява под крилото на ангел-пазителя правителството. Нещо повече, то служи за движеща сила на фундаментализма”.
От началто на 90-те години в светска република Турция броят на духовните училища (медресетата) нараства от 40 (в 1952 г.) до 400 (в 1990 г.). В. “Файнаншъл таймс” (Лондон) сочи: “Около 40 на сто от студентите, които полагат изпити в Анкара за местни управници, са религиозни активисти”. Тогава едва ли случайно пребивават у нас 70-те служители на лъжесветската институция “Диянет”, щом са мюфтии и преподаватели в духовни училища за имами!
“Всяко общество – казва А. Давутоглу – което има желанието и претенцията да бъде активен, а не пасивен исторически фактор, и да пише история, а не само да я чете, трябва преди всичко да направи преоценка на времето и мястото като постоянни характеристики на средата, в която живее”.
Проникновена мисъл, по странен начин кореспондира с изказана преди 145 години от Васил Левски в писмо до Каравелов (10 май 1871 г.): “И как разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки” Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме”.
За Левски всяка страна, всеки народ си има свое отделно “историческо време”, съвършено различно от онова на други страни и народи. Умението и мъдростта на народния водител е честно и самокритично да анализира грешките, ако действително се намира “във времето” на своето Отечество, а не в онова, което ни отмерва бюрократичният циферблат на Брюксел. Тогава ще “обърне времето” (както е сторил Апостола), за да прекъсне несвършващия четвърт век преход. Тогава този вожд ще бъде наистина национален, а не противоречив дърдорко пред медии. Едва тогава няма да бъде пасивен исторически фактор и “ще пише история, а не само ще я чете”, както казва Давутоглу. Ако обаче нашенските държавници продължават да лакействат пред Брюксел и Вашингтон, ако чинат метани на Анкара, без да искат нашето, принадлежащо ни по право от историята, тогава, рано или късно, “българското време” ще го обърне и прати в бездната на забвението.
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *