Спомени за Ванга, разказани от хора, търсили помощта й, събраха солидна публика на премиера на 4-ти и 5-и том от документална поредица на журналиста Лалка Бенгюзова. Сред специалните гости на представянето бяха певицата Руска Стоименова, поетесите Катя Кирянова и Вася Борисова, проф. Фидана Даскалова, бившият кмет на село Черниче Валентин Чивиев, фотографът Румен Жерев, Фимка Михайлова, съседка на Ванга в Струмица, дъщеря на приятелката й от годините на детството и младостта й и мн. др.
„Не вярвах като дете и младеж на легендите за Ванга“, призна пред пълната зала Румен Жерев. „С екип от София отидохме в началото на 90-те години на Рупите заради строителството на храма. Имаше много хора, минах зад тях, влязох на строежа и взех да се катеря нагоре, да търся удобна позиция за снимане. И тъкмо в обектива през един отвор хванах „на мушка“ леля Ванга, когато тя се обърна към мен и викна: „Ей, момче, слезнувай оттам, ке се утепаш!“. Тогава разбрах, че тая сляпа жена наистина вижда“, призна фотографът.
Разказа на лични истории продължи бившият кмет на симитлийското село Черниче Валентин Чивиев, който призна, че два пъти се допитвал до пророчицата за селото си. „Първия път беше през 1988 г., за кратко време много народ си отиде от селото и отидох да се допитам какво да правим. Каза ми „Не сте осветили гробищния парк. На Свети Дух ще направите празник в центъра“. Така и направихме и оттогава този ден стана празник на Черниче. Втория път отидох да питам къде да построим новата черква. Две места ми посочи, едното и старите хора не можаха да ми кажат къде е, затова я вдигнахме при училището в парка ни“, разказа бившият управник, като си призна, че все са го вкарвали за среща с Ванга, без да чака на дългите опашки.
С весела случка за среща на майка й с Ванга председателката на женското културно-просветно дружество на ВМРО в Благоевград Цоня Кръстева развесели аудиторията. „Станало е 1959-а година, майка ми беше учителка и заедно с приятелката си и колежка Евка Димитрова се вдигат да ходят на Петрич. И двете били стари моми, та да питат дали ще се задомят. Майка ми дори не знаела, че трябва да преспи на захар, пристигнали пред къщата й, а там много народ чакал, всички с проблеми. Взела да разправя как цяла България прекосила и пак стара мома си останала, и да разсмива всички наоколо. Дошъл един мъж и я повел: „Тръгвай, леля Ванга те вика“, а пророчицата я посрещнала: „Пощури целия двор! Ще се ожениш! Около теб само деца има“. Майка ми опитала да попита и за приятелката си Евка, но Ванга я отпратила да си вървят в Благоевград. И точно тая Евка след година запознава майка ми със свой далечен братовчед от Кочериново, година по-късно се родила сестра ми, после и аз“, това е нашата хубава семейна история, свързана с пророчицата, разказа Ц. Кръстева.
Ветеринарният лекар д-р Васил Костов също се включи във вечеринката с част от своята история. „Няма ден, в който да не си спомням за нея, в края на срещата ни преди много години тя ме погледна и пита: „Ти какъв доктор беше?“, без да е ставало дума какво и къде работя и попита за магарето на комшиите, което се бях опитал да спася като го оперирам“, призна д-р Костов. Катя Кирянова от водещ на дискусията също се превърна в разказвач: „ Бях в 6-ти клас, когато за първи път отидох при Ванга. Едно момиче, сираче от селото, ни беше у нас и ме помоли „Кате, ке доиш с мен до калиманата“. Приех и тогава разбрах, че кумата й е Ванга. Влязохме в стаята и отнякъде се чу гласът й: „Седнете и ме изчакайте, баням се, сега излизам“. Откъде знаеше, че сме двете, като никой нищо не й беше казал?! Стреснах се, а приятелката ми вика: „Спокойно, тя не вижда, ама всичко гледа, повече и от нас“, разказа К. Кирянова.
За последната си среща в пророчицата си спомни през сълзи Фимка Михайлова, която също в книги разказала личните си срещи с Ванга. „Вече беше на постеля, душа нямаше, но я питах за внучката – цяла година, каквото яде, го повръщаше детето и много бяхме уплашени. Тя помълча и едва пророни: „Не се секирай, ще й помине“. Прибрах се в Струмица, питат ме децата и аз им казвам думите й. И хора, минаха 2-3 дни и детето почна да яде, за неделя се оправи! Днес е млада жена и живее в Берн, Швейцария“, разказа гостенката от Македония. Тя, както и всички присъстващи на презентацията, подчертаха изключителния професионализъм на автора Лалка Бенгюзова, предала личните съдби и родови истории, без да редактира автентичната реч на хората, за да съхрани най-достоверно думите им, а за дарбата си да отваря душите и сърцата получи признание и аплодисменти. Специална грамота за принос в развитието на читалище „Раковски“ в София получи журналистката за документалната си поредица заедно с много подаръци и купища цветя.
