Иманярят Валери Ангелски от петричкото село Долна Крушица с махалото си само с една малка грешка позна резултатите от изборите за кмет на селото, проведени на 13 март. Ангелски нарича себе си археолог, но признава веднага след това, че е иманяр. Влиза в контакт с непознати, използвайки плавния преход в отношенията при запознанство: „Аз теб някъде съм те виждал?”. На третата приказка споменава за себе си, че е археолог.
Като чуха за пореден път това, съселяните му, събрали се в селския магазин в изборния ден, го подканиха да донесе махалото си и да отгатне резултата от изборите. Валери се заопъва за приличие, но след обещание за почерпка чаша ракия от един от присъстващите излезе и след минути се върна с платнена кесийка, която извади от един от многобройните джобове на няколкото ката дрехи върху него. Валери започна да размахва махалото, но отказа да назове името на кандидата за кмет, който ще спечели. Само изправи показалеца на лявата си ръка и каза: „Ще има един тур, тази вечер селото ще има кмет. Той е наш човек. Няма да му кажа името, днес е забранено да се говори за това”, и скри махалото си някъде пак в някой от джобовете.
После съселяните му разказаха, че е познал цялото „класиране” на изборите: победител – Митко Тилев, втори – Борис Тупаров, трети – Симеон Тилев. Сгрешил само малко в точния резултат на Митко Тилев. Казал, че за него ще гласуват 101 души, а гласуваха 102.
Вече с обещаната чашка ракия пред него с Валери започваме разговора:
– Като си археолог, за какво ти е това махало?
– (Усмихва се хитро – б.а.) Иманяр съм, шетам с него по чукарите. Подари ми го една археоложка, българка, от София, беше женена за мой приятел. Работи за френска фирма. Аз иначе живея в една колиба, имам няколко животни.
– По кои чукари около Долна Крушица обикаляш?
– Мен за това ме е яд, че толкова години общината не е направила нищо. Околностите около селото са туристическа атракция. Тук преди много години е била Римската империя. В Огражден, до връх Голак, е най-голямата римска пещера на Балканите. Това ми го е казал бизнесменът Румен Динев от Петрич, мой приятел е. Пещерата има 4 входа. Представлява лабиринт, има отдушник. В тази пещера има някаква книга, златна книга, върховна за цялата Римска империя.
– Ти влизал ли си в тази пещера?
– Не. Намерихме отдушника и единия вход, но той е затрупан с много земя. Не можем да намерим другите входове. Трябва много копане.
– Около Долна Крушица има ли интересни исторически места?
– А бе ти с кого играеш карти? Разбира се, че има. Тук е имало 6 римски села. Най-скъпо струващият предмет в музея в Петрич е намерен около Долна Крушица. Ама вече малко неща се намират, всичко е разкопано.
– От кога се занимаваш с тази „археология”?
– След казармата през 1988 година. Тогава се запалих. Направо изгорях. Тогава загубих много пари, изиграха ме с мое наследство.
– Най-скъпата вещ, която си намирал, каква е?
– Намирам монети – римски, византийски. Намирал съм монети от цар Иван-Асен, от тия вдлъбнатите.
– С полицията имал ли си проблеми?
– Аа, не…
– Когато отиде за махалото, хората казаха, че дядо ти е бил един от първите учители в Петрич. Къде е бил, преди да го викнат за даскал в града?
– Бил е даскал в манастира в Чурилово. Иван Николов Костов. На татко ми е прадядо. Оттам го викат в Петрич, става първият даскал там, където сега е училище „Христо Смирненски”. Това става през 1903 година. Тогава нашият край още е под турско робство. Е за това говорим (казва го разпалено – б. а.).
– Сигурно за това те влече историята?
– Сигурно. Трябва да сме добри и точни в отношенията. Това е по-важното. Ето, днеска е голям празник, Прошки. Прощавай, ако нещо съм те обидил.
