![](https://struma.bg/wp-content/uploads/2017/01/114008.jpg)
С посещение на Божи гроб и молитви за Цвети Стоянова пред Стената на плача завърши пътуването на българските гимнастички за европейското първенство в Израел. Там, на подпорната стена от Втория храм в Йерусалим – най-свещеното място в юдаизма, грациите оставиха своите молби към Господ, пише „24часа“. Между пролуките в стената, където вярващи от цял свят оставят своите пожелания, българките оставиха и своите. И без да питаме, всички знаем какво е най-голямото им желание – тяхната “сестра” Цвети Стоянова да спечели битката за живота си.
“Преди заминаването ни от Израел посетихме Стената на плача и Божи гроб. Всеки написа своята молба и я сложи на Стената на плача. Помолихме се и за нашето Цвете”, разказа президентът на българската художествена гимнастика Илияна Раева.
![](https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/487/Image_5592487_128.jpg)
“Искам да изкажа своите благодарности на Алекс (приятеля на Цвети), че всеки ден през тази кошмарна седмица ми даваше информация за нейното състояние и пожелаваше сили, кураж и успех на всички ни, най- много на момичетата!
Благодаря и на Найден (нейния брат), който също ми вдъхна вяра за възстановяването на Цвети и пожела кураж на момичетата преди старта!
Благодаря ви, момчета! Сигурна съм, че вашата вяра и любов са помогнали много… така, както и нашата!”, продължи Илияна Раева.
11-те ни състезателки, участвали на европейското, треньорките им и членовете на щаба на националния ни отбор оставиха пожеланията си за оздравяване на Цвети Стоянова на Стената на плача, но най-силното послание към нея си остана спечеленият бронзов медал от най-близките и? приятелки – момичетата от ансамбъла.
Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова късно снощи се прибраха в България, но не с пет, а с шест медала. Единият от тях бе смисълът на оставането им в Израел. Най-ценният. Медалът за Цвети. След като изиграха 4 съчетания без видима грешка и след като дочакаха своя миг – завоюваха бронз във финала с 3 чифта бухалки и 2 обръча, момичетата на Ина Ананиева застанаха на стълбичката за награждаване. Там капитанката Маевска вдигна високо единствения важен медал – онзи за “сестра им”.
“Този медал ще остане най- скъпият в кариерата на един велик отбор, с който трябва да се гордее България – медал, който ни беше толкова нужен, за да победим смъртта!
Хайде, миличка! Хайде, Цвете красиво! Носим ти го!
Той е събрал цялата сила на вселената, която ни беше необходима, за да преминем през ада, в който попаднахме!
Бог ни го даде и ни награди, показа ни, че сме избрали жестокия, но верен път, защото знаеше, че го направихме за теб!
Този медал ще ти припомни колко си силна и можеща, за да преминеш и излезеш още по-силна от всякога от твоя ад!
Ще го направим заедно, Цвете мое! Ще бъдем с теб, както сме били винаги! Обичам те”, написа още Илияна Раева.