Седмица след като блесна с красива прическа и елегантна рокля с флорални мотиви на бала на Вечерната гимназия в Дупница 24-годишната Надя Александрова отлетя за Англия и в момента работи като домашна помощница. Заплатата й е 150 паунда на седмица. Животът й така се е стекъл, че от съвсем малка се грижи за себе си и за брат си, който вече е голям и сам се справя с живота.
– Здравей, Надя! От три месеца си в Англия, какво работиш и как замина за Лондон?
– Дойдох на работа в Лондон чрез агенция. Работя като домашна прислужница в лондонско семейство. Готвя, пера, чистя цялата къща и се грижа за детето в семейството – момченце на две години и половина. Работя по 12-13 часа на ден. Плащат ми по 150 паунда на седмица, което се равнява на 300 лв. Почивам само един ден в седмицата. Живея в дома на работодателите си. Трудно ми е, но трябва да се справя.
– За колко време си наета на работа?
– За 6 месеца, но може да остана и повече.
– Сега след като Англия излезе от ЕС, не се ли страхуваш, че след изтичането на тези 6 месеца ще се наложи да се върнеш в Дупница?
– Страхувам се, естествено. Тъкмо си намерих работа. Искам да изкарам пари и да си устроя живота. В България работих последно на морето като сервитьорка, вземах 600 лв. месечно. Трудно се намира работа в Дупница. Има места само за шивачки и сервитьорки, заплатите са нищожни, по 400-500 лв. Тук работя по 13 часа на ден, но зная, че заплатата ми на края на месеца ще е три пъти по-голяма, отколкото ако работя като сервтьорка в Дупница.
– Получи ли първата седмична заплата и купи ли си нещо от първите заработени в Лондон пари?
– Получих 150 паунда, но веднага ги дадох на агенцията, чрез която пристигнах в Англия. Има такава клауза в договора – първата заплата от 600 паунда я взема агенцията. Първия месец ще работя за тях. Останалите 5 месеца заплатата си е моя.
– Какво първо те впечатли, като слезе от самолета в Лондон?
– Нищо. Бях много притеснена и не си спомням нищо. В Лондон ми харесва, въпреки че нямам много време за разходки. Лошото е, че непрекъснато вали, но ще свикна, ако не ме изгонят след тези 6 месеца. Отскоро съм тук и нямам кой знае какви наблюдения, но това, което видях, ми хареса.
– Как се отнасят работодателите ти с теб?
– Добре, но са много взискателни. Сутрин ставам преди тях. Правя им закуска. Сервирам им. Закусват и тръгват на работа. Не зная с какво се занимават. Почиствам след тях. След това приготвям специална закуска за детенцето им. Обличам го, храня го. През това време съм пуснала пералнята да изпере. След това се грижа за него, наблюдавам го какво прави. В същото време готвя, пускам прахосмукачка, и така, докато свърша цялата домакинска работа. Правя обяд на малчугана, храня го и го слагам да спи. Докато семейството се върне от работа, всичко трябва да е под конец. Вечерта сервирам вечеря, напитки, отсервирам, мия чинии, приспивам детето, и така до 23,00 ч. На другата сутрин пак отново, миене, готвене, чистене…
В неделя имам почивен ден и разполагам с време за себе си. Срещам се с познати, с които дойдохме заедно на работа в Лондон. Разходка в парка, малко фитнес и се прибирам. Това ми е развлечението. Но аз съм пристигинала тук с друга цел, не за развлечения, а да събера пари и да устроя живота си в България.
– Семейна ли си?
– Не съм. Дойдох в Лондон да припечеля някой лев, за да имам някаква финансова стабилност, и едва тогава мога да мисля за семейство.
– Приятелите от Дупница не ти ли липсват?
– Е, мъчно ми е, но… имам цел и трябва да я постигна. Вечер преди да заспя пред очите ми минават приятелите и спомените, преживени с тях, но животът продължава. Истинските приятели остават, дори и да не се виждат често.
– Ти си само на 24 г. Животът е пред теб. За какво си мечтаеш?
– Мечтая да остана на работа в Англия и да изкарам пари, за да отворя студио за маникюр. Тази работа ми се отдава, но нямам пари. Курсът струва 1000 лв. Пресметнала съм, че за курса и ателието ще ми трябват около 3000 лв., което за мен е непосилно в момента. Другата ми мечта е да имам собствен дом. Сега живея заедно с брат ми и майка ми. Тя плаща сметките за ток и вода, а аз за храната на семейството. Работя от 16-годишна. Татко почина и аз трябваше да работя, за да изкарвам пари за семейството. Затова завърших средното си образование на 24 години. Няма да забравя подкрепата на собственичката на къща за гости Гичка Михайлова. Тя ме хвана за ръка, заведе ме във Вечерната гимназия в Дупница и ме записа да уча. Тогава тя ми каза: „Не може да останеш без средно образование“. Работих и учех и не я посрамих.
Държа се добре с хората, а те злоупотребяват с добрината ми. Работих като помощник в кухня в заведение на дупнишки бизнесмен. Той ме помоли на мое име да купи телефон, щял да го изплаща. Аз се съгласих, за да не ме уволни, а той спря да плаща сметките и от 2009 г. до момента текат лихви към мобилния оператор и дължимата сума е вече 300 лв.
За да изглеждам така на бала, ми помогна нотариус Ася Радкова, съпруга на бившия председател на ОбС – Дупница Явор Тодоров. Много добро семейство. Те ме познават от дете. Тя ми даде пари да си купя всичко необходимо. Благодарна съм й. В труден момент за мен много ми помогна Елена Балабанова от Дупница. Имах спешна нужда от 500 лв. Питах всички приятели, но никой не ми услужи, може и да са нямали пари. Попитах Елена Балабанова и тя веднага се отзова на молбата ми. Не иска да й връщам парите, но аз ще ги върна. Благодарна съм й, че ми услужи в труден момент. Затова се страхувам да не ме изгонят от Англия. Искам да сбъдна мечтите си. За някои може да са нищожни, но за мен са трудно постижими в момента.
