Пчелите в Пиринско намаляха главоломно след третирането на земеделските площи срещу преносителите на нодуларен дерматит, оплакаха се пчелари от разложкото село Елешница. Повече от 70% са намалели летящите (работните) пчели, а кошерните – на 50%. Пчеларите са убедени, че причината за рязкото намаляване броя на пчелите се дължи именно на третирането срещу нодуларния дерматит, извършено в началото на миналия месец и повторното такова на 22-и юли. Според тях препаратът, използван срещу кръвосмучещите насекоми, преносители на заразното заболяване, не е толкова безвреден, каквито са уверенията на институциите.
Те признаха, че предварително са уведомени за пръскането, въпреки че са били подведени. Първоначално обявените три дни са били намалени на два, в които те са спазили инструкциите да не пускат пчелите си извън кошерите от 06:00 часа до 10:00 часа, дори са ги задържали близо час повече. За съкращаването на последния ден от ОДБХ са уведомили отдел „Екология“ към община Разлог, а от там – и кмета на селото Сашо Мицин, който също е пчелар и има над 20 кошера. Реално обаче полети са извършвани и на третия ден по същото време и със същия интензитет, а заради уж отложеното третиране пчелите са били извън кошерите.
Пчеларите се питат каква е причината за пагубното намаляване на пчелите – дали необявеният трети ден, или третиране с неподходящи препарати. В тази връзка след проведено събрание на пчеларите в Елешница вчера те изпратиха жалба до областния управител Бисер Михайлов, кмета на община Разлог Красимир Герчев и директора на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Стоян Мавродиев, подписана от 10 от тях, в която подробно са изложили опасенията си и са поставили конкретни искания.
На първо място те настояват за по-добра координация между съответните институции и пчеларите. Второто им искане е назначаване на комисия, която да установи вида на препарата, с който са третирани площите по поречието на река Места, и да бъдат уведомени за това, както и какви са последствията от него не само върху комарите, а върху цялата фауна, пашуващите домашни животни, дори и човека. Те настояват комисията да установи и състоянието на пчелните семейства към момента. Последното им искане е за парично обезщетение за причинените загуби, които, макар и частично, да подпомогнат запазването на пчелите в Елешница в частност и всички по поречието на Места.
Пчеларите са силно притеснени от създалата се ситуация и споделиха, че в момента в резултат на пагубното намаляване на пчелите кошерите са празни, няма капка мед. Единственият начин да се опитат да ги спасят е солидно захранване, което обаче изисква много средства.
„Технологията на пчеларството е такава, че един пчелен кошер има нужда от огромен брой летящи пчели. В един кошер има между 30 и 50 хил. пчели, около половината са летящи, а другите са люпещи и кошерни пчели, които са преди излитане. В нашия случай летящите пчели са унищожени, т.е. работните. Процесът трябва да започне отначало – ново люпене и т.н., и развитието на пчелното семейство се забавя до безкрайност. Ако не се подхрани обилно и продължително време, напролет няма да има жив пчелен кошер”, разказа Иван Стамберов, който има 42 кошера.
Пчеларите обясниха още, че при това положение те сами трябва да захранят кошерите си, за да могат да оцелеят поне пчелите, които са останали. „За да презимува едно пчелно семейство, са му нужни солидно количество мед. В момента кошерите са абсолютно празни. За да ги захраним, трябва да сложим минимум по 16-17 кг захар на един кошер. Това е огромен разход, особено за тези от нас, които имат голям брой кошери. Отделно от това има разходи и за лекарства. В моето семейство се отглеждат пчели още отпреди аз да се родя. Моят дядо е гледал, баща ми също, сега и аз гледам. Доставя ми удоволствие, това ми е хоби, на моите колеги – също. Ние не сме тръгнали да печелим от тях. Гледаме ги за нуждите на семействата си. Това, което изкарваме, го влагаме отново в тях. Вместо да изкараме мед, който да продадем и да имаме средства да ги захраним наесен, сега трябва да се бръкнем доста дълбоко и да ги захраним, за да оцелеят“, каза Любен Митревичин.
Според пчеларите от Елешница, които имат общо над 200 кошера, повторното третиране на 22-и юли е било вече пагубно за пчелите. Те иронично заявиха, че отговорните институции като добри професионалисти и убийци са провели още един контролен изстрел на 22-и юли, с който са доубили и младите пчели, които са били излезли след първото третиране
„Предполагаме, че препаратът, с който третираха за нодуларен дерматит, никак не е безвреден, каквито са уверенията на институциите. Явно нанася много повече поражения и дори след карантинния период от 4 часа. Явно той действа и на следващия, и на по-следващия ден, защото пчелите прогресивно намаляха и сега ги няма. Общото ни мнение е, че препаратът, с който са третирани площите, не е безвреден дори и за пашуващите животни, и няма да ни убедят в противното, докато не внесат яснота за вида му. Пчелите са здравето на планетата. Щом пчелите са под тотален мор, обричаме цялото човечество. Какво правим оттук нататък!”, питаха пчеларите.
Дори в уведомителното писмо, разпространено от Българската агенция по безопасност на храните, не е посочен видът на използвания препарат. Посочена е само дозата – 0.0083 г/дка, и че притежава сертификат за качество, както и фирмата доставчик „ДЗЗД БИОВЕТА ЕЪР“, която е и изпълнител на пръскането.
Интересен е фактът, че в уведомителното писмо най-долу, в „забележки“, е упоменато, че пчелините, населените места и площите на разстояние 800 метра от тях не се третират.
Пчеларите не скриха притеснението си и споделиха, че протестът им и предприетите стъпки са по-скоро превантивна мярка, за да не се повтори това безумие, но бяха категорични, че ще настояват за обезщетение. Така, както се обезщетяват животновъдите за поразено от даден вид болест животно – крава или овца, така да бъдат обезщетени и те за нанесените им вреди. Обмислят и среща с техни колеги, притежаващи пчелини по поречието на р. Места, за да установят мащаба на загубите, а също така да излязат с общи искания.
