HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Треньорът от Дупница А. Шатровски: Възпитаниците ми са донесли на България 160 златни, 150 сребърни и 140 бронзови медала и 500 призови места, на маратона в Пхенян основното меню беше кокошка, а на галавечерята ни сервираха куче – не опитах…

Асен Шатровски е ро-Асен Шатровски е ро- ден на 24.08.1935 г. в  Дупница. Основното и средното си образование завършва в родния си град. Завършил е Държавния техникум за физическа култура и спорт “Васил Левски” в Пловдив, където получава диплома за учител по физическо възпитание в средните курсове и треньор по футбол. Военната си служба изкарва в спортен клуб “Армеец” и в ЦДНА /Централния дом на народната армия/ – София. С отличен успех завършва Висшия институт за физическа култура и спорт “Васил Левски” /сега НСА/, специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. Като студент е бил много добър състезател на средни бягания /800-1500 м/. Бил е републикански шампион в смесената щафета за купата и наградите на вестник “Народен спорт”. През 1958 г. показва високи резултати в щафетната обиколка на паметника на Незнайния войн с отбора на ЦДНА – София. Дипломира се през февруари 1963 г., специализира в Германия през 1973 г. лека атлетика на средни и дълги бягания. Учил се е от много големи треньори, сред тях и Клаус Кегел. След завършването на висшето образование ръководи специализирана спортна школа по лека атлетика в ДФС “Марек”, където е заместник-председател по учебно-спортната дейност, а също така е бил и старши треньор на националния отбор по средни, дълги и кросови бягания и маратон на България. За своя голям принос за развитието на леката атлетика в България заслужилият треньор по лека атлетика Асен Шатровски е награден с плакет от Българската федерация по лека атлетика, а изпълнителният комитет на Общинския народен съвет в град Станке Димитров го удостоява с високото звание “Заслужил гражданин” – първа степен. Неговите възпитаници са донесли 160 златни, 150 сребърни и 140 бронзови медала. В шестицата на България са намерили място повече от 500 призови места.
– Г-н Шатровски, произлизате от стар род, разкажете за предците Ви?

– Фамилията ми идва от дядо ми Илия Шатровски, който е бил женен за мома от село Шатрово. Селото носи името си от шатрите на цар Самуил. Баща ми Иван Шатровски е бил футболист в “Левски” – Дупница. Родът на майка ми Александра идва от южните покрайнини на България. Майка ми носи името на Александър Македонски. Баща ми освен футболист беше и тютюнев експерт, а майка ми – тютюноработничка и домакиня. Цялото ни семейство се крепеше на нея. Преживяхме и бомбардировките в Дупница мрез месец януари 1944 г. Спомням си, че тогава семейството ми едва свързваше двата края. Живеехме под наем, нямахме собствено жилище.

– Играли сте футбол в “Динамо” – Дупница. Кой Ви насочи към леката атлетика по-късно?

– Баща ми редовно ме водеше на футболни мачове, но към спорта се насочих сам. В махалата още като дете по-големите батковци ни организираха надбягвания и винаги аз печелех, било на къси, било на по-дълги разстояния. През 1950 г. се организира околийско първенство по крос за пионери, там също спечелих състезанието. А в този период тренирах футбол в отбора на “Динамо”

– Дупница, където бях халф. Завърших Държавния техникум за физическа култура и спорт “Васил Левски” – Пловдив, където получих диплома за учител по физическо възпитание в средните курсове и треньор по футбол. Също така през този период участвах редовно в състезания по лека атлетика. През 1956 г. се организира първото републиканско първенство по щафетно бягане на 3200 метра с 10 поста. Състезанието беше на 15 март в Пловдив. Спечелихме с нов рекорд, а аз пробягах основния пост – 800 метра.

– Как мина военната Ви служба?

– Служих в София в поделение 40 220, на 4-и километър, военната служба изкарах в спортен клуб “Армеец” и Централния дом на народната армия. Бях произведен в звание сержант за особени заслуги при обучение на млади войници. Бях страшно изпълнителен. Чудеха се как ставах всяка сутрин в 5.30 часа и правех 10 километра бягане с чепици. Там с отбора участвахме на републикански първенства по крос и гладки бягания на 800, 1500 и 3000 метра. Печелихме отборно средните и дълги бягания през този период.

– С отличен успех завършвате Висшия институт за физическа култура и спорт /сега НСА/ за учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. Разкажете за Вашата спортна кариера.

– От 1958 г. до 1962 г. бях студент във ВИФ, специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. Основен треньор ми беше Петър Видинов – главен асистент. През този период участвах в щафетата 4 по 10 километра в ски бягането, където отборът ни зае второ място през 1959 г. и трето място през 1960 г. През този период бях и инструктор на студентите по ски. Като студент бях много добър състезател на средни бягания /800-1500 м/. Бях републикански шампион в смесената щафета за купата и наградите на вестник “Народен спорт”. Тогава участваха 36 дружества за физическа култура и спорт от цялата страна. През 1958 г. показах високи резултати в щафетната обиколка на паметника на Незнайния войн с отбора на ЦДНА – София. След завършване на висшето си образование ръководих специализирана спортна школа по лека атлетика за високо спортно майсторство в средните и дългите бягания и маратона в ДФС “Марек”. Първите мои състезатели са майсторите на спорта Борис Стефанов Балабанов – републикански и балкански шампион през 1966 г., Илия Софрониев Секулов – национален състезател и републикански рекордьор на 3000 метра Иван Даков, Николай Димитров Андонов, Венцислав Спасов Зарев, Надежда Софрониева Секулова, сестра на Илия Софрониев Секулов. През 70-те години моите състезатели имаха високи постижения в средните и дълги бягания, като Ангел Василев Занев – многократен републикански шампион и рекордьор на 1500, 2000 и 3000 м, майстор на спорта, шампион на полумаратона в Париж през 1987 г., с рекорд; Веселин Борисов Василев, многократен републикански шампион на 5000 и 10000 м, шампион и рекордьор на маратон 42 195 м, спортист №1 за 1981 г. на ДФС “Марек”, победител на международния маратон със световно участие в Берлин през 1986 г. Мои състезатели са били още Евелина Иванова Данаилова, национална състезателка 1990-2000 г., републиканска шампионка за девойки старша възраст през 1992 и 1993 г., на 1500 и 3000 метра в зала и на открито, републиканска шампионка по крос от 1992 и 1995 г. на 2000 и 3000 метра, балканска вицешампионка, майстор на спорта; Валери Бориславов Котев – републикански рекордьор на 800 метра в зала с рекорд за юноши старша възраст, балкански вицешампион, национален състезател; Олег Павлов Здравков – републикански шампион и рекордьор за младша възраст на 3000 метра в зала, майстор на спорта по маратон, национален състезател; Емил Василев Занев – републикански рекордьор и шампион в зала 800 м, републикански шампион на 800 и 1500 м, републикански рекордьор на 1000 и 2000 метра с препятствия, бронзов медалист в Атина 1977 г.; Вилка Величкова Димитрова; Йорданка Методиева Крумова – майстор на спорта, победителка на 400 метра, Гран при на Париж, по настоящем Диамантената лига, тя е световна с рекордьорка на 4 по 800 метра; Георги Никифоров Дамянов, който е професор по математика; Аделина Георгиева Станимирова, Павел Инкьов, Венцислав Инкьов, Петър Петров, Дияна Александрова Манова, Христо Александров Мутавчиев, Таня Цветанова Стоилова, Ивайло Емилов Станимиров, Крум Стоянов Димитров, Стоил Стоянов Георгиев, Ралица Маринова Зарева – републикански шампион по дълги бягания; Пламен Александров Делев – републикански шампион на 800 метра и кросово бягане за юноши младша възраст, победител на 2000 метра крос в Прага “Олимпийски надежди”; Йордан Спасов Костадинов – многократен републикански шампион на 800 и 1500 метра за юноши младша и старша възраст, национален състезател през 1976-1982 г., кандидат майстор на спорта; Славянка Георгиева Петрова – носител на купата на НРБ по кросови бягания 1981-1982 г. за девойки старша възраст; Евдокия Стефанова Мазнева – републикански шампион по крос, национална състезателка; Райко Кирилов Пенев, многократен призьор в републикански първенства на 5000 и 100 000 метра и национален състезател по маратон 1972-1980 г., майстор на спорта, треньор на състезатели по лека атлетика и биатлон в Сапарева баня. От 1982 г. по мое предложение пред Федерацията по лека атлетика беше утвърден класическият маратон в Дупница и шосейните пробези за юноши и девойки младша и старша възраст. Трябва да отбележим, че през 1987 г. в класическата дисциплина 42 195 м майсторът на спорта Веселин Василев постави нов републикански рекорд с постижение 2 часа 15 минути и 34 секунди /трасето позволяваше да се реализират високи спортни резултати/. Същата година шестима състезатели покриха нормативите за майстор на спорта. Моите възпитаници са донесли 160 златни, 150 сребърни и 140 бронзови медала. В шестицата на България са намерили място повече от 500 призови места. В отборното класиране имаме повече от 50 първи места по кросови бягания.

– Вие сте бил заместник-председател на ДФС “Марек” – Дупница по учебно-спортната дейност, а също така и треньор на националния отбор средни и дълги бягания на България, участвали сте на много международни състезания по лека атлетика. Имали ли сте интересни моменти?

– Като старши треньор на националния отбор по средни, дълги и кросови бягания и маратон на България на 19 май 1970 г. бяхме на международен маратон в Анкара, Турция. Представени бяхме от състезателите Ивайло Шаранков -бивш балкански шампион по маратон; Борис Балабанов -балкански шампион по крос; и третият ни състезател беше Никола Свиленов, и тримата са майстори на спорта по маратон. В отборното класиране отборът на Народна република България, станахме втори сред повече от 30 национални отбора. По време на самото състезание турците ме оставиха на 35 км извън Анкара, техните състезатели бяха на много високо ниво. Но в един момент една частна кола ме взе, закара ме в града, и за наше щастие пробиваше тълпата и даваше път на нашите момчета. Колата беше от наш изселник в Турция. През 1981 г. участвахме в маратон “Трибуна люде” във Варшава. На техническата конференция не бяхме предупредени, че ще заснемат филм за известен техен маратонец, и по време на бягането всички задавахме въпроса защо един състезател бяга известно разстояние, а след това се качва на платформа, като се повтаря няколко пъти. Треньорът на румънците и техният състезател в един момент си казаха защо да го пускаме да минава. Спряха водещия състезател,  скъсаха му фланелката и го свалиха от платформата.

– С националния отбор сте участвали на състезания в Монголия и в Корея. Как бяхте посрещнати там?

– На 26 септември 1981 г. тръгнахме за Монголия за участие в маратон, а излезе крос… Носехме си маратонки за маратона, а не щпайкове за кроса… В Улан Батор ни посрещнаха много добре и ни настаниха в хотел. Храната беше добра, хранеха ни като за маратон. Голяма част от поминъка на населението по това време беше кожарство. Водиха ни на тяхната високопланинска база, където се готвехме за самите състезания. През 1982 г. участвахме на маратона в Корея – 42 км и 195 метра. Това е класически маратон. Бяхме настанени в един двукорпусен хотел на осмия етаж в центъра на столицата Пхенян, близо до площада на града. Организацията беше на високо ниво. Основното меню беше кокошка. А кулминацията на официалната вечер беше специална порода кучета, но аз не опитах от тяхната храна… Били сме още на много състезания в бившия СССР, в Германия, Рим, Берлин, Токио, Париж, Будапеща, Варшава, Прага, Братислава, Белград, Атина, Адис Абеба – Етиопия, Ангола, Чикаго, Ню Йорк. За отбелязване е, че има голяма масовост във всички маратони, участниците са между 40 и 100 000, като елитните състезатели са 2000-3000, а другите бягат за здраве. Това са и Лондон, това са и Париж, това са и Кошице – градът, изравнен с нивото на земята от нацистите през 1945 г.

– Вашите състезатели са гордост не само за Дупница, но и за България, в какво ги възпитавахте?

– Моите състезатели ги възпитавах на воля и себеотдаване. Възпитавах ги на основния принцип – целта се стига, не като се бърза, а като не се изостава. За отбелязване тук е, че Георги Гущеров казваше: “Треньоре, може да не станах голям състезател, но ти ме научи на труд”.

– Вашата съпруга Нелка е дългогодишна медицинска сестра. Как се запознахте с нея? Разкажете за семейството си?

– Съпругата ми Нелка Йорданова Десподова по баща, е родена през 1944 г. в село Стоб. Завършила е Медицинския техникум и Полувисшия медицински институт. Работи като медицинска сестра в поликлиниката в Дупница и в Медицинския институт в града като инструктор и преподавател по общи грижи за болния. След закриване на института започна работа в кабинета по спортна медицина на стадиона, където осъществяваше периодичните и предсъстезателните прегледи на спортистите. Синовете ни Валентин и Иван завършиха НСА – София. Имаме прекрасен внук – Асен, който е ученик в СУ “Св. П. Хилендарски”. Той също обича спорта и ходи редовно на фитнес.

– Какво ще пожелаете на младите хора, които искат да посветят живота си на спорта?

– Ще им пожелая следното:  Ако искаш да си красив – бягай.  Ако искаш да си умен – бягай.  Ако искаш да си здрав – бягай.   Това са го казали 3000 г. преди новата ера древните гърци.

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *