Цялата дандания за „френската борса” я вдигна собственикът на „Ролман“ в Гоце Делчев, защото в един момент нямаше кой да му шие скъпите дрехи за без пари, пише в един от стотиците коментари под поста на Мехмед Боюкли
Жител на гоцеделчевското с. Брезница предизвика лавина от коментари със сърцераздирателно описание на мъките, на които бил подложен синът му, докато бил на гурбет във Франция през 2024 г. Поводът е т. нар. „френска безработица“, която около изборите отново влезе в полезрението на обществеността с новината, че делото на стотици ощетени гастарбайтери от Благоевградска област, с чиято защита про боно се ангажира бившият кмет на Благоевград Илко Стоянов, вече е в съда на ЕС в Люксембург.
Припомняме, че при промяна на Кодекса за социално осигуряване през 2024 г. депутатите не казаха какво ще се случи с гастарбайтерите със заварено положение, които още чакат НОИ да им изчисли обезщетенията. Повечето от съдилищата в страната отмениха излезлите по-късно решения на НОИ, но благоевградските магистрати масово отхвърлиха жалбите на ощетените и сега Стоянов опитва да защити интересите им извън България.
Ето и поста на Мехмед Боюкли, предизвикан от казуса, който е съпроводен от снимки на сина му:
„Това е гурбет във Франция през март месец 2024 г. Не три дена, а цял месец в дъжд и кал. На снимките е синът ми Исмаил, те са заснети от неговия телефон. Тежък целодневен труд по югозападните безкрайни френски полета. Сеели са кромид на капризните французи. В студено, влажно и кално време. Както писах горе – не три дена, а цял месец. Толкова време е самият сезон за сеене на скапания им кромид. Договорът, който са подписали с френската фирма, е бил срочен – от 3 дена до 3 месеца. Условията са били екстремни. Назначеният вайзер от ромски произход ги карал да сеят кромид с двете ръце едновременно. Въпреки това те не са се отказали, разчитали са на правната защита от европейското и българско законодателство. Но са били излъгани, за жалост. Именно тогава българските медийни бухалки се хванаха за тези три дена – в интерес на истината, тогава се говореше, че е имало и случай за наети работници за три дена, които са откарани надлежно от съответни, подставени роботърговци в Западна Европа и са върнати обратно в България с цел да кандидатстват за финансово обезщетение, регистрирани като безработни. Аз приемам, че това е злоупотреба, разбира се. Но не в този случай. Синът ми бе там цял месец и в момента разполагаме с документация, която потвърждава това. Но тогава българските медии, подкокоросани от местните регионални мастити работодатели (за мене те са робовладелци), поведоха кална кампания срещу „френската борса“, удряйки директно и несправедливо такива работници, както тези тук на снимките. Всъщност тези алчни медии и определени народни представители се оказаха нещо като картел, който осакати именно такива работници като тези на снимките в Западна Европа. „Заради сухото дърво гори и суровото“ – така гласи поговорката. Типична байганьовска работа, мазало. Това за нас е несправедлив акт от страна на българското Народно събрание. Говоря за наши народни представители…
Иначе документите на фирмата са изрядни. Не само тежкия труд и лошите климатични условия са търпели момчетата. В тази фирма са работили около 600 български граждани. Когато е пристигнала групата от Брезница, пазачът на фургоните ги посрещнал, за да ги настани в тях. Посрещнал ги с думите: „Добре дошли в ада!“. Макар че шефът на фирмата изглеждал като добър човек, френският лозунг „Свобода, Равенство, Братство“ се оказал кух измамен лозунг. От тези 600 работници само 30 са били бели, останалите са били цигани. Аз деля хората на добри и лоши. Но там не е било така. Белите са били подложени на цигански расизъм. Те са били огромно мнозинство и са си живеели във Франция отдавна. Нашите са били уязвими и беззащитни. Исмаил ми казваше, че е имало една жена от Белица, която е била най-много тормозена от циганите. Те са се държали с нея непристойно, обругавали са я. Но тя, горката, издържала в този ад цял месец заедно с останалите бели в групата – помаци от нашия край и християни, все български граждани. Въпреки този тормоз те са изпълнявали дневната трудова норма. След един месец те си дойдоха от Франция. Но тук, в България, ги чакаше друг тормоз – атака срещу техните права и тотално лишаване от тях. Да, това се случи в европейска България. Затлъстелите и арогантни български народни представители им орязаха елементарни човешки права и усещане, че живеем в правова държава.
И каква е поуката? През тези години на преход очевидно няма спасение от българските роботърговци и робовладелци. Няма уважение към труда, народът осакатя. Дори да идеш в Западна Европа, пак същото. Те ще те открият, дори да идеш и на Луната. Няма спасение от тях“.
От стотиците коментари под поста главно жените съпреживяват болката на бащата, а мъжете задават резонния въпрос какво е търсил синът му в чужбина, ами не си е останал у нас. Ето минимална част от полюсните мнения:
Ще използвам една метафора с лука, който са садили вашите момчета. Поуката е, че заради луковите глави, които избираме да ни управляват, нямаме земеделие, нямаме собствено производство и икономика и се налага българските граждани да се подлагат на подобни мъчения за единия хляб, и че трябва най-после да проумеем, че трябва да бъдем икономически и всякак независими, за да сме добре и добри за самите себе си – за децата си, за бъдещите поколения.
Хр. Колева:
Няма спасение и аз не знам повече. Изгониха ни от България, а децата ни в чужбина попадат на български мафии. Не ми се и пише за българската мафия в Лондон – наемат чистачки, не им плащат минималните заплати и даже им отнемат личните карти. Изумително, но преди два дена говорих с жена – жертва на такава схема за чистачки в Лондон. И тя, милата, е получавала в брой – едва си е плащала квартирата, и после разбрала… колко са я мамили и са я използвали. Много ми е мъчно, ама фактите доказват как българи малтретират българи в чужбина (па били те и етнически българи, и роми, и турци).
Ив. Божинов:
Този вид мафия съществува благодарение на неграмотността на много хора, най-ниско грамотните прослойки са много уязвими, в Англия има закони за това, но те дори не могат да се възползват от тези закони, защото са неграмотни да си потърсят правата.
В. Спасова:
Как да очакваме уважение към труда на хората от такива индивиди, които през целия си живот не са се трудили? Нали ги гледаме в парламента от сто години – несменяеми. Робовладелци в 21-ви век! И това в „демократичната” Европа!
Е. Маджирски:
Цялата дандания за „френската борса“ я вдигна собственикът на „Ролман“ в Гоце Делчев, защото в един момент нямаше кой да му шие скъпите дрехи за без пари. Робите бяха поискали да сменят робовладелеца с някой, който плаща поне за изкарване на месеца. На робовладелеца му съдействаше държавната робовладелческа организация, наречена Трудова борса. Каква е схемата? Идваш си от чужбина, след като си се гърбил като роб месеци или години, полага ти се – тук ще пиша с едър шрифт – ПОМОЩ ЗА БЕЗРАБОТЕН, ЧИЯТО ЦЕЛ Е ДА НЕ ГЛАДУВАШ, ДОКАТО СИ ТЪРСИШ РАБОТА. ДУМАТА „ОБЕЗЩЕТЕНИЕ“ Е НЕПРАВИЛНО УПОТРЕБЯВАНА.
Обезщетение имаме, когато са причинени щети по нечия вина и виновният ги компенсира с пари.
Както и да е. Полага ти се помощ от държавата, докато си намериш работа. Но държавният дерибей крие документите ти, които чужбината е изпратила, и ти гладуваш, щото пари няма. В същото време дерибеят ти предлага работа в местната робовладелческа фирма, която плаща минимална работна заплата за 6-дневна работна седмица, но пък се отчита както трябва пред партийните велможи. Ти отказваш, защото вече знаеш, че това е подигравка. И в този момент губиш правото на ПОМОЩ ЗА БЕЗРАБОТЕН.
Държавните и общински чиновници са станали дебели като прасета и нагли като тийнейджъри от гетото. Съвет към младите – или да бягат и да не се връщат, или да работят на черно и една стотинка да не дават на държавата.
Вие не разбрахте ли, че кърската работа е трудна, ако беше лесна, няма да наемат чужденци – ще си я вършат сами. Какво очаквате – кабинет да ви дадат в чужбина, то тук е трудно, вие там искате да е лесно. В повечето случаи тези, дето наемат работници, са българи и измамата е голяма: много работа, по-малко пари.
С. Буковян:
Прокудени по чужди държави – това е, което направи „преходът“, тлъсти мазни политици.
Я. Читаков:
Поздравления за реалната и разтърсваща публикация, от която не можах да сдържа сълзите си…!!!
М. Боюкли:
Безпартиен съм, неведнъж съм го казвал. Възмутен съм, че след 1989 г. тук няма уважение към човешкия труд. Биомасата се храни от медиите ежесекундно и самата тя попива и проектира върху себе си неуважението към човешкия труд. Помня, че по време на комунизма преди 1989 г. в ТКЗС – село Брезница един човек почина – падна мълния и той умря по време на коситба. На неговото погребение в Брезница дойде целият управленски елит на Гоце Делчев само заради това, че човекът е починал по време на работа! Дори докараха и специален духов оркестър, който се ползваше в Гоце Делчев за траур! Бях изумен. След 1989 г. в Брезница починаха двама човека по време на работа, единият копаеше канал на кметството и земята го затрупа, а другият почина в шивашки цех по време на работа. В Лъжница пък преди година един мой млад колега строител падна от покрив на къща и почина на място. Пак оттам двама човека майстори в София ги убиха и подпалиха във фургона, където спяха на строителния обект. Няколко човека от Рибново също дадоха живота си, трудейки се по строежи… Има и още… по време на работа. Забелязвате ли, че на биомасата не й пука! И кой ни превърна в такава послушна и безмълвна биомаса?
Никой не е отнемал осигурителни права на българите, работили в чужбина. Ако работите в България и останете без работа, за да получавате обезщетение за безработица, трябва да покривате определени изисквания за стаж и осигурителен доход. И ви се отпуска обезщетение за безработица в размер на 60% от средния ви осигурителен доход за последните 24 месеца. Справедливо.
За работилите в чужбина или „работили“, защото имаше хиляди фиктивни безработни, които не са работили изобщо в чужбина, това правило не се прилагаше, представяха фиктивни договори или реални за много кратък срок, съответно кратко осигуряване на висок доход, което им даваше право на голямо обезщетение за безработица, което е несправедливо спрямо всички реално работили в България, останали впоследствие без работа.
Това беше грандиозна измамна схема, от фондовете на НОИ изтичаха стотици милиони всяка година. Вече положението на работили в чужбина и България е изравнено и справедливо – всеки получава толкова, за колкото се е осигурявал.
Иначе трудът в чужбина е тежък, никой не търси българите за лека работа.
Р. Ковачева:
Поуката е ситият на гладния не вярва, стара народна поговорка. А хората, където работят в Бюрото по труда, така властно и нахално се държат с хора, които ходят по гурбет, че едва ли не те ти дават обещания. А ние, скъпи съграждани, си изкарваме парите с голям труд и лишения от близки и родители. Затова слезте на земята и идете да изкарате пари и вие в чужбина, да видите колко лесно се изкарват.
А. Илиева:
Навсякъде в чужбина нискоквалифицираният труд е тежък. Аз чистя влаковете в Нидерландия, тежка е работа и много мръсна. Тук не става въпрос само за пари. Държавата е уредена, спазват се правилата. Съзнанието на хората е друго. Пример от тази седмица – около контейнерите имаше разпилян боклук и много чували след прибирането им от фирмата за почистване. В градинката останаха найлонови отпадъци, разнесени от птици и вятър. Живущите в отсрещния блок слязоха и ги събраха (те също плащат данъци). Съзнанието на хората е друго.
Н. Михайлов:
Батко, нищо не разбрахме от всичката безсмислица, която изсипа. Какво е станало? Не са им платили!? Какво дирят във Франция? В България имаме страхотни ферми и се изкарват много прилични парички, имам хора до 70-80 евро надници стигат и са си в къщата, а не в някой каравана на края на света.
Прочетох Ви внимателно. Ами, г-да, стойте си в България. Садете си лука тука. Ако няма къде, гледайте си животни. Ето бай Рибан, не им се дава. Изучете законите, не само отгоре, ами и долу. Не се давайте на робовладелеца!! Той няма да стане нито по-добър, нито по-умен.
Работа на полето. Ти какво очакваш!! Който иска пари, не избира работа, щом е доволен от заплащането. Вземи се скрий, ако знаеш пък какво е бране на ягоди в жегите и отровни змии вътре в редовете, ти посягаш за ягода, а хващаш змията… Това е животът на гурбет за десетки хиляди българи.
М. Иванова:
И ние бяхме на френските пъпеши на Люнел. Три месеца и половина лазене по полето, но това беше 2016 година. Поне не сме брали в дъжд, прибирахме се и право във фабриката.
М. Христов:
И аз бачках същото нещо през пролетта на 2020 в Брест, Франция – кал до колене и цял ден дъжд. И гладни отидохме във Франция, и гладни се върнахме в България. Най-добрата работа беше, когато монтирахме слънчеви панели на едно поле от 1000 декара в Дания през 2023 – изкъртихме се от работа, но си заслужаваше труда и потта, за 2 месеца изкарах над 10 000 лв. и отделно на тия пари ни даваха по 250 лв. на седмица за храна. И след като напълних един куфар с алкохол, се прибрах в България с над 8000 лв. Сега пак съм във Франция, но на друга работа. Обаче като цяло Франция е много зле за земеделието – по 11 евро и нещо дават на час. Франция е пред фалит, добре че беше България да приеме еврото и да ни ограбят, сега Франция и Германия взеха пари, а ние в България ядем боклуци, Виж – в Холандия минималното възнаграждение е 13 или 14 на час.
Ст. Тодорова:
Може би сте прав за сина си, но аз лично познавам много хора, които бяха за три дни и други, които даже и не стъпиха там, а само по документи взимаха една година пари, и то не малко, на гърба на тези, които се трудим тук. За това замисляте ли се?
В. Иванова:
Докато има кой да им работи на тези колонизатори, така ще е. Затова българите трябва да са сплотени и да си отстояват живота в родината. Да сме заедно и силни и да имаме задоволителен и висок стандарт, за да си живеем и работим на наша земя.
Ив. Ташкова:
Що се оплаквате? Ние, които останахме в страната си, да не сме умрели от глад? Животът е такъв, какъвто си го направиш.
И. Х. С.:
До ушите бях в кал три лета в Англия. Салата, зелки и др. Но с едно лято се купуваше апартамент в Севлиево!
Св. Дамянов:
Като сте работили във Франция, защо не получавате от Франция пари за безработни, а искате от България? Търсете си парите от Франция, България не ви е длъжна, че сте сели кромид в чужбина.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
