Живота си като строител и ръководител на десетки стратегически обекти в Пиринско след средата на миналия век, един от най- красивите от които резиденцията на Тодор Живков в Сандански, представи чрез книгата си „Преживяно“ бившият зам. генерален директор на СМК инж. Димитър Филипов. Събитието напълни с публика салона на Регионалния исторически музей в Благоевград миналата вечер. 91- годишният инженер е написал и издал книгата си през 2016 г., но до днес тя не бе представяна пред широката общественост.
„Аз не съм писател, аз съм инженер човек и това не е роман, нито литературна творба. Това са моите бележки по време на дългата ми практика, близо 70 г., в строителството, 50 г. от които са отразени тук“, откровен бе пред присъстващите инж. Филипов и разкри причината да я напише: „Конкретният повод беше, че моите прадеди и родители не оставиха нито един ред написан. Имах дядо, съосновател на Водния синдикат в родното ми село Петрово, който беше много грамотен човек и много четеше. У дома се получаваха всички издавани тогава вестници, а на списание „Илинден“ на ВМРО имаме пълното течение у дома. Самият той пишеше много красиво, разказваше много увлекателно и беше универсална личност, Гоце Делчев го е заклевал лично за член на ВМРО. И този човек, старият петровски даскал, си отиде на 70 г., без да остави нито един ред, написан за поколенията. Когато аз се пенсионирах и започнах да надничам в миналото, реших, че трябва да направя нещо за децата ми и за нашия род. Прочетох много книги и много време изкарах в Държавния архив и библиотеките да се помъча да намеря извори за историята и това, което знаех от разкази на родители и деятели. Затова написах книгата. Лично аз нямам никаква полза от нея, близо 300 -та отпечатани екземпляра раздадох на приятели и колеги“.
За достоверността на фактите и случките, разказани в книгата, инж. Филипов разкри: „В младежките си години имах инцидент, като технически ръководител трябваше да нося отговорност за нещастен случай и да отговарям пред следствието какво се е случило час по час, за да се оправдая. Тогава се заклех, че в бъдеще всичко, което правя, ще го записвам. И още стоят у дома тефтерите къде съм бил, какво съм правил, с кого съм бил и какво е говорено там. Бележките са кратки, но достатъчни участник в събитието да възстанови случилото се“, каза той, а на въпрос за най- голямото му постижение отговори емоционално: „Най-голямото ми постижение е семейството, съпругата ми, която е моето щастие в живота, и двамата прекрасни синове, които поеха своя път“.
Водещата на презентацията София Гълъбова подчерта, че книгата не е обикновено автобиографично произведение, а исторически извор за една цяла епоха, за едно поколение на съзиданието от средата на 20 век и в нея е събрана информация за труда на много строители, работили в Благоевградски окръг.
Димитър Филипов е роден в санданското село Петрово, завършва 9-и клас на прогимназия в Благоевград, когато заради анархистични идеи и с приятеля му Иван Бухов решават да кандидатстват в Строителния техникум в София.
„Имах само 1 петица по пеене и бях на 16-то място в списъка на класираните, толкова голям беше напливът в този техникум“, разказа той. Със съученика му Кирил Александров (бивш директор на ДТ „Н. Вапцаров“) пък създали в техникума самодейна театрална трупа, с която ходили като ученици да изнасят представления по селата около София.
Трудовата му биография включва редица ръководни постове, като освен зам. генерален директор на СМК е бил началник на отдел „Строителство“ в Окръжния народен съвет и директор на „Водно стопанство” – Благоевград.
За един от емблематичните обекти, на чието строителство е бил ръководител – резиденцията на Тодор Живков в Сандански, инж. Филипов разказа: „Много сложен обект беше, работехме в много сложна обстановка, с много сложни инвеститори – УБО. Трудно беше. Като гледате сградата отвън, не може и да разберете, че половината от помещенията са под земята“, а за годините начело на „Водно стопанство“разказа : „Направихме реконструкция на напоителните системи и започнахме яз. „Никудин“. Като директор на „Водно стопанство“, което изграждаше хидромелиоративните обекти и експлоатацията на напоителните системи, си поставих три задачи: да направя един голям язовир в окръга (започнахме яз. Никодин, на който, като дойде демокрацията, му сложиха кръст), построихме напоителната система Лешко- яз. „Стойковци” и яз. „Валтата“ в Петричко. Второто нещо бе да осигурим колектива с жилища. С помощта на градското ръководство направихме около 400 апартамента и настанихме всички работници и служители, които имаха нужда. Третото бе да направим почивна база, това е почивната база „Бор“ на Семково с 220 легла , но и нея демокрацията я приватизира“.
Присъстващи в залата коментираха, че паметта и разказът на инж. Филипов са фотографски и малцина са можели да видят описаните в книгата му случки и взаимоотношения.
В знак на признателност зам. кметът по строителството на Благоевград инж. Св. Захариева връчи на автора поздравителен адрес от кмета М. Байкушев, придружен с албум и тефтер от ръководството на РИМ с подтекст да продължи да води дневник за случващото се и в момента.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
