Боклук! Как САЩ, Европа и Азия организират сметосъбирането си през погледа на нашенци

Мария Цакова, гр. Банско: В САЩ не хвърлят дрехи и мебели – организации ги събират и ги пускат за продан на безценица, техника обаче да хвърлиш ти е 10 долара таксата

Мария Цакова

В САЩ, където бях преподавател в университет,  живеех в комплекс с апартаменти, но в малък град в консервативния щат Индиана, затова едва ли организацията на сметосъбирането е била както в цяла Америка. Като цяло наблюденията ми са, че в Европа нещата са много по-добре организирани, отколкото в САЩ. В нашия комплекс отделно се събираха единствено кутиите от „Кока-Кола” и „Пепси”, вероятно и кенчетата от бира, предполагам заради наличието на алуминий в тях, който е много скъп. Всички други отпадъци се събираха заедно. Това беше безплатно. Плащат обаче за електроника – стар телевизор да го вземат струва 10 долара, а касета беше 5 долара. Голям бизнес за някои фирми. Стари матраци, които могат да се използват, мебели, никой не изхвърля – отиват за благотворителни цели. Има организации, които идват и ги прибират. Същото се случва и със старите завивки, дрехи и т. н. Тях ги пускат в специални магазини за много малко пари. Много от моите студенти в САЩ се обличаха от тези магазини.

Благоевградчанинът Иво Станоев:  В Китай плащаш за боклука заедно с таксата за асансьор, в Корея на улиците няма нито кошчета, нито боклук

ИВО СТАНОЕВ

В Китай, където живях 6 години, бяхме в огромен блок на 24 етажа с 600 апартамента. На всеки етаж имаше огромна кофа, където хвърляхме боклуците, без да ги разделяме. Чистеха ги вечер и през деня малко понамирисваше, но все пак не затъвахме в боклуци.  За това удоволствие плащахме първо по 40, после таксата достигна до 60 лв. месечно, но в тази сума се включваше и поддръжката на асансьора и общите части. След нас обаче Китай въведе задължително събиране на всички отпадъци, за да подобри рециклирането им, и сега населените места са оборудвани с различни по цвят контейнери.


В Китай разделното събиране от 2-3 г. е задължително

5 години бяхме и в Корея – в малка къщичка, където сметосъбирането е организирано по съвсем различен начин. В магазините се продаваха чанти с различни цветове за различните боклуци. Като ги напълниш, вадиш на улицата и фирмата по чистота ги събира. Брат ми разказва, че в Канада това става в определен ден, но при нас беше всеки ден. Мебел, ако искаш да изхвърлиш, първо трябва да отидеш да платиш определена такса, после идва фирма, слага лепенката и чак след това я вдига.


В Корея използват чанти с различни цветове за различните боклуци

И за Япония имам наблюдения, където ми е правило впечатление, че пред всеки магазин и къща има прозрачни торби, в които се виждат различни отпадъци – само кутии, само хартия, и т. н., и не се забелязваше объркване.


В Япония сметосъбирането се извършва разделно, в прозрачни торби

От трите страни най-мръсно беше по улиците на Китай, но санкции за хвърлен боклук не се налагат. Това обаче за по-малките градове. В Хонконг например съм чувал, че за фас на тротоара глобата е 500 местни долари.  Иначе по улиците има страшно много контейнери за смет и всички са препълнени с боклуци. Докато в Корея не можеш да видиш кошче на улицата, а и да видиш, то е почти празно – не знам корейците в джобовете ли си носят отпадъците, но никой не хвърля навън.

Вече сме в Благоевград и смятам, че с всяка изминала година нещата вървят към по-добро и става все по-чисто.  Противник съм обаче на глобите, защото със санкции нищо не се постига. Трябва личен пример. Като видиш хартийка на тротоара, наведи се и я хвърли в кошчето, защото този след теб ще те види и утре и той може да го направи. Помня преди време група приятели видяхме на улицата сгазена котка и започнахме да се тръшкаме – ама как може, няма ли кой да я махне, що за град сме… Тогава дойде бабата на един от приятелите ми и без да каже думица, просто я взе за опашката и я хвърли в кофата.

Якорудчанинът Св. Похлупков за организацията на сметосъбирането в Германия: Няма такса смет, чистотата е въпрос на организация и съзнание

Св. Похлупков

Проблемът с боклука в България  и в частност в родния му гр. Якоруда, откъдето доста често се появяват снимки по сайтовете с незаконни сметища и препълнени контейнери , провокира местния треньор по плуване и ски Светослав Похлупков да разкаже как е организирано сметосъбирането в една от най-чистите страни в света – Германия, където той живее от доста време. Оказва се, че разликата между България и Германия е не толкова в инвестициите, колкото в организацията на сметоизвозването и дисциплината на местните, и немският опит спокойно може да бъде приложен в България.

Ето какво разказа Похлупков за в. „Струма”, където изпрати и богат снимков материал.

„Основната разлика е, че в Германия навсякъде има контейнери за различните видове отпадъци и те се ползват по предназначение. Кофите са оградени с огради, на които има предупредителен надпис, че трябва да се държи чисто, и в 19.00 часа вратата на заграждението се заключва. Тоест след 19.00 часа нямаш право да си хвърляш боклука. Това е може би заради някаква сигурност, или пък да не се изкуши някой да обръща контейнерите и да разпилява боклуците.

Всяка къща е длъжна да събира отделно стара хартия. Общината предварително известява кога ще мине колата за събиране на хартия и всеки изнася кошчето си отпред .

Във всеки дом в Байерн има контейнер с пластмасов плик за събиране на пластмасовите отпадъци. В някои части на Германия общината раздава безплатно на всяко семейство жълти чували, в които задължително се слагат само пластмасови отпадъци – като бутилки, найлонови торбички и всякакви опаковки. Два пъти месечно хората оставят тези торби пред жилищата си и минава специална кола, която ги взема за вторична преработка. Специално в Мюнхен за пластмасата има нарочен контейнер, който е складиран до другите в ограденото място. Там до 19.00 часа винаги има работници, които  особено стриктно ровят в  торбата с пластмаса и разделят съдържанието й поне в 10 вида чували – пасти за зъби и четки за зъби на едно място, найлонови пликчета на друго, туби от веро…

Има и контейнери за стъкла и метални кенове. Те също са зад оградата. При почистването им работниците отделят шишетата по цветове – зелено, тъмно, бяло… .

Има и депа за допълнително изхвърляне на електронна техника, дюшеци и текстилни отпадъци. На някои места в Германия се заплащат някакви суми за текстилните изделия, но има много градове, като Мюнхен, в които се събират безплатно.

Всеки район има особености при събирането на отпадъците. Например в северната част на Байер общината раздава жълти торбички безплатно и предварително обявява в кои 2 дни в месеца трябва да ги изнесеш пред дома си, за да ги натовари специална кола. Ако в тези торбички обаче ти си хвърлил наред с пластмасовите и други отпадъци и ги намерят, имаш два варианта – единият е да ти ги върнат в къщата до следващото минаване на колата, вторият е да платиш  глоба от поне 50 евро. Иначе в Германия такса смет няма.

В същата северна част на Байер, ако изхвърляш големи предмети, като легла, дюшеци, матраци и килими, има определена такса,  която заплащаш и не е голяма. В Мюнхен обаче е малко по-различно – тук има контейнери, в които носиш в определени дати и часове това, което искаш да изхвърлиш. Контейнерите са разделени на домашни, биологични, градински отпадъци, батерии, пластмаса. Пластмасата, която събираш вкъщи,  се разделя на твърда пластмаса от бутилки и мека пластмаса – като найлонови торбички, и за това нещо не плащаш въобще.

Домашните отпадъци от кухнята се изнасят в собствения контейнер пред къщата – но като се има предвид, че става въпрос за остатъци от храната, без бутилки, дрехи, найлони и др., той е нищожно малко. Контейнерите са затворени, минава кола да ги почиства 2 пъти месечно и никога не можеш да видиш боклук до тях.

И така – в двора има няколко вида контейнери, ти слизаш с няколко вида торбички и търсиш къде коя да хвърлиш. Работниците ти помагат по-бързо да се ориентираш. Така всичко зад заграждението остава чисто, а огромната част от боклука се разделя за рециклиране още на място”.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *