Професионалният празник на МВР вдъхнови управника на гърменското с. Огняново Иван Ижбехов и между два служебни ангажимента той си плю на перото и написастихотворение. То е озаглавено „Полицай“ и звучи така:
„Нощта полека, бавно си отива
и време за наряда ми настъпва.
Последна глътка от кафето си отпивам,
обличам униформата и тръгвам.
Посрещат ме колегите от нощна смяна:
– „Грабеж, задържане и двама във ареста.“
Началникът приема рапорта с: „Разбрано!“
С шега изпраща ги: „Ще станете известни.“
А аз поемам своя дълг служебен,
до мен колегата в патрулната кола.
На нас разчитат и богат, и беден,
защото пазим и закона, и честта.
Значката и пагона задължават!
Понякога, рискувайки живот и здраве,
макар и да ни хулят, унижават,
това по-силни и отдадени ни прави!
Не сме безгрешни и не сме герои,
но в трудните моменти ставаме опора!
Приемайте ни не за чужди, а за свои,
и ние като Вас сме… Просто хора.“
Оригиналната честитка в мерена реч не изненада избирателите му, защото кметът им отдавна пише и дори се заиграва със създаването на песни по негови стихове.
Такава е например рок баладата „Там, където…“. В нея се говори за стремежа на лирическия герой да открие любимата си в „изгрева, обагрил в розово небето“ – там, „където мечтите губят се в реалността“ и „в шума на лятното, дъждовно ромолене“. Песента всъщност е дело на изкуствен интелект, който изработил нежната мелодия, аранжимента и изпълнението по настройките, които Ижбехов му задал.
Лиричните забежки на селския управник обаче по никакъв начин не му пречат да гони служебните си ангажименти, да прави допитвания в селото – например на тема какви дървета искат огняновци да имат по улиците, да организира акции по търсене крадците на минерална вода и да намира осиновители на кучета, зарязани от стопаните им.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
