Здравка Радичкова-Заря изпълни залата на Регионалната библиотека в Благоевград с почитатели на нейната поезия. Псевдонимът й Заря идва от пубертета, когато се е подписвала под стиховете си с инициалите З и Р и за благозвучие става Заря. Приема го, защото отговаря на пламенната й натура.
Родена е в Кюстендил. Завършила е българска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Била е учител по български език и литература. Работила е като редактор и радиоговорител. Свои стихове и есета е публикувала в местни, регионални, национални и международни списания, вестници, литературни сборници, алманаси в страната и чужбина. Има множество национални и международни награди и отличия за поезия. Тази година спечели награда за стихотворението си „Естествен интелект” на Мелнишките вечери на поезията.
През 2008 година излиза първата й стихосбирка „Крилете на душата”, а през 2013 в Далас, Тексас, излизат стихосбирките „Божественият огън” и „Крилете на душата”.
„Стиховете ми се родиха в България, но в Америка са децата ми и отидох при тях на гости с една папка с мои творби. На Нова година моят син ми направи неочакван подарък. Беше снимал стихотворения от папката и издаде книгата „Крилете на душата”. Не предполагах, че мога да получа такъв скъп подарък, но той ме поощри и стимулира да продължа да пиша. Дъщеря ми пък помогна за подготовката на техническата част на книгата. Илюстрирах я с картини на кюстендилския художник Валери Рибалченко. Проф. Стефан Лазаров ми даде негови картини, с които илюстрирах втората си стихосбирка „Божественият огън”. Това заглавие дойде от картината на корицата, която беше нарекъл „Огънят от бащиното огнище”. Аз го оприличих на божествен огън, защото искрата отива нагоре към небето. Роди се и стихотворение с такова заглавие.
Това е божествен импулс, който всеки творец усеща в мигове на работа – споделя Здравка. – Напоследък пиша много, защото ме стимулират контактите с хората. Любимият ми поет е Недялко Йорданов, който помести мои стихове в първия брой на в. „Ретро”. Наблюдавам в интернет негови стихове и между нас се породи творчески диалог. Моите стихове са като отговор на това, което той пише. Не за първи път ми се случва подобно нещо, но този път импулсът е много силен. Ако почувствам униние и болка в неговата душевност, се опитвам чрез поезията да го успокоя. Разбира се, то се отнася за всеки, който преживява подобни чувства, защото това е изповедна, емоционална поезия”.
През 2022 и 2025 г. книгите на Заря са преиздадени и обогатени с нови творби. По нейни стихове има издадени и 7 песни по музика на проф. Петър Льондев, на Давид Алфандари и на Йосиф Пилов.
„Преди години Петър Льондев дойде в Кюстендил на фестивала на класическата китара. Тогава му дадох моето стихотворение „Звън на китара” и той го превърна в песен – разказва Здравка. – По-късно написа музика за още двете мои стихотворения „Приятелството” и „Училище мое”. Той харесваше това, което пиша, но за съжаление напусна земния си път. След него Давид Алфандари – актьор от Кюстендил, също написа музика по мой стих – „Житейско послание”. Последната ми песен направи композиторът Йосиф Пилов по едно стихотворение, което съм посветила на жертвите в Кочани и то беше отличено на Мелнишките вечери на поезията миналта година. На връщане от Мелник бях на гости на Йосиф Пилов в Благоевград, който е племенник на големия певец – тенорът Арон Аронов, и по-късно Йосиф написа музика по стихотворението „Болката не стихва”. С Йосиф ще направим и химна на българското училище в Далас, Тексас, което носи името „Васил Априлов”.
Йосиф Пилов със семейството си беше гост на премиерното представяне на книгите на Здравка Радичкова в Благоевград. Съпругата му Здравка Радкова, която е от Благоевград, но от 30 години живее със семейството си в Далас, сподели:
„Тук сме с малка част от групата, организирана в българското неделно училище в Далас, където преподавам български език на нашите деца. Йосиф Пилов, който свири на китарата, ми е съпруг, тук са и двете ни дъщери, които също пеят. Той работи в областта на информационните технологии и се срещнахме в хора на Христо Кротев в Американския университет в България. Преди да се родят децата, преподавах английски език за чужденци в един колеж, но сега се занимавам изключително с домашното обучение на децата ни – нещо, което се прие за обичайно след пандемията в Тексас. Те учат музика и се занимават с музикален театър едновременно с останалите предмети, които учим вкъщи. Около 7-8 месеца сме в Тексас, а лятото в България. Така че принадлежим на две държави, на две култури. Ние сме икономически емигранти. Животът се променя и тук, и там и се забелязва, че средната класа изчезва за сметка на класата на богатите и на много бедните. Ние се опитваме да се възползваме от добрите страни на живота в двете държави и се приемаме за граждани на света. Винаги подкрепяме талантливи творци като Здравка Радичкова, с чиито деца сме заедно в Далас”.
Певческата група с участието на Здравка Радкова, Йосиф Пилов, двете им дъщери и семейството на Румяна Чимева посрещна гостите на Здравка с акапелното изпълнение на песента „Слънчице мило, мамино…”. Пяха развълнувани, че са на родна земя, и предадоха емоцията и на публиката.
Музикалният педагог Румяна Чимева със своето семейство също присъства на поетичната вечер на Здравка. И Румяна е от Благоевград. Завършила е музикалното училище в Широка лъка и музикалната академия в Пловдив. 16 години е живяла със семейството си в Калифорния и от 4 години е в Далас, където е учител по пиано и музика в българското училище „Васил Априлов”.
„Там има достатъчно българи, които милеят за България – споделя Руми, – и съм щастлива, че в Далас попаднахме в прекрасна среда. Това е нашето семейство извън България. Създадохме няколко музикални групи – „Омайниче”, „Славея” и „Омая”. Целта ни е да запазим българското и да дадем възможност на всеки да почувства музиката – не само слушайки я, но и създавайки я. Емоцията е много голяма, когато си част от творческия процес. Имаме и танцова група, която се ръководи от Биляна Стоименова – дъщерята на Здравка Радичкова, заради която сме тук. Всички групи са много активни и достойно представят българската общност на различни сцени в Далас”.
Групата изпълни и песни по стихове на Здравка Радичкова, а поетесата сподели, че вече е готова със следваща книга, чието работно заглавие е „С пламъка на вечността”. В нея ще събере социални стихотворения, както и творби, посветени на нейните родители и на благоевградската поетеса Красимира Кацарска.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
