Валя Стоянова e на 33 г. и е ромка, но противно на наложилата се представа за този етнос не иска помощ от държавата, за да се грижи за четирите си деца, едното от които вече е семейно и дори има свое дете на 2 г.
Валя е родена в Перник, но е отраснала в дом за сираци в София, където е била от 1-ви до 7-ми клас. Създава семейство с мъж от с. Стоб, община Кочериново, но той умира преди повече от година. Жената е работила в няколко страни в Европа – Франция, Италия ,Чехия, стига чак в Ирландия. Преди 4 г. обаче се връща в Стоб и започва работа при двама братя земеделски производители в селото. Мислела е да отиде отново на работа в чужбина, но остава тук заради децата, които са вече ученици.
С Валя Стоянова се срещаме случайно в Дупница, почти 20 години след запознанството ни и бързо се разприказваме за живота, децата, работата…
На полето с трактора 
Сред лозята в Италия 
На 33 г. вече е баба на внуче
– Валя, не съм те виждала повече от 20 г., къде си в момента, с какво се занимаваш, как е семейството ти?
– От 9 г. живея в с. Стоб. Имам четири деца, две момчета и две дъщери. Преди две години най-голямата ми дъщеря се омъжи и вече съм баба на внучка. Останалите три деца са при мен – едното е в 8-ми клас, другото в 7-ми, а третото е третокласник.
Сама се грижа за тях, баща им почина преди повече от година. Работя при двама братя фермери от с. Стоб. Добре ми плащат. С парите, които получавам като заплата, плащам квартира, храня децата си, плащам сметки за ток, вода…
В. Стоянова със сина си Кристиян 
С дъщерите си 
– Какво работиш в това земеделско стопанство? Обикновено се наемат мъже за тази работа…
– Работя всичко, карам трактор, фадрома… Аз и двамата ми шефове обработваме 2500 дка земя. Мога да ора, да сея жито с трактора. Качвам се на фадромата, когато трябва да се товарят чували с жито по време на сеитба, всичко работя. Не ме е страх от работа, не мога да разчитам на социални помощи да си гледам децата. Работя наравно с шефовете, ако те са на трактора, аз слагам чували с жито на сеялката или обратното.
ПРЕЗ ЛЯТОТО СЕ НАЛАГА ДА СЕ РАБОТИ ПО 15-20 Ч. НА ДЕНОНОЩИЕ.
Сега през зимата няма много работа и почивам, но заплатата ми върви.
През лятото се налага да се работи нощем. Като пръскаме рапицата с пестициди, работим през нощта. При жътва на житото се работи до стъмване. Пролетта започваме оран и засяване на пролетни култури, есента – есенни култури… Харесвам си работата. Шефовете ми се държат добре с мен, но и аз се старая.
– През сезона на усилена работа кой се грижи за децата? Имаш ли време да им приготвиш храна?
– Те са големи, сами се оправят. Вкъщи аз готвя, но когато има много работа, купувам готова храна.Уча дъщеря ми, която е на 14 години, да ми помага в кухнята. Вече може сама да приготви боб, леща… така че през лятото няма да се притеснявам дали ще мога да им сготвя.
– Какво им готвиш, какво най-много обичат?
– Готвя им мусака, кайма с доматен сос, боб, леща, понякога и кюфтета. Не са ми гладни децата. Много държа да учат.
– Как се справяте, когато са онлайн?
– Не мога да им помагам, когато учат от вкъщи, предпочитам да са на училище. Ходят и на занималня. Сигурна съм, че ще си научат уроците. Аз не можах да уча, да завърша средно образование. От 1-ви до 7-ми клас израснах в Дом за сираци в София „Ран Босилек“. През лятото ходех при майка ми. Ние сме 7 сестри и братя, но се справихме в живота. Единият ми брат е семеен и живее и работи в Англия, една от сестрите ми също е семейна. Имам две сестри, които са в 10-и и 11-и клас. Не се сърдя на майка ми, че не е успяла да ни даде всичко, но толкава са били възможностите й, нали ни е отгледала здрави. Затова сега се старая на децата ми да не им липсва нищо и работя на къра.
– Спомена в предишен разговор, че най-голямата ти дъщеря те е дарила с внучка преди 2 г. На 31 г. си станала баба. На колко години беше тя, като се омъжи?
– На 17 г. пристана на едно момче от Кочериново. Зетят е много добър. Двамата се уважават и той работи в една ферма в селото, дъщеря ми се грижи за бебето.
НЕ МИ СЕ ИСКА ПО-МАЛКИТЕ МИ МОМИЧЕТА ДА СЕ ОМЪЖАТ РАНО. ИСКАМ ДА СЕ ИЗУЧАТ, ДА СТАНАТ ИНТЕЛИГЕНТНИ ХОРА И ТОГАВА ДА СЪЗДАВАТ СЕМЕЙСТВА.
Когато голямата ми дъщеря се омъжи, аз бях на работа в чужбина.
– Къде си работила извън страната?
– Къде ли не. Работих в Чехия, Франция, Италия, Испания…
– Какво си работила и колко години беше в чужбина?
– Пет години работих и се върнах заради децата си. Сега отново бих отишла, но не мога да ги оставя сами. Преди баща им беше жив и можеше, но вече няма как.
Във Франция работих на поточна линия за опаковане на праз лук. Работеше са по 11 часа на ден с почивка 45 мин. за целия ден. На обяд ни пускаха за 20 мин., ти решеваш дали да обядваш нещо, ако си си донесъл от вкъщи, цигара ли да пушиш, или да пиеш кафе. След това ни пускаха два пъти, веднъж за 10 мин. и още веднъж за 15 мин. почивка. В чужбина не е като в България. Там се изисква да се спазва работното време и се работи много. Във Франция ми плащаха по 10 евро на час.
Известно време берях грозде в Италия, добри пари ни даваха, по 7 евро на час. Работила съм и по 11 часа на ден, но на следващия не можех да се движа от умора. В лозята работният ден започваше в 7 часа и продължаваше кой докогато издържи. От 10 ч. до 10.15 ч. ни даваха почивка. На обяд ни пускаха 2 часа независимо дали си на средата на реда или в началото. След почивката работиш, докато не се умориш, нямаше фиксирано работно време.
За кратко бях и в Ирландия. Там режех зеленчук за дюнери, изискваше се бързина и по цял ден стоиш на крак. Плащаха ми по 11 евро на час. Усилена работа имаше сутрин и на обяд, след това клиентите намаляваха.
Работих и в завод на БМВ. Опаковах седалките, които бяха подгряващи.
КАКВО ЛИ НЕ СЪМ РАБОТИЛА,ЗА ДА ИМАТ ДОБЪР СТАНДАРТ ДЕЦАТА МИ.
Преди да замина за чужбина, работих и като крупие в игралната зала в Кочериново, но не издържах много. Тогава съпругът ми беше още жив. Някои от клиентите се напият, пък започнат да ти поднасят някакви нецензурни думи и се отказах.
Повечето клиенти бяха обикновени хора, познавахме се. Те са от Кочериново и селата, но идваха и от други места. Една мутра идваше от Благоевград. Една вечер спечели 2000 лв., на другата вечер ги заложи и ги изгуби.
– Само на 33 г. си, но си видяла много, работила си много. Какво искаш за децата си като станат големи и имат свои деца?
– Искам да ги изуча. Дъщери ми Вергиния е в 7-ми клас. Мечтае да стане химик и да създава лекарства да се лекуват хората. Ако иска да учи, ще дам всичко от себе си, за да не живее моя живот. Синът ми Кристиян иска да стане тракторист, като мен, а най-малката ми дъщеря, която е в трети клас, мечтае да стане полицай и да хваща лошите.
Искам децата ми да са живи и здрави. Да ги възпитам добре, да станат добри хора и да сбъднат мечтите си.
– На теб какво си пожелаваш?
– Да съм здрава, да работя!
Записа: ЙОРДАНКА ПОПОВА
