През изминалите три дни световната дипломация беше съсредоточена в Мюнхен. Основната линия на 62-рата Международна конференция по сигурността в германския град беше въпросът какво се случва в отношенията САЩ-Европа след рязкото охлаждане през последната година? Войната в Украйна също беше сред основните теми, а събитието беше съпътствано и от големи протести срещу режима в Иран.
Тази година САЩ изпратиха на форума дипломат номер едно – държавния секретар Марко Рубио. Неговата реч беше съвсем различна от тази на вицепрезидента Джей Ди Ванс, който говори на конференцията миналата година и беше изключително прям и на момента дори „груб“ в изказванията си към Европа. Дипломатите чуха думата „заедно“ много пъти. Имаше известно преплитане в изказването на Рубио с това на Ванс обаче – що се отнася до критиките към миграцията. Но критиките на американския държавен секретар бяха отправени по много по-елегантен и дипломатичен начин.
Рубио каза още, че САЩ винаги ще бъдат дете на Европа, но въпреки помирителния тон даде ясно да се разбере в речта си, че живеем в реалността на нов световен ред. Все пак, с много препратки към общата история на САЩ и Европа, той успя да спечели аплодисменти и въздишки на облекчение от европейските си партньори.
Това, което Рубио деликатно опита да каже на Европа, беше: „Ние ще бъдем с вас, но по нашия начин – така, както го виждаме ние в тази администрация във Вашингтон“. Посланието не звучеше като разговор между напълно равнопоставени партньори.
На форума беше и украинският президент Володимир Зеленски. Той каза, че САЩ изискват много повече отстъпки от Киев, отколкото от Москва. Според него американската позиция е, че ако Украйна се изтегли от Донбас, мирът ще настъпи много по-бързо. Украинците обаче отхвърлят това, защото става дума за човешки съдби. Зеленски заяви: „В Донбас живеят толкова много украинци. Не мога да отида да почукам на всяка врата и да обясня, че от днес това вече ще бъде руска територия“.
Освен политиката, точно пред входа на сградата, в която се провеждаше форума – имаше и протести. Бяха разказани човешките истории на хора от Иран. Имаше два протеста. На единия се събраха около 200 000 души. Там говори Реза Пахлави – синът на иранския шах, свален през 1979 година. Той обяви намерението си да ръководи прехода на Иран и да насочи страната към светско-демократично бъдеще.
Имаше и втори протест – не само срещу режима, но и срещу самия Пахлави. Хората казаха: „В момента имаме един диктатор. Свалихме един диктатор и не искаме да идва трети в лицето на Пахлави“.
