Най-големият кошмар в звездната кариера на годлевката Добриана Рабаджиева е принудителната й раздяла с националния отбор на България. Неприятната ситуация се разиграва преди 2 г., когато ръководството на родната волейболна федерация я набеждава за симулантка и оттогава представителният тим на страната става затворена страница за нея. „По онова време имах проблеми с травми. Беше след дълъг и тежък сезон в Турция. Получих сериозно възпаление и нямаше да съм пълноценна на терена. Отговорните фактори в БФВ обаче настояваха да играя и ме обвиниха, че симулирам контузии. Направиха ми ядрено-магнитен резонанс, но след това скриха резултатите. Тогава реших, че може би е време да си тръгна. Исках да продължа да играя волейбол и не можех да рискувам здравето си“, връща лентата назад посрещачката. Отскоро обаче в централата задуха вятърът на промяната със смяната на „вечния“ Данчо Лазаров с легендата Любо Ганев. „За мен е чест да мога да защитавам цветовете на родината си. Ще видим как ще се развият нещата. Предстои да го обсъдим“, открехна вратичката към завръщането Рабаджиева, след което повдигна завесата около личния си живот. „Надявам се да намеря подходящия мъж и да имам здраво и хубаво семейство, разбира се, и деца. Всичко с времето си. За брак не мисля, защото смятам, че пръстенът не е толкова важен. Не стои на дневен ред и евентуалното отказване от спорта. Искам да играя дотогава, докато тялото ми позволява и докато я има тръпката“, поясни Доби, която в средата на идния месец навършва 29 г., последните 10 от тях прекарани в чужбина. От школата на „Пирин“ /Рз/ преминава в ЦСКА и 6 сезона по-късно, през 2010 г., започва големия маратон до различни точки на планетата – Италия, Азербайджан, Турция, Швейцария, Китай, Бразилия… Навсякъде е любимка на фенове и съотборнички, а малко преди пандемията прибави в богатата си колекция от отличия титлата в южноамериканското първенство с бразилския „Минас“.
„Имам много постижения, добри времена и незабравими моменти във всички отбори, в които съм била. Но в Бразилия беше наистина неповторимо. Обикновено отнема време да се адаптираш към нова среда. Още от първата тренировка обаче се почувствах все едно съм тук отдавна. Със сигурност Бело Оризонте ще стане едно от най-предпочитаните за мен места, с любими хора. Оценявам възможността, която получих. Не знам как се получи. Всички момичета ми помагаха, в състава заварих големи звезди, от които можех само да се уча и да се усъвършенствам покрай тях. Намерих сродни души. Обичам да се усмихвам, да се наслаждавам на нещата на и извън игрището, и най-важното винаги да печелим мачовете. Вярвам в една поговорка, която гласи: „Привличаш това, което излъчваш“. Бих се радвала да се върна в „Минас“, това наистина е специално място. Бразилия се оказа моят дом на волейбола. Влюбих се в тази страна. Обичам да се състезавам тук. Най-невероятното нещо са запалянковците, никога не съм виждала такава страст. Искаше ми се да остана по-дълго, намерението ми беше след края на сезона да обиколя страната, но за съжаление коронавирусът промени всичко. Липсва ми отборът, липсват ми феновете, липсва ми бригадейрос,традиционен местен десерт, подобен на шоколадовите бонбони, липсват ми пао де куейжо, кашкавалките с брашно от тапиока и фънктанцът ми липсва“, разкрива преживяванията си бившата националка и посочи още една желана дестинация за продължение на кариерата си. „Изненадващо за мнозина, обичам Китай. Изкарах два сезона там и много ми хареса. Запознах се с нова култура, която ми допадна. Хората са изключително внимателни и дружелюбни. Първенството е силно, така че това е един от вариантите за моето бъдеще“, поясни Д. Рабаджиева.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
