С водосвет, извършен от архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак в съслужение с архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия ставрофорен иконом Генади Генадиев в двора на църквата „Свети Мина”, беше открит празникът, предшестващ Успение Богородично – традиционното замесване на богородичен хляб.
„Слагаме начало на Панагия – Въздигане на хляба, за 14-а година омесените обредни хлябове ще бъдат осветени на църковния празник Успение Богородично. Това е празник на целия български народ, дано стане по-известен, за да идват хора от други страни“, каза архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак.
Питката от квас, приготвена от гимназиста Никола от село Багренци
Щандът на Долно село, Милка /в средата/ показва как се прекадява трапезата с тамян
Теологът Любляна Начева отбеляза, че Панагия – Въздигане на хляба е изконна българска традиция.
Гергана Кадийска с дъщеря си Денислава показват щанда на читалището в село Жабокрът
Денислава показва обредната пита за Богородица
„Празникът е много тачен и обичан в Кюстендилския край и град Кюстендил. По традиция на 14 август се прави историческа възстановка – как се създава и прави хляб. Ритуалът се прави около храмове заради християнската семантика. За 14-а година отново се събираме, за да проведем културния форум – за Богородица и хляба – Въздигане на хляба. Панагия е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане заедно. Панагия е практиката на Христос и апостолите, на древната църковна община, преминала през времена и различните култури – съхранена от дедите ни и донесена до наше време чрез празниците на църквата. Личността на Божията майка е в сърцата на всеки човек, тя е обичана по целия християнски свят“, отбеляза още Любляна Начева.
Заместник-министърът на туризма Мария Белколева /в средата/ със самодейци от село Копиловци
Народната традиция е огледало на църковните обреди, а хлябът, който замесиха, не бе делничен, а празничен за Богородица.
Възстановката включваше омесването на богородичните пити, в нея участваха съорганизаторите от сдружение „Партньори”. Момичетата бяха сплетени на плитки, отидоха да напълнят стомните с мълчана вода, с която замесиха тестото и опекоха питите в пещ.
Етнологът доц. д-р Екатерина Керемидарска заяви, че самото действие около хляба наподобява черковното тайнство, освещава се житото, предметите, свързани със замесването, са изпълнени със сакралност. Жената-майка учи и предава тайнството на най-личните момичета.
Гости на празника в Кюстендил бяха зам. министърът на туризма Мария Белколева, придружена от заместник-кмета на община Кюстендил Светослав Василев.
Теологът Любляна Начева, етнографът доц. д-р Екатерина Керемидарска, отец Генади и архиерейският наместник Исаак / отляво надясно
Замесване на богородичен хляб, младите поемат опита от по-възрастните
„За мен е истинско удоволствие да бъда тук с вас. От името на Министерство на туризма искам да ви пожелая да предавате тези традиции от поколение на поколение”, пожела Белколева.
На Успение Богородично в градинката пред Обреден дом – Кюстендил представиха изложение на обредни хлябове. Организатори са общински отдел „Култура и духовно развитие” в община Кюстендил със съдействието на сдружение „Партньори – Кюстендил“. Кюстендилските жени подредиха отново невероятни богородични питки, хлябове и баници.
Празничният хляб се замесва с мълчана вода
Всички читалища в общината подредиха в градинката до храма „Успение Богородично” уникални маси с икони, обредни хлябове, баници и сладкарски произведения. Всички печива бяха поръсени със семена, което символизира добрата реколта. На всяка маса присъства и иконата на Божията майка.
Със собствен щанд беше и читалището от най-пострадалото от пожарите Долно село. Секретарят Миродинка Василева заяви, че показват всичко най-автентично.
Майсторките навиват ръкави
Сплитане на косите
„На нашата маса има характерните печива за Богородица. Може да се види празнична пита за сватби и кръщенки. Имаме питка с мед, с която се посреща невестата от свекървата, за да й е сладък животът.
Заедно с мен са и читалищните дейци Милка Христова – стара самодейка и певица, и Антон Крумов – той пък ни дава идеи за обичаите. С него е чаровната му съпруга, тя меси питката. Всички се събираме в един дом, дава идеи какво знае от едно време”, споделя Миродинка.
Милка пък е научена от баба си. „Някога замесвахме в нощви, печахме връшник в подница. Особено вкусен е зелникът. Долно село е живо въпреки пожарите, от общината минаха, видяха щетите. Имаме изгорели къщи, но не всички са обитаеми. Беше много страшно, като гледаш от стопанския двор как всичко гори. Пожарната пресече огъня, за да не отиде към селата Бобешино и Преколница. Имаше жени, които припаднаха, като гледаха как къщите им горят”, каза още самодейката Милка.
Гергана Кадийска, председател на читалището в село Жабокрът, показа корито за тесто, старо сито с брашно, както и стара лопата, с която се е вадил хлябът.
„Имаме и маса с малки крачета, където се меси, един ден ни отне омесването на нещата. Лично мое дело е баницата. Учила ме е баба, тънките кори се правят с много сукане и теглене, кой както умее”, споделя Гергана.
Помощник й беше дъщерята Денислава, която догодина завършва Езикова гимназия. Тя страшно обича да се снима и с удоволствие позира пред обективите. Виждаше се и месал, където се е слагал хлябът. „Децата много помагат, интересуват се също”, уточни Кадийска.
Читалището в село Жиленци също показа традиционни ястия – като богородична пита, грозде и диня.
„Занимавахме се ден и нощ. Имаме обредни хлябове, свързани с различни християнски празници. Показваме козунак за Великден, зелник – традиционен за цялата година, богородичен хляб с печат, питки, пърленки и много други вкусотии. Последната питка изпекохме сутринта”, споделят от читалището в село Жиленци.
Читалището в Багренци пък показа питка от квас, изработена от гимназиста Никола.
„Синът ми специално отгледа квас, за да може да направи богородичната питка. Подкваси и домашно мляко, че с купешкото не става. Направи и брускети”, сподели неговата майка.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
