През януари започва пълненето на 5500 контейнера в 5-те общини
5500 контейнера за хранителни и растителни отпадъци поставят в началото на януари в Благоевград, Симитли, Рила, Бобошево и Кочериново. С тях започва зареждането на анаеробната инсталация на регионалното депо край с. Бучино, чиято есплоатация се очаква да стартира в началото на 2026 г. 47 000 тона биоотпадък на ден има готовност да приема инсталацията, съобщи в дните на отворени врати пред студенти и ученици инж. Красимир Лазаров, представител на обединението, оператор на инсталацията, ДЗЗД „Благоевград Еко 2024”. Той заедно с Наталия Димитрова от отдел „Екология“ в общинската администрация показаха инсталациите и разказаха подробно за очакваните резултати от работата на една от трите в България супермодерни анаеробни инсталации.
Репортер на вестник „Струма“ се включи в обиколката с ЮЗУ студенти от различни курсове в бакалавърската и магистърска програми на катедра „Екология и опазване на околната среда“ към Природо-математическия факултет, водени от гл. ас. Веселина Дългъчева, експерт в областта на отпадъци, въздух и градска екология. Най-активен от студентите бе подалият преди 6 м. оставка кмет на петричкото с. Беласица Велик Филчев, който следва 4-та поред магистратура, този път по екология, заради назначението му в отдел „Екология“ в община Петрич.
Наталия Димитрова съобщи, че операторът е приел обекта на 8 юли с 5-годишен договор за стопанисване и в момента тече 6-месечният мобилизационен период.
„Анаеробната инсталация е най-новата и най-скъпоструваща в регионалното депо, цената й е близо 40 млн. лв. До момента изграждането на депото е глътнало към 72 млн. лв., освен за анаеробната инсталация са вложени 20 млн. лв. за Клетка 1 и 12 млн. лв. за компостиращата инсталация. Отделно разходите за експлоатация на година са около 10 млн. лв. и те ще растат заради ръста на горивата и заплатите“, обясни еколожката. Тя отбеляза, че за насърчаване на разделното събиране на отпадъците общината планира да закупи още цветни контейнери, които да разположи на повече места в жилищните зони и рециклируемите отпадъци изобщо да не влизат в сивите контейнери и да не постъпват в депото като смесен отпадък. Димитрова напомни на студентите, че с влизането в сила през 2011 г. на Закона за управление на отпадъците страната е разделена на 35 регионални сдружения и Благоевград е в сдружение със съседните общини Симитли, Бобошево, Кочериново и Рила.
Екоекспертът в общината показа двата вида контейнери, в които ще се събират биоотпадъци. Единият, с обем 120 литра, е за хранителните отпадъци и е оборудван с два чувала: по-дебел и плътен отдолу, и светъл и тънък, от царевично нишесте – над него, който е биоразградим и компостируем.
„Такива контейнери ще бъдат разположени на по-късен етап и за домакинствата пред къщите и блоковете, но се започва от най-големите генератори за този вид отпадъци на територията на общината – ресторанти, големи търговски вериги, малки квартални магазинчета за плодове и зеленчуци, социални заведения и др. 105 точки са определени за разполагане на първите около 400 контейнера в Благоевград. По-големите контейнери от 240 литра са за зелен отпадък при косене на публични площи, събиране на шума, кастрене на дървета и лозници. За биоразградими отпадъци от паркове и градини в общината вече има разположени около 100 контейнера, които отиват в работещата от 2023 г. компостираща инсталация на регионалното депо“, обясни Наталия Димитрова.
Инж. Лазаров преведе виртуално студентите през етапите на придвижване и обработка на биоразградимите отпадъци от постъпването в приемната на анаеробната инсталация до превръщането им в компост и електрическа енергия. Обяснено бе, че камионите с отпадъка влизат в района на инсталацията през кантар, където за осчетоводяване се регистрира количеството и откъде пристига. „Камионите са 8, по 4 за хранителни и 4 за растителни отпадъци. Работници ще преглеждат в приемната да няма примеси на твърди, неразградими предмети. Капацитетът на тази машина е 130 т на ден, но предвиждаме да зареждаме и преработваме по 47 т на ден. Материалът се раздробява и отива по лента в съседното помещение“, разказа инж. Лазаров.
Първият въпрос на студентите бе колко често ще се извозват кофите с биоразградими отпадъци.
„Един път седмично в по-студените месеци, а в топлите – 2 пъти. Ако обаче някои ресторанти генерират по-големи количества, графикът може да се адаптира и по-често да се събират, особено през лятото“, обясни Наталия Димитрова и допълни: „От приемното отделение отпадъкът се премества в инсталацията за анаеробно третиране без кислород, чиято продължителност е 25 дни, след това продължава аеробното третиране с кислород още около 20 дни. Целият цикъл на зреене на компоста е около 45 дни“.
„Вратата на инсталацията тежи 3 тона“, отбеляза инж. Лазаров и помоли някой от мъжете в групата да му асистира при отварянето й. Той подробно обясни процесите на обработка на биоматериала в двете инсталации: „Помещението е с подово отопление, което създава температура на сухата ферментация около 50-55 градуса по Целзий. Отстрани влизат течностите, чрез наклона към дъното те отиват към помпа, която ги изпомпва в голям резервоар и при нужда се оросява материалът. Температурата и влажността се регулират автоматично. 25 дни трае сухата ферментация за изтегляне на биогаз. Това става през отвор в дъното на тавана и са качва в газохранилище, което събира 850 куб.м биогаз. Преди да отворим тази врата (тя има пневматични уплътнения за херметическо затваряне на помещението), остатъчната газ, която не е годна за употреба, се продухва и се изгаря чрез авариен факел в атмосферата. Помещението събира 220 тона, което означава около 440 куб.м материал. При дневен капацитет от 47 тона ще се пълни около 1 седмица и чак тогава се затваря и започва сухата ферментация. Инсталацията разполага с 5 ферментора, а за компостиране са 4, защото част от обема на материала намалява. От тази клетка материалът с челни товарачи се племества отсреща в компостиращите тунели. В тях работната температура е 70 градуса. Помещението отдолу също е с водно подово отопление, като се нагнетява горещ въздух през отворите, това са аериращи дюзи, разположени през 40 см в улеите по пода. Топлообменници и вентилатори отгоре нагнетяват този горещ въздух, а мръсният въздух се изтегля през отвор в дъното на тавана, където претърпява химическа преработка, нагнетява се в биофилтри, изградени на принципа на влажен дървен чипс, и чак тогава отива в атмосферата. Това всъщност е изсушаване на компоста и продължава 19 дни. Оттук компостът се пресява през решетка, пропускаща частици едри до 15 мм, и директно отива в складовете за пакетиране. При химическата обработка на мръсния въздух излиза амониев сулфат, който също става за торене. Преработката на газта става в контейнери на покрива и отива към ток генератора за производство на електричество“.
На въпрос дали биоотпадъкът ще се проверява за примеси още при първата фаза на приемане, той отговори, че за това ще се грижат работници и при повече от 20% примеси торбата директно ще се насочва към сметището, като обектът, откъдето е постъпил смесеният отпадък, ще бъде предупреден.
„Тъй като анаеробната инсталация е изградена с еврофинансиране, първите 5 г. от експлоатацията й общините нямат право да продават крайния продукт, подчерта Наталия Димитрова и информира, че произведеният компост ще се използва за наторяване на обществени зелени пространства, а ако има излишъци, ще се раздава на граждани от 5-те общини.
На въпрос какви количества компост и елекричество се очаква да произвежда анаеробната инсталация, инж. Лазаров отговори: „Максимално заложеното количество годишно е 5000 тона при максимално натоварване на инсталацията, а предвиденото количество ток годишно е около 3000 мегаватчаса, които ще отиват за задоволяване на нуждите на инсталацията, а излишъкът ще се вкарва в електропреносната мрежа“.
На питане кога инсталацията ще заработи, Наталия Димитрова поясни, че това трябва да стане след изтичане на 6-месечен мобилизационен период. До момента са правени само индивидуални изпитания на машините, а по техническа спецификация на работа трябва да бъдат наети 42-ма души, в това число шофьори и поддържащ персонал.
Студентите видяха от птичи поглед останалата част от Регионалното депо за битови отпадъци, включващо компостиращата инсталация, пречиствателна станция, Клетка 1 с капацитет 176 000 тона и мястото, определено за изграждане на новата Клетка 2 с вместимост 156 000 тона, за която преди дни бе обявена обществена поръчка.
Наталия Димитрова обясни, че идеята е двете клетки за известен период да функционират едновременно, така няма да се налага да се влагат допълнителни средства в изграждането на стена между тях. Екоекспертът отбеляза, че 50% от ресурса на общините отиват за справяне с проблема с отпадъците, и допълни, че по европейската рамкова директива след 2035 г. България, както и всички страни членки, трябва да депонират най-много 10% от боклука, който генерират, а това е огромно предизвикателство.
Бившият кмет на с. Беласица Велик Филчев попита защо общината не оперира сама депото. Отговорът на Наталия Димитрова бе, че когато депото е пуснато в експлоатация през 2020 г., е преценено, че общината няма да има капацитета сама да го оперира, затова е избран външен оператор.
„Техниката е доста скъпа, само единият от компакторите струва към 1 млн. лв., отделно са назначените служители“, поясни тя.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Дългачеви е експерт по дрога и……. Въздух под налягане.