Трошичките ви позволяват да оцелявате и да се придвижвате от едно място на друго. Но те не са ви опора, а вместо това понижават самооценката ви и правят така, че мечтите ви да изглеждат все по недостижими. Има толкова хора, които се задоволяват с трохи; хора чувствителни и талантливи. В същото време мнозина изяждат цялата торта без капка благоприличие и без да се съобразяват с другите.
Ако нямаше хора, които се задоволяват с трохи, нямаше да има и индивиди, разяждани от егоизъм и самодоволство, които се домогват до върха със зъби и нокти: садисти и мазохисти, всеотдайни служители и шефове експлоататори, потиснат съпруг и властна съпруга, треперещ над сина си баща, възпитал малък тиранин. Мислите ли, че тези токсични връзки са се породили ей така от нищото? Смятате ли, че някои са родени „събирачи на трохи“ , а други – алчни ненаситници, които винаги се добират до цялата торта? Това ли е най-простият и удобен начин да общувате помежду си? По пътя на логиката, разбира се, не е така.
Дори съмнителната наука френология не е доказала, че чернокожите имат разцепени и набраздени мозъци, поради което са предразположени към поробване, или че структурата на мозъка на белите автоматично ги прави авторитарни личности и господари. Неспособността за бунт се корени в личностното развитие и резултатът е ненормално ниска себеоценка въз основа на страхове, които всъщност са само отражения на ирационално мислене и които нямат нищо общо с реалността освен веригите, които възпират засегнатите.
ДОСТАТЪЧНО ТРОХИ, ЗА ДА ПРЕЖИВЕЯ ДНЕШНИЯ ДЕН
Трошичките, които ни помагат да преживеем днешния ден, са утрешните глад и несигурност. Не е ясно кога ще ни подхвърлят трохи и кога ще получим нещо, което да ни придаде сила. Да вземем за пример жена, която в търсенето на голямата любов непрекъснато попада на мъже, които я мамят и дори игнорират, и у нея се създава илюзията, че това е нормално. Тя не иска да е сама и има нужда от близост, за да се чувства обичана. Но влага толкова много в интимните отношения, а се задоволява с толкова малко, че в крайна сметка не успява да почувства нищо. Между шамарите получава някоя целувка, чува едно мило изречение след хиляди грубости и човекът до нея й се струва все по-чужд с всеки изминал ден.
Мнозина си мислят, че да даряваш любов, без да очакваш взаимност, е прекрасно. Но коварството на тези емоционално кухи отношения е, че понякога даваме толкова много, без да получим нищо в замяна, че губим себеуважението си и се обезличаваме. Не бива да забравяте, че любов без претенции за взаимност не е по-различна от това да се жертвате безусловно, докато накрая изнемогнете. Не става дума за това да предвидите евентуални предразсъдъци и обиди, а да си отворите ушите и очите и да осъзнаете, че това, което се случва, не е онова, което наистина желаете.
САМОЧУВСТВИЕТО ВИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ХРАНИ ОТ ТРОХИ
Трохите не са почва, върху която самочувствието да вирее. То се подхранва от способността за независимост и себеутвърждаване. Нараненото самочувствие може да се сравни с ниско платен работник, който работи часове наред без почивка, без да има възможност да води достойно съществуване. Нищо няма да спечелим, ако даваме всичко от себе си, примиряваме се с презрението и понасяме безразличието, само и само да се харесаме. На емоционално равнище това ни прави второстепенни личности, които 90% от времето търпят несигурна и безперспективна връзка и само 10% се радват на приятни мигове с партньора, за да се превърнат накрая в 100% изтощени хора без сили и самоувереност да започнат нов живот, от който да черпят с пълни шепи, вместо да обират трохите.
Ако искате да осъществите плановете си в живота и не желаете постоянно да сте на заден план, не допускайте другите да ви подхвърлят трохи и да гледат как се задоволявате с тях, като дори сте благодарни, защото вероятно сте стигнали до извода, че това е единственото, което ще получите. Резултатът от всичко това е, че се въртите в омагьосан кръг: когато една връзка се разпадне, се чувстваме слаби и гладни за малко трошички, без да имаме право да се надяваме на по-големи парчета от тортата. Защото сме си внушили, че не ги заслужаваме.
АКО СТЕ ЗАГУБИЛИ НАДЕЖДА, ОСТАВЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИТЕ, И ОПИТАЙТЕ ТОВА
Всеки има мрачни дни, в които само депресиращи и разрушителни мисли ни идват на ум и животът изглежда безсмислен. В тези моменти авторите Естер и Джери Хикс предлагат да вземете лист хартия и химикалка и да опитате метода на фокусиращото колело. Повярвайте ни, това наистина помага да се справите.
– Първо, нарисувайте голям кръг на лист хартия. После нарисувайте по-малък кръг, с диаметър около 5 см в центъра на по-големия кръг. Седнете, отпуснете се и гледайте внимателно в малкия кръг. Усетете как погледът ви се фокусира върху него.
– Сега затворете очи за момент и насочете вниманието си към събитията, които са причинили отрицателните емоции. Определете какво точно е това, което не искате да правите или да преживявате отново.
– Време е да си кажете: „Определено знам какво не искам. Така че: какво искам?“.
– Опитайте да определите ясно какво искате. Помнете, че трябва да се водите от начина, по който искате да се почувствате спрямо ситуацията. Формулирайте желанието си в едно кратко изречение и го напишете в малкия кръг. Това ще бъде центърът на вашето фокусиращо колело.
– Извън периметъра на малкия кръг запишете мислите си за целта, начините за нейното постигане, резултатите от нейното изпълнение и неща, които повдигат настроението ви. Пишете по обиколката на големия кръг. Започнете с 12 часа (представете си, че гледате часовник) и продължете по посока на часовниковата стрелка, докато не получите 12 изречения, които ви изпълват с положителни емоции.
Например да кажем, че отчаяно искате да отслабнете. Напишете целта си в центъра на малкия кръг. После напишете всичко, което ви мотивира в секторите така, че когато достигнете последния сектор, вече ще сте почувствали, че имате способностите да постигнете целта си.
Методът на фокусиращото колело е толкова ефективен, защото вече съзнателно сте избрали твърденията, които пишете. Те представят убежденията, които винаги сте смятали за верни за себе си, и те съвпадат с вашите желания.
Фокусирайки се върху целта в центъра на колелото, откривате още и още свидетелства, че намеренията ви могат да се сбъднат. Можете да постигнете всичко, което поискате – само направете първата стъпка.
ЛИПСАТА НА ЦЕЛ ВОДИ ДО ЗАТЪПЯВАНЕ
Когато имаме цел, мозъкът ни е буден. Целта е в основата на щастливия, хармоничен и уравновесен живот; в основата на чувството на удовлетворение и пълнота. Когато имаме цел, очакваме следващия ден с нетърпение.
На пръв поглед това звучи съвсем естествено и не можем да си представим, че животът би могъл да протече по друг начин. Не е естествено и логично обаче за всеки човек. Ако се огледате наоколо, ще установите, че всъщност немалка част от познатите ви не само че нямат цел, а са се оставили на течението. Доволни са, че имат спокойствието. Живеят ден за ден, имат стабилна работа (макар и без перспектива), имат покрив над главата си (макар и не такъв, за какъвто мечтаят), имат храна на масата си. И така дните минават, а след тях – и годините.
Хората, които съществуват по този начин, не познават сами себе си и не знаят на какво са способни. Те пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на определена цел. Това води до скука и затъпяване.
Стремежът към цел се възпитава цял живот. Още от малки започваме да си поставяме цели и постепенно да ги постигаме – като се започне от домашните работи в училище, после се сблъскаме с избор на висше учебно заведение, а накрая – професионален път.
Изборите, които правим, целите, които си поставяме, се отнасят до всяка сфера на живота ни. Включително свободното ни време, колкото и странно да звучи. Да организираме отпуската и почивката си навреме е също предизвикателство, с което не всички се справят. Да се впуснем в последния момент към осъществяване на целите си е несериозно. Говори много и за характера ни. Правилното организиране на времето, систематизирането на приоритетите е в основата на спокойното ежедневие.
Намирането на цел в живота е нещо сериозно.
Невъзможно е да се осъществи, без да познаваме себе си. В този смисъл е необходим задълбочен самоанализ. Трябва да знаем кои са положителните и отрицателните ни качества, както и къде бихме могли да използваме най-добре уменията си.
Не е полезно да си поставяме нищожни цели, защото те няма как да ни развълнуват и подтикнат напред, за да се развиваме. Не е полезно обаче да си поставяме е прекалено сложни и неизпълними цели, защото това ще ни потисне, разочарова и ще убие хъса ни.
Затова не се страхувайте да опознаете себе си, извадете на показ най-добрите си качества и работете с тях. Не съжалявайте, че не притежавате това или онова умение, не се сравнявайте с другите, а се старайте да намерите онова, което е подходящо за вас, което ще ви донесе спокойствие, удовлетворение и радост.
Целта е стимул, мотивация, щастие.
НАЙ-СИЛНАТА ПСИХИЧЕСКА ТРАВМА Е УНИЖЕНИЕТО
Най-ценното, което може да загуби един човек, е достойнството си. Спомените могат да бъдат щастливо връщане назад във времето или болезнен процес, свързан с травмиращи събития. Вероятно повечето от нас пазят в съзнанието си травми още от детството, което волно или неволно сме били подложени на унижение. То може да е свързано с уж безобидните подигравки на някой съученик или по-лошо: целенасочен тормоз от връстник или някой по-голям от нас. Понякога родителите и учителите правят грешката да наричат подобно поведение „детска работа“ и да го определят като безобидно, като същевременно то нанася непоправими щети на психиката ни.
Имаме склонността да преглъщаме унижението – точно защото се чувстваме унизени, засрамени. Обвиняваме себе си. Омаловажаваме го в съзнанието си и си мислим, че на всеки се случва и че трябва да го изтърпим. Опитваме се да го забравим. Само че никога не може да се забрави. Независимо дали си даваме сметка, или не – подобно отношение остава завинаги своя белег върху съзнанието ни и в душата ни.
Унижението може да ни съпътства през целия живот. Ако в училище е нещо, което почти всеки е преживял, то когато пораснем, можем да се натъкнем на такова поведение навсякъде – на улицата, в магазина, в аптеката, в болницата… ако свикнем да търпи, ще го търпим цял живот. Изследванията сочат, че унижението е изключително силна и интензивна емоция, която има трайни последици. Затова съветват, че има два основни начина да се справим с унижението|:
1) да отговорим: независимо какво ни коства това, трябва да реагираме. Не бива да оставяме последната дума на агресора.
2) да потърсим помощ, когато сме допуснали това да ни повлияе и да ни промени. След като не сме реагирали навреме на унижението, е важно да се погрижим за себе си, като преодолеем срама си и потърсим професионална помощ.
По материали от obekti.bg
